Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 г. в Прага, тогавашна Австро-Унгария, в семейството на търговец от еврейски произход. Кафка е сред най-значимите немскоезични писатели на миналия век, родоначалник на екзистенциализма в литературата. Познат ни е с „Процесът”, „Метаморфозата”, „В наказателната колония” и др. 

Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина.

Кафка умира на 3 юни 1924 г. в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години.

Капана.БГ подбра някои от най-вдъхновяващите мисли на Кафка.

Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява.

Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.

Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен.

Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди.

Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес.

Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.

Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно.

Книгата трябва да ни служи като брадва за замръзналия свят под нас.

Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш.

Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен.

Страданието е позитивният елемент в този свят, макар да е единствената връзка между света и позитивното.

Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.

Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.

Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.

Какво общо имам с евреите ли? Аз едва ли имам нещо общо със самия себе си.

Историята, тази героична родина във времето, днес вече не удовлетворява евреите: те са завоювали правото си на родина в пространството.

Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно, дори когато всичко се върши противно на здравия разум.

Страхът е моят наркотик и вероятно най-добрата част от мен.