Евтим Евтимов е един от най-популярните съвременни български поети, автор на най-красивата ни любовна лирика. Роден е на 28 октомври 1933 г.
Написал е повече от 40 книги, а негови стихове са използвани като текстове на хитови песни в българската поп музика. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).
Умира на 8 юни 2016.
Припомняме си любимия поет с няколко откъса от прекрасното му творчество.
„Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.“
„И няма за какво да бъда таен – богат аз само с тебе бях. И може би след време ще узная какво богатство пропилях.“
„Една жена в легло на друг отива,
когато у дома ѝ е студено.“
„Страхливият – ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилният – ще плаче от тъга, а Истинският – сам ще те намери…“
„Сега за миг не те убиват, а искат да умираш цял живот.“
„Куршумът не признава чужда мъка.“
„Дано не се забравят стари рани, че има закъснели врагове.“
„Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Задържат ли се спорове горещи, полека да отстъпвам. Без тъга. Полека всичко аз намалявам – и виното, и хляба, и солта. Големи крачки вече да не правя, защото си отива младостта… По дяволите късните съвети, по дяволите мъдростта дори! – Предлагам аз отново на сърцето в пожарите от чувства да гори.“
„Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.“
„Докоснах аз твоите коси
в един далечен влак на юг
и винаги ще бъдеш моя,
дори далеч да си оттук.“
„Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.“
„Да бъде все тъй силна обичта ни
и все тъй силни - нашите сърца
дори когато ни нанасят рани.
От свойта обич нямаме деца.
И може никога дори да няма,
защото тайна трябва да е тя.
От нея стихове се раждат само
и тръгват като рожби по света.“
„Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.“