Жан-Пол Сартр е френски философ, писател и драматург. Роден е на 21 юни през 1905 г. Сартр е един от най-големите интелектуалци на миналия век. Философската му концепция заема важно място в системата на най-влиятелното философско течение през първата половина на предходното столетие – екзистенциализмът. Творчеството му оказва влияние и върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика.

Известен е с произведения като „Погнусата”, „Пътищата на свободата”, „Битие и нищо”, „Критика на диалектическия разум”, „Екзистенциализмът е хуманизъм”.

През 1964 година е удостоен с Нобелова награда за литературна критика, но отказва да я приеме. Умира на днешната дата през 1980 г. в родния си Париж.

Капана.БГ подбра някои от най-забележителните му мисли:

„Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.“

„Аз не съм добродетелен. Децата ни ще бъдат, ако пролеем достатъчно кръв, за да им дадем правото да бъдат.“

„Съществувам, защото мисля.“

„Нищо не се мени така често както миналото.“

„Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания.“

„Фашизмът не се определя от броя на своите жертви, а от начина, по който ги убива.“

„Ако една победа бъде разгледана в подробности, тя е неразличима от поражение.“

„Всичко е измислено, освен как да се живее.“

„Адът – това са другите.“

„Всички човешки действия са равностойни и по принцип са обречени на провал.“

„Аз не вярвам в Бог, неговото съществуване е опровергано от науката. Но в лагера за военнопленници се научих да вярвам в хората.“

„Аз убих Бог, защото той ме раздели от хората, но виж, смъртта му прави това разделение окончателно.“

„Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите.“

„Достатъчно е един човек да ненавижда друг – и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.“

„Когато богатите хора воюват помежду си, бедните са тези, които умират.“

„Има дни, когато човекът вселява в мен ужас.“

„Животът губи всякакво значение в момента, в който се простиш с илюзията, че е вечен.“

„Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори.“

„Трябва да се страхуваш, сине мой. По този начин се става честен гражданин.“

„Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.“

„Смятам, че убийството е нещо абстрактно. След като дръпнете спусъка, вие не разбирате нищо от това, което се случва.“

„Човекът е обречен на свобода.“

„Бедните не знаят, че тяхната функция в живота е да упражняват нашата щедрост.“

„Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.“

„Всяка епоха има своя собствена поезия. Във всяка епоха обстоятелствата определят една нация, раса или класа, която да поеме щафетата, като създаде ситуация, която може да бъде изразена единствено чрез поезията.“

„Животът започва от другата страна на отчаянието.“

„Що се отнася до хората, мен ме интересува не това което са, а това което могат да станат.“