На 1 януари (стар стил) 1878 г. в Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов, станал известен като един от най-великите български поети под псевдонима Яворов. Няма съвременен българин, който да не се сети, веднага след споменаване на името му, за най-популярното му стихотворение, посветеното на Мина Тодорова „Две хубави очи“. Днес ви предлагаме други 10, не толкова известни, но дълбоко разтърсващи.
И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов!
--
Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен…
"Песента на човека"
--
Затварям пламнали очи
ала напразно – няма сън;
не мозък, а олово сякаш
в разяден череп се разлива…
Възглавието – камък същи
леглото тръне и коприва.
„Сън“
--
Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно,
в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно
на привичен покой:
окови тежки влачи и тъй смирен умира,
че щастието сякаш в неволята намира,
да, брате, роб е той.
"На един песимист"
--
И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля — и чезна оттогаз.
„Мечта“
--
Те чакат милост… Но да знам,
че някой бог всесилен там
стои над всичко хладен зрител,
извикал бих отдън гърди
към тоя тъмен промислител:
о, господи, проклет бъди!
"Бежанци"
--
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта… Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там – сянката на мъж и сянка на жена.
„Сенки“
--
Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,
но тебе – да те отрека не мога.
Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух,
над мене – или в мене? – трезвен дух!
"Аз сам не съм"
---
Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите мечти и светли вдъхновения.
Проклет часа, когато те въведох там!
„Проклятие“
--
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
