„Няма място за празнота
повече под небето.“
Божана Апостолова

„Сама и обща – 75 стихотворения“ – „Пловдив чете“ и Пловдив – Европейска столица на културата представиха поетическата биография на Божана Апостолова

„Сама съм, когато имам бял лист пред себе си. Обща съм, когато съм обградена от любовта на толкова много хора.“ С това откровение поетесата и издател Божана Апостолова посрещна почитателите си в залата на Драматичен театър – Пловдив за представянето на „Сама и обща – 75 стихотворения“.

В новата си книга, издадена от ИК „Жанет - 45“, Божана е съставила своеобразна поетическа биография. В нея, както и в живота, има всичко – от най-интимна лирика до социални поеми. „Творчеството на Апостолова огъва литературното поле и в това огъване събира и задава посоки. И пътища.“, пише литературният критик професор Миглена Николчина. „Този път, който избрах преди 30 години. Избрах книгата българска и най-малко време оставих за себе си, за да напиша поне един роман на живота си. Ама, каквото решил Господ!“, допълва я задочно Божана Апостолова.

Вярната й публика в Драматичния театър, както винаги, я посреща топло. ,,По принцип не позволявам на никого да влиза в кухнята на душата ми. Но това, което най -  уважавам е откровената жива реч, вашето мнение и въпроси“, споделя Божана. И продължава да разказва: ,,Направих издателството на майтап. Подигравах се, никога не съм смятала, че това ще стане едно от най-успешните издателства в България! Ако знаех, щях да го кръстя поне Издателска къща ,,Божана Апостолова““, не пропуска и самоиронията в думите си. Изборът на име за издателството също е своеобразна история. Поетът Петър Анастасов, тогава директор на пловдивското издателство „Христо Г. Данов“ дава идеята: „Кръсти го „Жанет““, казва на Божана, а тя добява: „Сложете тогава и едно „тире-45“.“ Попитали я защо е нужно, а тя отговаря: „Защото 45 години стигат, а хората глупеят вън.“

Литературният път на Божана Апостолова започва още в училище „Христо Смирненски“. Там написва пет стихотворения и печели трето място на конкурс за патрона на училището. ,,Полуграмотно, не съвсем неграмотно”, добавя с усмивка тя. Тогава изпраща няколко свои творби на Леда Милева за печат във вестник ,,Септемврийче”. За огромна изненада, ученичката получава писмо с отговор от известната българска поетеса. ,,Каза ми, че трябва да чета художествена литература. Ама аз, както ми казваха по онова време всички, сираче въшливо, като не знаех какво е това. Оттогава си мечтаех да бъда известна и се научих да отговарям на авторите на всички ръкописи. Благодарение на Леда Милева”, спомня си Божана.

Тя сподели с читателите си още много откровения за живота си, които неизменно проличават и в нейното творчество. Едно от най-личните стихотворения е посветено на сина й. Вярна на себе си, поетесата засегна и доста злободневни теми, сред които и  бягството на младите хора в чужбина. ,,Нищо не ми  причинява такава болка, колкото мисълта, че децата ни си отиват .Това ми се вижда жестоко. Всички сме хора, всички имаме мечти и искаме да отгледаме децата си!’’, каза с болка тя. ,,И всички започнахме да ги учим да заминават, за да изкарат в повече някой лев.“
Божана Апостолова завърши литературната среща с пловдивската си публика прочитайки остра социална поема и с апел към всички, да не допускат децата им да са някъде далеч, извън родителската прегръдка.

„Просто веднага ще рухне света,
ако някой откъсне цвете.“

Анна Велкова, стажант