Капана.БГ
Етнографският музей представя Пловдивъ през фотообектива на Крум Савов
Изложбата „Пловдивъ през фотообектива на Крум Савов” ще представи Регионален етнографски музей – Пловдив на 10 януари. Тя ще бъде открита в 17.30ч., а събитието е част от закриващата програма на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“.
Фотографията е онази магия, която едновременно е колкото правдоподобна, толкова и нереална. Хубавата снимка дава информация за епохата с всичките ѝ характеристики – природни дадености, архитектурни забележителности, човешка намеса… Но също така отразява манталитета и мястото на дадения индивид в обществото, модните повеи или мечти на хората – да се представят различни и да запечатат това на снимка. Значимостта на новото изкуство е уловил и основоположникът на музея – Стою Шишков, който е прозрял нуждата от документиране и съхраняване на миналото по иновативен за времето си начин. Значимите дела са предопределени, затова съдбата свързва живота на двамата родопчани – Крум Савов и Стою Шишков.
Крум Савов Кèлпетов (1882 – 1949), посъветван от неговия братовчед и настойник Стою Шишков, завършва фотография в Картографския институт през 1901 г. Малко след това младият Савов печели от лотариен билет, който му донася голяма за онова време печалба от 100 златни български лева. С тях предприемчивият младеж си поръчва фотоапарат „от странство“.
През 1902 г. Крум Савов открива в Чепеларе първото фотографско ателие в Родопите. Но само след година, ателието се оказва тясно за търсещия му дух и заедно със Стою Шишков той предприема първия си научен поход из Родопите. Фотографът става носител на новия тип „разчупена“ или външна фотография. С безпогрешен усет той успява да улови характерното за всеки обект, независимо дали снима природни картини, стари и нови градежи, делничното или празничното в живота.
По време на Балканската и Първата световна война Крум Савов е мобилизиран и служи като военен фотограф към 21-ви Средногорски пехотен полк, като заснема местата, където стъпва българският войник – от Мраморно море през Тракия до Македония.
Фотографът запечатва за следващите поколения стария Пловдив с неговите криви улици, емблематични къщи, порти, еркери, тавани с резбовани розети. Снима и занаятчийската чаршия с пазарите и някогашните ханове. След катастрофалното земетресение през 1928 г. той документира не само пораженията в града, но и настроението на хората, преживели този природен катаклизъм.
Крум Савов не е обикновен фотограф, а творец. Неговите снимки са ценен материал както за историята на фотографското изкуство у нас, така и за бита, душевността и културата на населението от Тракия и Родопите. Неговите фотографии са живописен разказ за живота у нас през първите десетилетия на ХХ век.
Библиотека „Иван Вазов“ вади офорти на Рембранд от колекцията си за закриващия уикенд на ЕСК
Народна библиотека „Иван Вазов” ще се включи подобаващо в закриващия уикенд на Европейска столица на културата като покаже офорти на Рембранд от колекцията си. Изложбата показва техниката на офорта и графичното съвършенство на великия майстор Рембранд Херменс ван Рейн и ще може да бъде видяна на 11 и 12 януари.
Едно от най-ценните издания, притежавани от Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, е тритомникът, включващ всичките 351 офорта на Рембранд. Съставител на офортите и автор на монография за живота и творчеството на великия майстор е професорът от École de France и забележителен познавач на Рембранд Charles Blanc, член на Académie des sciences и на Académie des Beaux-Arts. Офортите и монографията излизат в чест на 230-годишнината от смъртта на Рембранд. За гравюрите са създадени не малък брой каталози, където всеки от отпечатъците е много грижливо описан. По-известни са: Каталогът от 1859 г. (в два тома), Каталогът от 1873 г. (също в два тома). Тритомникът „Офортите на Рембранд“ от 1880 г. е издаден в тираж само 500 броя в Париж от издателство Quantin, под ръководството на Firmin Delangle.
Притежаваният от НБИВ екземпляр носи № 351 и е единствен не само в България, но и на Балканите. Закупен е на 13 март 1883 г. от книжарница Brockhaus, Лайпциг, за 338 златни лева по искане на тогавашния директор на библиотеката Илия Йовчев.
Първият том е теоретично изследване на творчеството на художника и описание на офортите, вариантите и обстоятелствата около тяхното създаване, а вторият и третият включват самите офорти. Много уважавани и изключително богати библиотеки в света не притежават изданието или съхраняват само част от него.
Сред специалистите се срещат различни мнения по отношение на хартията на изданието: според едни, офортите са отпечатани на холандска линеарна хартия с водни знаци, според други – на японска, според трети – на специален вид оризова хартия. Но безспорно е едно – офортите са отпечатани на висококачествена, луксозна хартия, годна да поеме и отрази великолепно Рембрандовите шедьоври.
ОФОРТЪТ (фр. eau-fort, немски – radierung, англ. – etching) е вид печатна графика. При него изображението първо се разяжда върху метална плоча и след това се отпечатва върху хартия. Рембранд, който е създал около триста офорта, е предпочитал да използва тънки медни плочи.
Гравираната плоча, покрита с плътно прилепнал лист хартия, се прекарва през ръчна офортна преса. Тя притиска хартията към вдлъбнатите линии, така че да поемат мастилото и тогава изображението се появява върху листа обърнато огледално.
Този отпечатък се нарича първо състояние. Ако се налагат промени в плочата, например добавяне на линии, следващият отпечатък се нарича второ състояние и т.н. Повечето от офортите на Рембранд имат повече от едно състояния.
При това той често е правел промените не с помощта на киселина, а с твърда игла направо върху плочата. Тази техника, т.нар. суха игла, дава много тъмни, кадифени линии, благодарение на барбите – неправилни частички метал, оставени при работата върху метала от инструмента, който се използва при гравюрата на метал.
Рембранд също е използвал този инструмент, т.нар. бюрен. Бюренът има V-образен край, с който могат да се изрязват остри линии върху метала. Съчетавайки двете техники, Рембранд е постигнал изключително многообразие от ефекти и градации.
Кметът Здравко Димитров: Ценим всяко мнение за бъдещето на Небет тепе и Източната порта
Пламен Панов: Всички изказани предложения са протоколирани и проектът ще бъде актуализиран с най-целесъобразните от тях
„Радвам се на големия интерес, при който премина общественото обсъждане за бъдещето на Небет тепе и Източната порта. Благодаря на всички, които взеха отношение и направиха ценни бележки и предложения, които ние ще вземем под внимание“. Това заяви кметът на Пловдив Здравко Димитров във връзка с вчерашната публична дискусия, която се проведе в препълнената зала на Общинския съвет и продължи повече от 4 часа.
„Пловдивчани си знаем, че от Небет тепе е започнало летоброенето на най-стария жив град в Европа и шести в света, а през Източната порта са преминавали римски императори. Искаме за това да научат още стотици хиляди хора в България и далече извън пределите на нашата страна, а проектът ни предоставя една нова възможност“, коментира заместник-кметът по европейски политики Анести Тимчев.
Заместик-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов определи Небет тепе като една от най-значимите ценности в богатото културно-историческо наследство на града, поради което темата за съдбата на хълма е особено чувствителна за пловдивчани. За него не е изненада, че докато проектът за Източната порта бе посрещнат с адмирации, Небет тепе предизвика оживена дискусия. Той увери, че всички изказани мнения и предложения са протоколирани и проектът ще бъде актуализиран с най-целесъобразните от тях, след което отново ще се направи обществено обсъждане.
Двата изключително важни археологически обекта са включени в проектното предложение „По крепостните стени на Филипопол“, с което Община Пловдив се подготвя да кандидатства по оперативна програма „Региони в растеж“. Общата финансова рамка е 9 779 150 лева, като 85 процента е безвъзмездната помощ.
Да се строи ли гигантска сграда върху археологията на Понеделник пазара?
Идеите на Димитър Георгиев- от лифт до Джамбаз тепе, през асансьор до Гръцкото училище до 15-метрова постройка днес
Съдбата на парцела под Античния театър през годините (ГАЛЕРИЯ)
Ивайло Дернев
Да се строи ли гигантска сграда, тип мол, върху ценната археология на Понеделник пазара? Пловдивчани имат правото на отговор на този въпрос на организираното днес обществено обсъждане от собственика на бившия общински имот Димитър Георгиев. Умишлено или не, то е насрочено за много неудобен за работен ден час- 15 ч. Въпреки това темата вълнува много хора и вероятно пленарната зала на Общински съвет ще бъде пълна.
Това е пореден опит на собственика на „Розаимпекс” да реализира инвестиционните си интереси върху апетитния парцел под Джамбаз тепе. С него бизнесменът се сдоби по твърде интересен начин. Общинският имот, върху който навремето се планираше построяване на Археологически музей, бе заложен от администрацията на Спас Гърневски в „ Хеброс банк”. Заради необслужване на кредита банката взе терена, който после се озова в активите на Димитър Георгиев срещу 1 милион лева. Към днешна дата стойността на парцела е в пъти, пъти повече.
Преди старта на плановете за построяване на Археологически музей и изкопаването на археологията в по-ново време, на мястото е имало два жилищни квартала с възрожденски и следовобожденски къщи, а пространството им е било част от Стария град. Вместо да бъдат реставрирани обаче, сградите са разрушени, обитателите са прокудени, собствеността им е отнета безвъзвратно, а на мястото вече 40- тина години стои една буренясала дупка с ценна, но необгрижвана археология, припомнят от Фейсбук групата Архитектурата на Възрожденския Пловдив.
Сега Димитър Георгиев планира построяването на голяма сграда с хотелска, жилищна, търговска и офис части. Той планира да експонира археологията под стъклен под на партерното ниво на комплекса, който ще е с обща застроена площ 30 930 кв. м. Там се предвижда да има зала за събития и галерийни пространства. Обемите на бъдещата сграда са огромни.
Планира се плътно застрояване на височината от 14,8 метра. Или равно на 5 етажна жилищна сграда в тази градска сграда. „ Недопустимо е в буферната зона на архитектурен резерват да се допуска изграждането на толкова голям плътен обем”, смятат от Архитектурата на Възрожденски Пловдив визирайки границата на Старинен Пловдив, която минава по контурите на парцела на Георгиев.
Поредният проект, който се опитва да прокара собственикът на „Розаимпекс”, е с малко по-малки обеми от предните, които категорично бяха отхвърлени и от обществеността, и от институциите. Последния му опит бе през 2016г., когато Министерството на културата отказа на бизнесмена да реализира проекта на арх. Петко Костадинов, който предвиждаше издигането на мегаломанска постройка върху археологията.
Преди това, с приключването на археологическите разкопки на терена през 2014г. Георгиев искаше да строи 7-етажен хотел с асансьор до бившето Гръцко училище, а 11-години по-рано дори желаеше гигантска кула с лифт да свързва сградата с върха на Джамбаз тепе.
Колкото до самите археологически проучвания на обекта- стартираха още през 2007г. В тях инвестира собственикът Димитър Георгиев. Бе разкрит един голям сектор от Античния град, на обща площ от 7,5 декара, с много жилищни постройки, обществени сгради, улици. Археолозите попаднаха дори на филипополска таверна. Ханът е имал обществено помещение, втори етаж за гости и дори вътрешен двор с тоалетна.
Централното помещение е с площ от 100 квадратни метра, с четири входа, стенна мазилка, хоросанови и тухлени подове. Открити са амфори за зехтин и вино. Безспорно обаче най-важното откритие в целия терен е храм-пантеонът. Ритуалната сграда в сърцето на квартала е служила за почит към всички богове. В близост до пантеона бяха открити стотици глинени съдове на божества и оброчни плочки. Част от тях в момента са изложени в Археологическия музей. В рамките на проучването бе открита и голяма частна жилищна сграда, вероятно принадлежала на богат и знатен филипополски гражданин, с мозайка на площ от 45 квадратни метра.
Общественото обсъждане е днес, от 15 часа, в пленарна зала на Общински съвет.
Критики към идеите за Небет тепе и подкрепа за Източната порта на общественото обсъждане
Недоволството сред пловдивчани беше предимно срещу контролирания достъп до сакралната за Пловдив крепост на върха на хълма
Огромен интерес сред хората за идеите на Общината, с които ще кандидатства за финансиране за Небет тепе и Източната порта
Ивайло Дернев
Над 3 часа продължи обсъждането на проектите за Небет тепе и Източната порта и съпътстващите – изграждане на Туристическо-информационен център до Източната порта и подходи към Небет тепе. Мегапроектът за културна инфраструктура по програма „Региони в растеж“ на ЕС „По крепостните стени на Филипопол“ беше представен пред над 100 пловдивчани в залата на Общинския съвет. Мненията бяха разнопосочни, като все пак обединяваща нишка беше критиките на пловдивчани към идеята върхът на Небет тепе да бъде ограден и с контролиран достъп, както и подкрепата и аплодисментите за проекта за Източната порта.
4-те акцента от проекта бяха представени и обсъдени поотделно. Пръв беше проектът за Небет тепе на арх. Румяна Пройкова. Пред пловдивчани обаче застана Жана Джугаланова, тъй като арх. Пройкова е извън страната. За обсъждане обаче не бяха представени никакви визуализации – поради липса на време и скоростно обявеното обществено обсъждане такива не са били подготвени и са представени стари визуализации на проекта, разработен през 2011-а и доосъвременен през 2016-а година.
Джугаланова обясни, че проектът предвижда предимно консервация. На много места от крепостните стени на Небет тепе такава не е извършвана и на места ще се изгради консервационен зид, но минимален – не повече от 20-30 см. Този проект изцяло се базира на реставрация, консервация и експониране на автентични и съхранени до днес части с минимални намеси по археологията, подчерта Жана Джугаланова. Намесите най-вече ще бъдат в сигниране на настилки, които да разкриват какво е имало на дадените места по сакралния за пловдивчани хълм. Максимално ще се запази автентичната субстанция, и няма да се допускат никакви хипотези, уточни Джугаланова.
На няколко места се предвиждат съвременни намеси. Защитно покритие от метал и стъкло – заместващо досегашното – ще се изгради над щерната, такова ще има и около тайното стълбище (потерна) и за хранилището. Целта е да има изгледна площадка към града. Голямата кула ще се консервира, като дейности по нея ще има предимно по основите за укрепване, а на върха ще се добавят метални елементи, нужни да щрихират новия консервационен градеж, който няма да бъде повече от 30 см.
Сериозни критики предизвика планирането на обслужваща сграда, която да бъде долепена до калкана на къщата на Иван Самоковеца. Самата къща е недвижима културна ценност, а на въпросния калкан има и сграфито от Иван Кирков. Изграждането на нова сграда там не бе прието добре от пловдивчани. Самата идея за тази обслужваща постройка също не се хареса на обществеността – целта е там да има трафопост, който да захранва система „Звук и светлина“. Според посетителите на общественото обсъждане, обектът е достатъчно атрактивен и без такава добавка към него и съответно и постройката е ненужна.
Критики бяха отправени и към начина на представяне. Поради липсата на визуализации много от хората останаха ненаясно какво точно се представя и как ще изглежда обектът след дейностите. Въпросите ни станаха повече, отколкото преди представянето, трябва да видим визуално какво ще има, за да коментираме, сега нищо не видяхме, коментира Борислав Инчев от ВМРО.
Най-голямо недоволство обаче бе изразено срещу идеята обектът в крайна сметка да бъде ограден и с контролиран достъп. Той трябва да остане свободен за всички , това е сакрално място за града, коментираха дошлите на обсъждането граждани. Главният архитект Димитър Ахрянов подчерта, че това за момента е спорен въпрос и администрацията мисли да върви в друга посока, т.е. към отваряне на целия обект за свободен достъп.
За разлика от проекта за Небет тепе, всички бурно аплодираха проекта за реставриране, консервиране и експониране на Източната порта, който беше представен от археоложката Мая Мартинова и архитект Галина Пировска. Идеята за експониране на другия знаков обект е с изцяло, почти на 100% автентични материали, намерени на място. Основен акцент в него ще бъдат 35 ключови пластични елемента от обекта. Проектът предвижда издигане на общо 5 колони с автентични капители и основи, плюс поставяне на автентични фризове. Източната порта ще бъде оградена като самостоятелен археологически обект.
Третият сегмент от общия проект е Туристическият информационен център в непосредствена близост до Източната порта. Той бе представен от архитект Ива Стоянова, която разходи гостите на обсъждането из идеята за изграждане на нова сграда със съвременна визия на площ от 162 кв. м. Целта е в близост до археологическия обект да се изгради сграда със статут на временна постройка, която да води диалог между съвремието и миналото. Туристическият информационен център ще включва гише за обслужване на туристи, кафе сладкарница и модул с тоалетни и платформа за временен достъп до Източната порта.
По-възрастните колеги на Стоянова не харесаха идеята, като подчертаха, че представената визия се превръща в акцент в проекта и се натрапва, за сметка на основния комплекс- археологическият. По-младите пловдичани обаче подкрепиха идеята за съвременен център, разбраха и оцениха идеята за диалог между съвремието и археологията.
На финала идеята си представи и ландшафтен архитект Станимир Шаламанов, който представи проекта за подходите към Небет тепе – източен (зад ресторант Рахат тепе) и северен (откъм Семинарията), като подчерта, че състоянието и на двата е изключително лошо. Този проект включва възстановяване на съборени подпорни стени, пренареждане на настилките, и премахване на самонастанилата се растителност. Проектът включва и засаждане на ново нискохраство и надпочвено озеленяване.
Очаквайте още подробности от обсъждането и представянето на идеите.
Много сериозен интерес към бъдещето на Небет тепе
Над 100 човека в залата още преди да е започнало обсъждането
В Заседателената залата на Общински съвет – Пловдив вече има над 100 човека още преди да е започнало обществено обсъждане на проекта „По крепостните стени на Филипопол”, с който ще кандидатства за финансиране на стойност близо 10 милиона лева по програмата „Региони в растеж” за културна инфраструктура, предаде репортер на Под тетепо.
Арх. Румяна Пройкова е автор на проекта за Небет тепе, с който общината иска да кандидатства за финансиране по ОП „Региони в растеж”. Тя обаче няма да присъства на днешното обществено обсъждане, тъй като се намира в чужбина.
Проектът ще бъде представен от арх. Жана Джугаланова – старши експерт в Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) и археолог Мая Мартинова – ръководител на екип, провел археологическото проучване на тепето.
В залата са много общественици, архитекти, директори на музеи, представители на местната власт, граждани и медии.
Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Развитие на туристически атракции” по приоритетна ос 6 „Регионален туризъм” има за цел да подкрепи недвижими културни ценности със световно и национална значение, които притежават значителен туристически потенциал.
Очаквайте подробности.
Предаваме титлата ЕСК с куп събития през уикенда
Пловдивските културни институции изпращат годината с безплатни инициативи
Официалната церемония за връчване на щафетата на следващите ЕСК 2020 е в неделя 12 януари
Пловдив ще предаде символично щафетата на следващите Европейски столици на културата точно година след старта на мащабното събитие. Фондация „Пловдив 2019“ е поканила екип на Опера Пловдив за организатор на официалната церемония, която ще се състои на 12 януари, неделя, в Дом на културата „Борис Христов“ от 19 часа.
„Четирите годишни времена“, четири мултимедии за четирите сезона, през които премина Европейска столица на културата, четирите платформи на програмата „Сливане“, „Трансформиране“, „Възраждане“, „Релаксиране“ ще обединят церемонията.
Протоколната част ще е съпътствана от класическа програма с участието на пловдивски деца – лауреати на музикални конкурси, и камерен оркестър на Опера Пловдив с гост-солист виртуозната Лия Петрова, която свири на уникална италианска цигулка Matteo Goffriller от 1690, предоставена ѝ от Queen Elizabeth Music Chapell.
С помощта на универсалния език на класическата музика ще бъдат предадени ценностите на инициативата към следващите Европейски столици на културата градовете Риека (Хърватия) и Голуей (Ирландия) – 2020 г.
По време на изпълненията пред официалните гости ще бъдат представени ретроспективни кадри от стотиците събития от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Режисьор на спектакъла е Нина Найденова. Поради ограничените места в залата ще има лайв стрийминг през няколко платформи – интернет страницата на Община Пловдив, на Фондация „Пловдив 2019“ и фейсбук страниците им.
Очакват се множество гости от страната и чужбина. Събитието ще бъде съпътствано с фотографска изложба на преподаватели и студенти от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „проф. Асен Диамандиев“ и изложба на ученици от Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ и Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, разположени във фоайетата на двата етажа в Дома на културата.
Пловдивските културни институции също са подготвили тематични инициативи, с вход свободен за гражданите и гостите на Пловдив, които ще се случат в дните 10-12 януари 2020 година.
Градска художествена галерия – Пловдив
Хепънинг „Усмихни се, Пловдив“ – в продължение на 3 дни в галерията ще се създаде най-голямата изложба от усмивки, с която Пловдив посреща 2020 година
10, 11 и 12 януари, Зали за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“ №15, 2 етаж
Регионален археологически музей – Пловдив
• Изложба под надслов „Исторически паметници и художествени старини, запазени из пловдивските семейства“. Посетителите ще имат възможност да се запознаят с експонати, свързани с известни дарители на Пловдив
11.01.2020
• Презентация на тема „Археология за всеки – 2019 г. Резултати и очаквания“ – обзорна презентация на проекта „Археология за всеки“, създаден и реализиран специално за Пловдив – европейска столица на културата“
11.01.2020, 10.30 ч.
• Беседа на тема „Дарителството като основа на музейната дейност“.
11.01.2020, 13.00 ч.
Регионален исторически музей – Пловдив
• „Семейна събота в Регионален исторически музей – Пловдив“ с мото на деня „Семейната фотография в миналото и днес. Посетителите ще имат възможност да се запознаят с непоказвани колекции албуми и фотографии от фонда на музея и да се снимат в музейните интериори. Акцентът е върху семейните посещения, като гражданите ще имат достъп до семейни гидове и помощни материали.
11.01.2020, 9.30–17.00ч.
• Концерт на девически хор „Евмолпея“ – хорът ще представи специална програма с песни от десетките гостувания в Белгия, Франция, Швейцария, Италия, Словения, хърватска, Сърбия, Гърция и други европейски държави.
11.01.2020, 17.00 ч., Зала „Съединение“
РИМ-Пловдив ще работи с вход свободен в двете си основни експозиции – „Българско Възраждане“ на ул. „Цанко Лавренов“ 1 в Старинен Пловдив и „Съединение на България“ на пл. „Съединение“ .
Регионален природонаучен музей – Пловдив
Проект „Живата планета“ – двудневни събития за деца със светлинна инсталация, триметров балон и „плуващи“ във въздуха риби
11-12.01.2020 г.
Вход свободен за всички деца
Регионален етнографски музей – Пловдив
Изложба „ПЛОВДИВЪ през обектива на Крум Савов“ – експозицията включва оригинални фотографии от началото на ХХ век, както и движими културни ценности, които допълнително онагледяват посочения исторически период.
Откриване на 10.01.2020 г. – 17.30 ч.
Община Пловдив, в ДК „Борис Христов“
Фотографска изложба на преподаватели и студенти от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „проф. Асен Диамандиев“ и ученици от Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ и Национална гимназия за сценични и екранни изкуства – гр. Пловдив
Откриване на 09.01.2020 г. – 17.30 ч.
ОИ „Старинен Пловдив“
Клавирно матине, с модератор на концерта проф. д-р Ромео Смилков, солисти са:
Д-р Велислава Стоянова, Евридика Вълчева, И Уен / Китай,
Йао Шен/Китай, Лин Фън/ Китай, Джон Томас/САЩ, Мартин Дафинов Китай/България
В програмата творби на: Шопен, Лист, Панчо Владигеров, Сергей Рахманинов, Николай Стойков и Иван Спасов
11.01.2020 (събота) от 11:00 ч. в Балабанова къща
Градска художествена галерия – Пловдив,
Галерия „Капана“
Изложба графики от фонда на Дирекция „Култура и културно наследство“
Откриване на 28.01.2020 г. от 18.00 ч.