Идеите на Димитър Георгиев- от лифт до Джамбаз тепе, през асансьор до Гръцкото училище до 15-метрова постройка днес
Съдбата на парцела под Античния театър през годините (ГАЛЕРИЯ)
Ивайло Дернев
Да се строи ли гигантска сграда, тип мол, върху ценната археология на Понеделник пазара? Пловдивчани имат правото на отговор на този въпрос на организираното днес обществено обсъждане от собственика на бившия общински имот Димитър Георгиев. Умишлено или не, то е насрочено за много неудобен за работен ден час- 15 ч. Въпреки това темата вълнува много хора и вероятно пленарната зала на Общински съвет ще бъде пълна.
Това е пореден опит на собственика на „Розаимпекс” да реализира инвестиционните си интереси върху апетитния парцел под Джамбаз тепе. С него бизнесменът се сдоби по твърде интересен начин. Общинският имот, върху който навремето се планираше построяване на Археологически музей, бе заложен от администрацията на Спас Гърневски в „ Хеброс банк”. Заради необслужване на кредита банката взе терена, който после се озова в активите на Димитър Георгиев срещу 1 милион лева. Към днешна дата стойността на парцела е в пъти, пъти повече.
Преди старта на плановете за построяване на Археологически музей и изкопаването на археологията в по-ново време, на мястото е имало два жилищни квартала с възрожденски и следовобожденски къщи, а пространството им е било част от Стария град. Вместо да бъдат реставрирани обаче, сградите са разрушени, обитателите са прокудени, собствеността им е отнета безвъзвратно, а на мястото вече 40- тина години стои една буренясала дупка с ценна, но необгрижвана археология, припомнят от Фейсбук групата Архитектурата на Възрожденския Пловдив.
Сега Димитър Георгиев планира построяването на голяма сграда с хотелска, жилищна, търговска и офис части. Той планира да експонира археологията под стъклен под на партерното ниво на комплекса, който ще е с обща застроена площ 30 930 кв. м. Там се предвижда да има зала за събития и галерийни пространства. Обемите на бъдещата сграда са огромни.
Планира се плътно застрояване на височината от 14,8 метра. Или равно на 5 етажна жилищна сграда в тази градска сграда. „ Недопустимо е в буферната зона на архитектурен резерват да се допуска изграждането на толкова голям плътен обем”, смятат от Архитектурата на Възрожденски Пловдив визирайки границата на Старинен Пловдив, която минава по контурите на парцела на Георгиев.
Поредният проект, който се опитва да прокара собственикът на „Розаимпекс”, е с малко по-малки обеми от предните, които категорично бяха отхвърлени и от обществеността, и от институциите. Последния му опит бе през 2016г., когато Министерството на културата отказа на бизнесмена да реализира проекта на арх. Петко Костадинов, който предвиждаше издигането на мегаломанска постройка върху археологията.
Преди това, с приключването на археологическите разкопки на терена през 2014г. Георгиев искаше да строи 7-етажен хотел с асансьор до бившето Гръцко училище, а 11-години по-рано дори желаеше гигантска кула с лифт да свързва сградата с върха на Джамбаз тепе.
Колкото до самите археологически проучвания на обекта- стартираха още през 2007г. В тях инвестира собственикът Димитър Георгиев. Бе разкрит един голям сектор от Античния град, на обща площ от 7,5 декара, с много жилищни постройки, обществени сгради, улици. Археолозите попаднаха дори на филипополска таверна. Ханът е имал обществено помещение, втори етаж за гости и дори вътрешен двор с тоалетна.
Централното помещение е с площ от 100 квадратни метра, с четири входа, стенна мазилка, хоросанови и тухлени подове. Открити са амфори за зехтин и вино. Безспорно обаче най-важното откритие в целия терен е храм-пантеонът. Ритуалната сграда в сърцето на квартала е служила за почит към всички богове. В близост до пантеона бяха открити стотици глинени съдове на божества и оброчни плочки. Част от тях в момента са изложени в Археологическия музей. В рамките на проучването бе открита и голяма частна жилищна сграда, вероятно принадлежала на богат и знатен филипополски гражданин, с мозайка на площ от 45 квадратни метра.
Общественото обсъждане е днес, от 15 часа, в пленарна зала на Общински съвет.