Наричали го „поет на народа”

Шотландците се гордеят със своя знаменит съотечественик и почитат неговата памет с ден, посветен на Бърнс

Денят на Бърнс – 25 януари, е национален празник в Шотландия. Шотландците се гордеят със своя знаменит съотечественик и почитат неговата памет като са му посветили този специален празник. Рожденият ден на поета се чества под формата на вечеря (Burns Supper), която протича по точно определен сценарий. Поднасят се ястия от традиционната кухня, а всички присъстващи са облечени в национални носии. Рецитират се стихове,играят се народни танци, празникът е масов и шумен – един от любимите в страната.

Бърнс е най-известният поет, писал на шотландски език, въпреки че голяма част от творчеството му е на английски и на междинен шотландски диалект, по-разбираем за хората извън Шотландия. Основната причина за писането на скотиш е любовта на Бърнс към фолклора. Той е цял във фолклорните мотиви. Освен оригиналното си творчество, Бърнс събира народни песни от цяла Шотландия, като често ги преработва и адаптира. Много от неговите песни са предназначени да се пеят - указана е и популярната мелодия, която се има предвид.

Робърт Бърнс е сред основоположниците на романтизма. Стихотворението му „Scots Wha Hae“ дълго време служи за неофициален национален химн на Шотландия.

*

Прощавай, отечество! Мой север мъглив.

Край хубав и доблестен, край свиден, бурлив!

Където да бъда, при първия зов

към тебе ще литна, изпълнен с любов.

Из „Отечество“

*

Налей и чашите не брой.

Догоре ги пълни.

Да пием с тебе, друже мой.

за миналите дни.

Из “Старата любов“

*

Тя трепна в моите ръце

и каза, като в мен се сви:

„О, ако има в теб сърце,

моминството ми остави.“

Из „Девойката, която ме постла легло“

*

И нека в мачтите със вой

бий вятърът свиреп.

Не ще откъсне нивга той

сърцето ми от теб.

Из „Сбогуване с Елиза“

*

- Ще ти отворя, ала чуй…

- Отваряй! - каза Финдли.

- Ни дума някому за туй.

- Ни дума! - каза Финдли.

Из „Финдли“

*

О, златото има наистина сила,

щом можеш да купиш жена за кобила.

Но нека да има любов между нас,

парите бих пратил по дявола аз.

Из „Меги от мелницата“

*

На чар, на обноски кой би устоял?

На поглед, засенчен от лека печал?

Когато прибавиш и ум към това,

бездруго младежите губят глава.

Из „Високи чукари и сиви скали“

*

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някого целувал някой

в цъфналата ръж?

Из „В цъфналата ръж“

*

Доволен съм с малко и с малко богат,

и грижи смутят ли покоя ми, брат,

със чашка и с песен — за първи ли път? —

ги пращам, по дявола нека вървят!

Из „Моето щастие“