Джалал ад-Дин Мухаммад Руми е персийски поет, учен и суфистки мистик. Роден е на 30 септември 1207 г. Наричан е „Мевляна“, което означава водач.
Най-важното произведение на Руми е „Маснауи-е Манауи“ („Духовни стихове“) – шесттомна поема, разглеждана от много суфии като втора по важност след Корана. Други по-известни произведения на Руми са поемата „Диван на Шамс“ – посветена на Шамс от Табриз, и прозаичната „Фихи ма фихи“ (Съдържащ това, което съдържа).
На учениците си Руми преподавал философия, религия, право.
Представяме ви някои от най-красивите му мисли и мъдрости:
Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.
Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.
Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.
Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното... Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.
Това, което търсиш, търси теб.
Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?
Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.
Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.
Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.
Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.
Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.
Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин; ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.
Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.
Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.
Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.
Когато себичността дойде, Бог си отива.
Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.
Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.
Там, където има руини, има и надежда за съкровище.
Бъди нащрек! Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.
Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.
Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.
Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.
Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.
Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.
Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.
Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.
Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.
Търси лекарството за болестта в привичките на болния.
Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.
Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.
Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.
Не ще спечелиш сърцето на Възлюбления, ако не пожертваш главата си.
Какво е любовта? Не ще научиш никога, докато не изгубиш себе си във Възлюбения.