На днешния ден преди 99 години в едно малко италианско градче се ражда вълшебникът на фантазията Джани Родари. Неговите страсти през целия му живот са: писането, музиката и журналистиката. Книгите му са сред първите най-любими истории от детството на милиони хора по-света.

„Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“

„Има стара поговорка: от грешките ние се учим. Новата би могла да звучи така: от грешките ние се учим да фантазираме.“

„...запознавайки се с правилата на играта: "това е възможно, а това не е възможно" - това е началото на съзнанието на детето за границите на свободата му, определени от живота и обществото; Това е един от начините да се приобщи с колектива.“

„Всички играчки на света не струват колкото един приятел...“

"Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата земя."

„Техниката "фантастични хипотези" е изключително проста. Тя неизменно се изразява под формата на въпрос. Какво ще стане, ако?“

„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“

„Който е волен, той е и доволен.“

„За да познаете себе си, първо трябва да си представите себе си.“

 „В страната на лъжите истината е болест.“

„Геният винаги се нуждае от повече или по-малко глупав помощник, за да може да си вземе почивка, докато говори или слуша. В края на краищата, не е възможно през цялото време да се мисли само за твърде умни неща.“

„Лекарят без карета със сигурност е шарлатанин и измамник.“

„Искаше да се представя за хитър човек, искаше да скрие доброто си сърце. Кой знае, защо хората с добри сърца винаги се стараят да скрият това от другите?“

„Когато имате голяма скръб, вече не забелязвате малки неприятности.“

„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малък град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му, хлебар по професия, умира, когато Джани е само десетгодишен. Джани и двамата му братя, Чезаре и Марио, израстват в родното село на майка си, Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища.

През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война, Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер, става член на Съпротивата и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.

През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“.

През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря – Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966 – 1969 г. Родари не публикува книги, а само работи по проекти с деца.

През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.

Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим.