Френският писател Ромен Гари се ражда на днешната дата през 1914 г. в гр. Вилнюс, Руска империя, дн. Литва. Животът му е пълен с драматични събития. В годините на Втората световна война е картечар от военновъздушните сили на Франция, заслужил „Кръст на Освобождението”. В средата на миналия век е един от най- популярните френски автори.

Ромен Гари е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“ – веднъж през 1956 г. и втори път, през 1975 г.

В книгата си „Надгробен камък за Ромен Гари” Нанси Хюстън пише: „Ромен Гари прекоси века като чергар, като безродник, не се подчини на никаква литературна школа, не се поддаде на никаква мода, опълчи се срещу всякакви квалификации и надменно прилагаше в действителността своята писателска свобода.”

Самоубива се на 66 години след дълъг депресивен период.

Капана.БГ подбра някои от най-изключителните цитати на забележителния писател:

„Има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата и да го принудя да се киска, за да пукне по-бързо. Смехът, това понякога е начин да накараш ужаса да хвърли топа.“

„Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката и единия, и другия, а това винаги се нарича среща.“

„Добре известен дихателен метод е това, през носа - опитваш се да го вирнеш високо, за да спасиш личното си дишане.“

„Мълчах с целия дар слово, на който съм способен.“

„Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна.“

„Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои.“

„Истината ли? Коя истина? Истината е, че може би не съществувам.”

„Но усмивките често са тъжни, трябва да им влизаме в положението.“

„Не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.“

„Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщащ вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата.“

„… щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази.“

„Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си.“

„Две безнадеждности, които се срещат, това маже и да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко…“

„… когато си дал всичко на една жена, то става неизчерпаемо. Да си мисли човек, че всичко е свършило, защото е загубил единствената жена, която е обичал, е пълна липса на любов.“

„Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост.“

„Самостоятелният мъж” и “самостоятелната жена” е шумотевица, която идва отдругаде, от големите ледени самоти…“

„… то, щастието, е известно най-вече със своята липса … не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане.“

„Животът е сериозно нещо поради своята незначителност.“

„Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност. И човек ще взема сутрин по едно на гладно, преди да се срещне с другите.“

„Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.“