Дъглас Адамс щеше да празнува 68 години днес и щеше да повтори, че бръчките са следи от минали усмивки

Актуални послания от автора на най-известния пътеводител в света

Дъглас Ноел Адамс (11.III.1952 – 11.V.2001) е британски писател и драматург. Той е популярен автор на хумористична фантастика, а най-известната му творба е романа „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Всичко започва като радио комедия през 1978 г. и се превръща в „трилогия“ от пет книги. Продава 15 милиона копия до края на живота си. Разраства се в телевизионен сериал, няколко пиеси и комикси, компютърна игра и игрален филм през 2005 г. Приносът на Адамс към радиото във Великобритания е отбелязан в Алеята на славата на британската Радио Академия.

Самият Адамс определя “Пътеводител на галактическия стопаджия“ като „незаменим спътник на всички онези, които желаят да осмислят живота си в една безкрайно сложна и озадачаваща Вселена, защото въпреки че не би могъл да се надява да бъде полезен и информативен по всички въпроси, в него се прави доста окуражаващото твърдение, че неточностите, намерили място в него, са поне достоверни неточности. А за случаите на по-съществени несъобразности виновна е единствено самата действителност.

„Накратко надписът на табелата гласеше следното: „Пътеводителят е достоверен. Действителността често греши.” ― Дъглас Адамс, Ресторант на края на Вселенета

"Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. Винаги."

"Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда."

"Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста."

Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма. — Форд Префект

"Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите "Как?", "Защо?" и "Къде?". Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса "Как да се нахраним?", вторият с въпроса "Защо се храним?", а третият с въпроса "Къде ще обядваме?"

"Животът си е достатъчно лош и без да го доизмислям." - Марвин

"Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни."

"— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо."

„Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.“

 „Доказан факт е, че хората, които искат да управляват други хора, са най-малко пригодни за това… Ако някой може да се добере до поста на президент, в никакъв случай не трябва да му се позволява да работи това.“

 „Обожавам крайни срокове. Обичам свистящия звук, който издават докато отминават.“

„Има теория, според която, ако всеки открие точно какъв е смисъла на Вселената, тя незабавно ще изчезне и ще бъде заменена от нещо още по-странно и необяснимо. Има и друга теория, според която това вече се е случило.“