Предпочитам да имам труден живот в България, отколкото лесен в Англия, казва новият филибелия

Островитянинът: Пловдив е „Любов от пръв поглед”, София е „Приятелят ми умря малко!”

Скот Мартин Смит е герой номер две от нашата поредица за чужденци в Пловдив. На 24 от Гримсби, Северна Англия. Учил е Биохимия и Генетика в Нотингамския университет и преди три години дори не е очаквал животът му да се преобърне така.

През юни 2010 майка му и приятелят й си купуват къща в Гела, след като много пъти са идвали тук само на почивка. Скот живее при един свой приятел в Англия. Учи и в продължение на година се опитва да си намери работа, с което удря на камък. Накрая откликва на поредната покана от страна на майка му и юни месец 2011 пристигат в Пловдив. Страхът, който преживява преди пътуването, още си личи по лицето му. Вярва, че е имало знаци, които са му казвали да си стои в Гримсби и да не мърда от там. По принцип не е фен на телевизията, но в деня преди полета му по новините са давали за две хеликоптерни и една самолетна катарстрофа както и за потънала руска лодка в Черно море. Пристигайки в Гела го очаква строеж в действие. Няма прозорци, няма топлина  и това е повлияло на първоначалното му впечатление от България като цяло. Това обаче бързо се променя. Отива на фестивала в Гела, където се запознава с изключително много и всякакви хора. От същия ден може да гледате кадри на „Изгубени в България” с него пред камерата, макар че дори не е знаел кой или за какво го интервюира.

Септември същата година се озовава на Беглика фест. Пътят му е осеян с преживявания. Тръгват на стоп със своя приятел Тим. В продължение на часове никой не ги взима, докато накрая не ги качва свещеникът на село Гела. Помага им с пътя до някъде и двамата ни герои се озовават пак с вдигнат палец. Мъж с дъщеря си спира, но отказва да качи Скот, тъй като заради насъбрания тен го мисли за турчин и се налага да си разменят паспортите за доказателство, че е англичанин. Черешката на това пътуване е последната кола с напушен шофьор. Скот седи на задната седалка, а неговият приятел на предната. Малко преди Беглика колата спира в средата на планината, далеч от всякакви хора, шофьорът изкарва грамаден нож от жабката на колата и го подава на Тим. В този момент двамата вече си представят смъртта. Същият странен индивид излиза от колата, отива към багажника, подава на момчетата по една бира и започва да свири на флейта в продължение на половин час. Осъзнават, че човекът е напушен и реално иска просто да им покаже колко хубав нож има и колко хубаво свири на флейта, но това не може да промени първоначалния кошм
Изкарват феста в Беглика и техен приятел им казва, че по-лесно ще хванат стоп от Пловдив. Опитват се да намерят центъра в продължение на 4 часа , но така и не успяват. Главна им цел  била artnewscafe. Набивали крак само на метри от заведението, но просто не и пред него. Вече знаейки улиците, разказва как са вървели по Руски, Вазов, Гладстон, но до Главната така и не се добрали. Става късно и си хващат автобус до Асеновград, където в пет следобед пак са с вдигнати палци. Стигат Гела чак в 4 сутринта.

Това странно пътуване обаче отваря сетивата на Скот за България. Започва да обикаля- Девин, Смолян, Костенец и прочие. Като цел са му традиционни български градове, запазили стария дух в себе си. Докато един ноемврийски ден майка му не казва, че има три билета за Англия – за нея, за приятеля й и за Скот. Може и да не е имал къде да живее, как да се издържа или да води нормален живот, той отказва. Решен, че иска да живее тук поне година –две, започва търсенето на истински живот. Намира си работа в Пампорово за зимата, че да може пък пролет и лято да пътува. Взима часове по български в Смолян и наистина си представя как просто ще събира житейски опит известно време. Неща, които хората правят в началото на двайсетте си години, общо взето.

Озовава се в Пловдив, отново. Подава си документите за учител по практически английски и моментално са му отвърнали – Започваш във вторник! Намира си квартира, но все още не приема престоя си в България насериозно, тъй като всичко, което притежава, се побира в една раница. В училище е мразел английския, едвам е успял да го мине, но работата му с децата променя това. Все пак говори за любимите си компютърни игри с тях!

За себе си казва, че обича три града – Любляна, Нотингам и Пловдив. Не особено големи градове, но с изключителен живот и характер. Една плетеница от възможността да си почиваш, но и истински да живееш. Казва, че хората в Англия не правят нищо през уикенда, докато българинът ще отиде на някое непознато място и ще си събира спомени в джобчето. За три години тук е видял повече места, отколкото в родината си за 20. Обожава Стария град и го описва като Стоун Хейндж на майните, само където в Англия просто трупат камъни, а ние си имаме цял град. До такава степен е влюбен в българските традиции и празници, че даже целогодишно може да видите мартеница на ръката му. Казва, че в Англия си имат само Палачинки ден, което реално е всеки ден в България. Допълва, че на Втори юни, щом завие сирената, можеш да разбереш кой е турист и кой не е.

„Обичам айляка!” възкликва с усмивка и казва, че това е причината да харесва Пловдив. Английската му версия била Хакуна Матата. Първоначално си мисли, че всички тук се карат един с друг, но после разбира, че просто душата на българина е емоционална и ние така си говорим.  Запознал се с италианки, които му казали, че дори пицата тук била по- хубава от оригиналната. „Имате неща като Альоша. Имате град на седем тепета,а ги правите на път и МОЛ?” вдига рамене в недоумение и нескрито възмущение Скот.

За опита му с другите градове веднага се сеща за едни свои 4 дни в София. Отива да изпрати  тогавашната си приятелка на летището и си намира къде да спи чрез сайта на Couchsurfing. По пътя натам си губи палтото, а е средата на декември. Вътре е бил тефтерът му с всички номера, които е записвал някога. Съвсем иронично в другия джоб била книгата „Робинзон Крузо”. Домакинът му обаче изпитва странна привлеченост към него. С кафето сутринта му предлага и кърпички , в случай че иска да отпусне напрежението (можете да се сетите как без да ви го описваме). Не било проблем, тъй като сам домакинът му освободил напрежението по-рано, което побърква Скот, тъй като те спели в една стая. Сяда веднага на компютъра, за да намери ново място за спане и при зареждането на браузъра попада на доста нестандартно порно, което вече съвсем го вкарва във филма. Цял ден се преструва, че нищо не се е случило, а вечерта даже излизат заедно. Новият му приятел го пришпорва да се прибират по-бързо, докато накрая не се прибира сам и не изпраща смс на Скот малко след полунощ „Не се връщай. Утре ела да си вземеш нещата. От г-н Никой”. Сутринта му отнема час блъскане по вратата да получи багажа си, от който междувременно липсват малко пари, химикалки и чифт  бельо. Същата вечер остава паметна за живота му. Отиват с един негов приятел, по прякор Батман(французин) в Строежа. Проблемът бил, че другарят му е глътнал болкоуспокояващи- нещо, което Скот не е знаел. Този коктейл от хапчета и алкохол води до една за кого незабравима, за кого незапомнена нощ. От тук ви предоставям с точни думи какво Скот ми разказа:

1. Всичко се случи за час. Батман седна на входа на една сграда и охранителите го помолиха да си тръгне. Почти се стигна до бой, но успях да го спася.
2. Търсехме си ирландски пъб, но си нямахме никаква идея къде се намира. Спряхме едни младежи да ни упътят. Батман не се съгласи с тях и започна бой.
3. Вече бяхме близо до крайната ни точка, но все пак решихме да питаме и другиго за посоката. Казаха ни, че барът е затворен, а Батман не се съгласи и започна нов бой.
4. Накрая стигнахме до айриш пъба. Беше затоврен! (Батман е идиот! Моля те, уточни го!)
5. Бродихме по улиците, киснахме по пиейки. Всеки от нас си беше завлядял различната страна на булеварда. Видях полицаи и реших, че ще е добра идея да извикам французина при себе си. Той прекоси улицата, пързулна се върху едната кола и се приземи на три метра от органите на реда. Опита се и с тях да се сбие, за щастие неуспешно. Претърсиха ни, а само в чантата на Батман бяха налични 6 стъкларки от бира и 3 PVC, отделно и наполовина пълна бутилка с водка. Намериха и рецептата му за болкоуспокояващите и проявиха някакво разбиране, но все пак се опитаха да измъкнат 200 лева от двама туристи. Неуспешно- за щастие.
6. Имахме нужда от малко почивка и се запътихме към близкия парк. Две момчета ни спряха да питат дали знаем къде продават цигари и направо им предложих от моите. Седнахме на една пейка. Единият тип май ме беше харесал, но това нямаше значение, защото Батман беше умрял. Нямаше пулс, не дишаше и едвам успях да го съживя. В същия момент единият от новите ни познати ми каза да си подам ръката. Машинално я изпънах пред него, а той постави пистолет в нея. Обясняваше ми как е подарък от кралицата на Англия и не бил зареден. Това второто се оказа грешно, след като го взе, огледа го и възкликна „А, явно е!”
7. Батман не се движеше и не дишаше. Около 5 минути се опитвах да го върна към живот. Поне си бяхме намерили причина да си тръгнем – „Приятелят ми умря малко!”. Двете момчета ни поканиха на парти и казаха да решаваме бързо, защото шофьорът им щял да дойде скоро да ги вземе. Моментално им отказах, пък и за какъв шофьор говореше? Мислех, че си е извикал такси, но близо до нас спря лимузина и взе едното момче. Другият остана да ми помогне да заведем Батман до един от баровете, където бяхме и вече се бяхме сдобили със забрана да влизаме вътре. Управителят разбра, че е била тежка вечер изпълнена с емоции и малко смърт и ни позволи да поспим на масите.
8. Събудих се от крещенето на Батман – СТАВАЙ! Нека да пием! Оказа се, че не помни почти нищо от вечерта и какво по-точно се е случило.

Уж мрази израза „Любов от пръв поглед”, но по точно този начин описва връзката си с Пловдив. Първата му мисъл е да остане година-две, но сега си представя целия живот тук. Дори е обмислял и темата за това дали децата му трябва да учат в българско училище, тъй като не харесва българските учители и системата ни. Не разбира защо всички тръгват към Англия и го описва като кръговрат: „Хората тръгват, защото няма работа. Няма работа, защото хората си тръгват”. Твърдо убеден е, че лютеницата трябва да бъде националната ни храна. По време на пътешествията си това е било единственото, което е ядял – хляб с лютеница. Уважава традицията за домашно производство на абсолютно всичко, за което може да се сетите. Единствено, трудно и малко болезнено е стигнал до осъзнаването, че ако ти предложат – не е учтиво да откажеш! „Аз съм единственият англичанин, който мрази ракия”, възкликва докато обяснява как е опитал гроздовата на всяко едно българско семейство, на което е гостувал.

„Всички искат да си тръгнат, заради високите заплати, но не разбират, че където и да отидат – стандартът също е по-висок. Хората в Англия са учтиви, но не мили. Тук е точно обратното! Предпочитам да имам труден живот в България, отколкото лесен в Англия!”