автор: Славена Шекерлетова

"От тези стихотворения на човек наистина му се доживява – казва си, че щом някой може да пише така, значи може би има смисъл.“ Стефани Калчева

Става дума за третата стихосбирка на Албена Тодорова „Единайсетте сестри на юли“. Художник на корицата е Христо Гочев, редактор е Надежда Радулова.

Книгата е един свеж полъх в новата поезия. Четейки, се опитах да задържа по-дълго усещането, което оставят тези стихове – искрени, плътни, чисти и някак пролетни, дъхави.

С Албена Тодорова разговаряме за най-новата ѝ книга, която се появи през миналата година и безпрепятствено убеждава читателите в красотата на езика.

 „Любовта бива всякаква…

…Всичко зависи от нашите примеси

И от това стени ли строим

Или мостове“

Каква е любовта в теб сега, тази, която е нужно да имаме в себе си, за да продължаваме напред?

Любовта, която ме движи в момента напред, е любовта към близките ми хора – човека до мен, децата, приятелите. Любовта към София.

Вярата ме движи в момента напред повече от любовта – вярата, че ще дойде лятото. Че ще свърши войната с победа за Украйна и ще спрат да умират невинни хора. Ей такива неща.

„Ако искаш да научиш нещо за човека

попитай го какво вижда, когато гледа

препълнения предпразничен град…“

Кой град обичаш да гледаш и вдъхновяват ли те различните места, градове, села – за писане на поезия?

София е моят град. Витоша е моята муза. И едновременно с това доста текстове са написани на път. Напоследък прекарвам доста време в Пловдив, където почти не успявам да пиша – има много стари думи там, чужди думи, бързи думи, които търсят внимание.

Ежедневието ти как си кореспондира с поезията ти?

Храни я, а тя го пои.

Някои от стихотворенията в книгата са недовършени, защо те привлича този похват?

Тук опираме до въпроса как се пише стихотворение, не до това, което ме привлича като поет. Моят опит показва, че стихотворенията (като децата) идват сами на този свят, когато и както те решат.

Моята роля е да им дам думи, каквито мога и колкото мога.

Може би те са дошли с една-две думи по-малко, отколкото някои други. Може би аз не съм успяла да чуя как свършват. Случват се такива неща. За сметка на това всеки може сам да ги завърши и това ми се струва възхитително и снемащо много отговорност от моите собствени плещи.

Докторантура по съвременна японска литература, преводач, включително на Харуки Мураками. Финансист понастоящем. Изглеждат доста разнообразни тези полета и посоки. Как ги избираш, как ги живееш тези различни неща?

Мисля, че те избират мен и те ме живеят. Аз просто имам късмета да бъда на някакво място в някакъв момент, образно казано ме удря по главата някакъв метеорит и иху-аху-тралала.

Не исках да ставам финансист, исках да бъда преподавател по литература, ала тази професия ме намери, пощипа ме по бузките и каза – ела, кака, да видиш какъв може да бъде светът.

И аз отидох.

Кои писатели и въобще кои са хората, които са те вдъхновявали?

Ужасно са много тези хора – неблагодарно нещо е съставянето на списъци. Все ще изпуснеш някого или нещо съществено.

Вдъхновяват ме хората, които ми казват, че не четат и не харесват поезия – вдъхновяват ме да намеря начини да се свържа с тях, да се поинтересувам от това от какво са предизвикани чувствата им (учители и учителки по литература, дотук водите в класацията). Въпреки че има толкова голяма разлика в нашите светогледи – за мен моят свят е немислим без поезия – ми действа винаги като оздравителен леден душ яснотата, че за един куп хора това, което правя, няма никаква стойност. И това е добре.

В литературен план какво би искала да ти се случи и да очакваме ли нова книга скоро?

Бих искала да чета повече и да намеря начини да общувам с повече мислещи хора, особено по повод поезия – това са ми желанията в литературен план. Бях организирала една пробна разходка из София с поезия миналата година, страхотно беше, ама нещо все се назлъндисвам да повторя. Много време и сили отиват. Инак има една чернова със стихове, писани след 2019 година, когато приключихме работата по „Сестрите на юли“, които отлежават в момента.