Мери Уолстънкрафт се ражда на днешната дата през 1759. Днес името ѝ може да не е толкова познато на широката публика, но делото английската писателка оставя траен отпечатък в историята. През 1792 г. публикува труда „Защита на правата на жената“ като отговор на политическия памфлет „Защита на правата на човека“, излязъл две години по-рано. В товрбата си Мери твърди, че жените по същество не са по-долни от мъжете, но изглеждат така, само защото им липсва образование. „Защита на правата на жената“ се счита за едно от първите произведения на феминистката философия и придобива особено широка популярност през 20 век, когато се заражда феминисткото движение. Ето защо Мери Уолстънкрафт днес е считана за една от основателките на феминистката философия.

Уолстънкрафт е майка на авторката на „Франкенщайн“, Мери Шели, , която се ражда от брака й с философа Уилям Годуин. За съжаление, след раждането Уолстънкрафт умира заради усложнения и оставя няколко недовършени ръкописа.

„Мъжете и жените трябва да бъдат образовани, в голяма степен, от мненията и нравите на обществото, в което живеят.”

„Със сигурност има нещо в това сърце, което не е краткотрайно – животът е повече от мечта.”

„Децата трябва да са невинни, но когато прилагаме епитет за мъже и жени, терминът е слабост.”

„Как на разумно същество може да се даде нещо, без то да го е заслужило без усилие?”

„Началото винаги е днес.”

„Жените системно са унижавани чрез получаване на внимание - мъжете смятат, че е мъжествено да си платят за секс, когато всъщност те подчертават собственото си превъзходство.”

„Направете жените рационални същества и свободни граждани, и те бързо ще станат добри съпруги – това е само в случай, че мъжете не пренебрегват задълженията си на съпрузи и бащи.”

„Научен от най-ранна възраст, че красотата е скиптърът на жената, умът се пригажда към тялото и блуждае около своята златна клетка, стремейки се да украси своя затвор.”

„Време е да се извърши революция в женските маниери – време е да се възстанови тяхното загубено достойнство. Време е да се разделят непроменения морал от местните нрави.”

„Никой човек не избира злото, защото е зло. Той просто го бърка с щастието - доброто, към което се стреми."

„Добродетелта може да процъфтява само сред равни.”

„Сигурна съм, че нищо не предизвиква така силно способностите, както задължението да се борим със света."