Славена Шекерлетова

Петя Кокудева пише за деца и за възрастни. Има издадени няколко детски книги, като последната такава е за приключенията на кучето Лупо и енотът Тумба. А за нея знаем още, че преди около две години направи деветмесечно пътешествие, като посети и се потопи в атмосферата на страни от Централна Европа, през Япония и Сингапур до Нова Зеландия. След това приключение, тя събра едни от най-вълнуващите си истории в книгата "Поздрави от синята палатка", която включва и прекрасни снимки, направени от нейния приятел и "съпътешественик" Георги Янев.

Лупо и Тумба е последната ти засега книга за деца, направена, заедно с художничката Ромина Беневенти. Какво правят Лупо и Тумба по време на изолация и замислят ли нови приключения, които да може да видим и ние в нова книга?

Интересното е, че сега приключенията ги измислят децата. Получавам от време на време рисунки или добавени сцени в най-разнообразни варианти. Аз по-скоро съм се оттеглила от ролята на автор и в момента децата имат думата. Обичам нови приключения, експерименти, не съм се връщала към книгите и героите от предишни времена. Като си приключа нещо, преминавам напред. Бих търсила нови земи, нови същества. Сега не пиша конкретна книга. Последната е доста наблизо във времето и се поизморих с „Поздрави от синята палатка“, пишейки, редактирайки. Събирам си някои истории от различни земи, пътешествия, които са дошли след „синята палатка“ или не съм ги включила в нея. Прави ми се отново такава книга за пътувания, за срещи с непознати култури и хора. Може да е и за деца, защото си мечтая и децата да срещам с тези страни.

От много време се интересуваш и от това какво им влияе и е важно за тяхното пълноценно развитие. Понякога виждам, отправяш критики към някои пропуски във възпитателната и образователна система у нас. Би ли синтезирала какво, според теб, е важно да се случва в детските градини, например или в началните класове, което липсва тук като подход?

Много рядко си позволявам критики, макар да ги имам в себе си тези съображения. Те не са толкова критики, защото, когато човек ходи често в детски градини, училища и се среща с хората, които преподават, тогава опознава истинските истории и е много по-трудно да критикуваш така на едро, както в социалните мрежи се случва често. Така че ако е критика, то тя е към всички нас. Защото съм забелязала, че тук ние много говорим за деца, възпитание, какво се случва в училище, но според моя опит в тази сфера, не много хора имат желание реално да се занимават с деца. Често съм чувала от учители, че родителите нямат търпение да оставят децата за 10 дни на зелено училище, и после казват: „Ех, ако можеше още малко да ги задържите“. Децата участват неволно в една машина, в която сме всички ние – непрекъснато заети, на работа. И в крайна сметка за грижата за тяхното развитие не остава много време. Учителите са заети, родителите са също в трудно положение. Няма и особено много пиеси за деца, които се правят за Куклен театър, не изобилства пространството от детски писатели. Ако по тези неща съдим колко се занимаваме с деца, мисля, че не се занимаваме особено. Повече се говори. И себе си слагам в това число. Трябва да призная, че с деца в днешно време е много трудно, ако искаш да ги занимаваш с четене и литература. Това не е естественото нещо, към което посягат те и е нормално във времето, в което живеем. Всички, които искат да свържат децата с четенето, са поставени в една изначално много неизгодна ситуация. Това не е нещо, което виждаш, че пали децата от раз, както ако ги заведеш на клуб по роботика. Четено е сложно, трудно, по-абстрактно, идеите и мисленето не са толкова смилаемо нещо. Всички, които искат да се занимават с това и искат да прогресират, заедно с децата на територията на четенето, би трябвало да бъдат много подкрепяни. Има и моменти на отчаяние, казваш си: „Защо го правя това, то всъщност не им е интересно. Същото е и при учителите“.

Аз съм била на няколко твои срещи с деца в Пловдив. На тях винаги има много деца, на всички им е интересно и повечето деца участват активно. Може би е важен подходът и не само.

Имала съм много срещи, не мога да кажа, че всички от тях се получават. Понякога има дете, което заспива. Или в осем часа сутринта едно момченце ми каза: „Изобщо не ми се занимава сега да измислям стихотворения“. Някои имат афинитет, ама това е по-рядко. Но е добре да се действа и колкото повече хора действат в това поле, толкова по-добре, в крайна сметка на живо децата възприемат по-лесно нещата. Има обаче една такава нишка - една индустрия на озабавляването, на анимирането, на превръщането на книгите във визуално-центрични. Държим на визуалното днес, което е съществена част от детската книга, разбира се, но много често напоследък попадам на детски книги, които са с неособено силна история, текст, който не вълнува и не е майсторски, слаб сюжет, но от друга страна с много красиви рисунки. Аз лично не съм почитател на тази линия на развитие, макар че съм страстен колекционер на детски книги с илюстрации. Дойде обаче момент, в който взех да си купувам книги и да осъзнавам, че освен красивите илюстрации, няма особена идея и история, това не е точно книга в крайна сметка, а по-скоро албум. Това е световна тенденция, даже не съм сигурна, че още е пристигнала. Тук все още добре си пазим баланса идея-език-илюстрация. Но в световен мащаб е често срещано. Затова рязко намалих купуването на детски книги, защото започнах да се озовавам с красиви „албуми“ без особена идея в тях. От друга страна има много хубави картинни книги и тихи книги - само с картинки. Но това е голяма тема за друг разговор.

В „Поздрави от синята палатка“ – твоята книга, написана след дълго пътешествия по света, успяхме да прочетем доста вълнуващи истории за различни хора и места. Предполагам и в момента ти се пътува много, би ли се впуснала отново в такова предизвикателство и този път по-подготвена ли ще си от първия, най-вече в какъв аспект?

Доста ни се иска на мен и Георги – нашият тандем. Много често си говорим, че пак трябва да тръгнем за по-дълго време. И за по-кратко е вълнуващо и интересно, но по-голямата дължина от време дава съвсем друг вкус на пътуването и всъщност започваш да живееш, пътувайки, а не просто да си на вид ваканция. Откъсваш се от родното и всичко познато. Прави ни се такова пътуване, знаем вече как да проучваме, как да си подговим палатката, чантата, котлоните, таблета за записване. Имаме вече някакъв вид професионализъм, ако може така да се каже, в това да пътешестваме по този наш си начин. Със сигурност става по-лесно с времето, защото не те обезкуражават многото препятствия, вече си ги срещал и ги познаваш, знаеш как да се подготвиш, какво да не правиш, за да се справяш по-лесно с нещата. Да, със сигурност си мечтаем скоро време, когато е възможно, да направим такова пътуваме.

Аз понеже често понаглеждам с интерес твоя профил във фейсбук и виждам, че споделяш страхотни истории, които вдъхновяват, натъжават, радват, изненадват или учудват по някакъв начин. Коя е последната история, която те впечатли с нещо и би ли ни я разказала? Какви книги и автори би препоръчала за четене в това сега сложно и тревожно за мнозина време, в което живеем?

Една впечатляваща за мен история от книга за Африка. Авторът разказва, че пристигайки за първи път в Уганда, отива да се разхожда по един хълм и помахва на хората в къщите наоколо. Те му помахват в ответ. Връща се той след половин час от тази разходка и неговият съквартирант му казва: “Тук идваха много хора от съседните къщи, защо си търсиш работници, за каква работа?“ И той остава сащисан. Оказва се, че за хората в тези села е абсолютно немислимо, че човек може просто да тръгне и да се разхожда. За тях, ако махаш по селската пътека и оглеждаш хората, значи си търсиш някого за работа. Та, с този пример илюстрира колко е различна културата там.

Как се чувстваш ти самата в сегашната ситуация и какви са най-честите ти мисли?

Аз имам едно такова психологическо „предимство“, заради пътуванията и заради това, че често се е налагало да свиквам с това, че всичко е несигурно, не е ясно какво предстои по пътя. Та свикнала съм с това чувство да не играя на твърда почва, да е неясно здрави ли ще сме утре, ще ни издуха ли палатката, ще има ли къде да спим. Спокойно го приемам. Хареса ми и това, което миналия ден прочетох в едно интервю с Явор Гърдев - той казва, че не е добре да бъркаме живота с начина си на живот, животът може да е всичко и е добре да приемем, че начинът ни на живот може да се наложи да се промени, ама това не означава, че ти се отнема животът. Аз даже гледам на ситуацията с любопитство, интересно ми е как ще се промени всичко. Имам си теза, че почти нищо няма да се промени. Хората казват нищо няма да е същото, но като гледам, излизайки навън, всичко си е по старому, забравят се лошите неща бързо.

Разговорът ни с Петя Кокудева за пътешественическата книга "Поздрави от синята палатка" вижте ТУК
 

В Асеновград все още има квартали със запазени малки къщи и ниски кооперации. А някои улици в тях през май са като оазис за цветята и радват много. Една такава уличка е „Патриарх Евтимий“ в квартал „Свети Георги“, който се намира до реката и планината едновременно.

Цветната феерия е на 5 минути от Главната улица и води до параклиса „Свети Трифон“. На самата улица пък се намира параклиса „Свети Никола“. В края ѝ започват пътеки за планината. Заснехме малко от разнообразните цветя, които красят дворовете на къщите - божури, обички, рози и други. Почти всеки дом там е с китно дворче и в момента е цветна приказка. Порадвайте им се и вие!

На 11 май 1881 г., в деня на Светите бра­тя Кирил и Методий, видните пловдивски граждани и жи­тели на Копривщката махала се събрали и основали изпълнителен ко­митет по изграждане на нов храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски

Стенописите му са реставрирани и обновени от пловдивския художник Атанас Хранов преди около 13 години (ГАЛЕРИЯ)

В началото Църквата чествала паметта на всеки от светците в деня на неговата смърт - св. Кирил на 14 февруари, св. Методий на 6 април. Но понеже делото им ги обединява в едно, впоследствие бил избран 11 май

Историята на първия храм-паметник в България, посветен на Освобождението, започва още преди полагането на първия камък на сградата. Стари сведения разказват за изселване на турското население от пределите на Пловдив след Освободителните битки. По онова време, градът ни е бил най-големият във вътрешността на българските земи, а преселването на цели семейства неминуемо е оказало влияние. Така старите махали „Табак хисар“ и „Кая меджид“ били изоставени, а на тяхно място се появила така наречената Копривщка махала. Тя се е разпростирала между сегашните пешеходен и панаирен мостове. В нея се заселили жители на Копривщица, както можете да предположите и сами от името на махала. Нанесли се още жители на Клисура, Панагюрище, Калофер.

Будните граждани допринесли с присъствието си в Пловдив и ни завещават едни от най-забележителните сгради, построени след Освобождението, а именно Мъжката гимназия „Александър I“ и църквата „Св. св. Кирил и Методий“.

Първоначално, жителите на Копривщката махала започнали да посещават катедралния храм „Света Богородица“, който се намирал съвсем наблизо – на Таксим тепе. Християнското средище, обаче, имало твърде голям брой посетители и често някои от вярващите изобщо не успявали да влязат вътре. Така сред жителите на новия квартал се зародила идеята сами да си построят храм, в който да отправят молитви към Бога.

Инициативата поели Иван и Величка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Копривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, родом от Калофер. На 11 май 1881 година, те основали изпълнителен комитет по изграждането на нов християнски храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за небесен покровител на покойния по това време император Александър II.

Комитетът срещнал подкрепа не само от жителите на Пловдив, но и от редица други селища по тракийските земи. Така идеята за малък енорийски храм така се изменила, че прераснала в храм-паметник на Освобождението. Така само за 12 месеца, били събрани достатъчно средства от големи дарители и обикновено хора, за да започне изграждането на сградата.

Година по-късно, на 11-ти май 1882 година, е положен първият камък на първия храм-паментик. Любопитно е да отбележим, че строежът на пловдивския „Св. Св. Килим и Методий и Св. Александър Невски“ започва едновременно със строежа на „Св. Александър Невски“ в София. Събитието било изключително тържествено и на него присъствали митрополит Панарет и румелийския генерал-губернатор княз Алеко Богориди.

Проектът е дело на бележития Йосиф Шнитер, който е съблюдавал целия процес на работа.

Храм-паметникът е изграден само за 2 години в духа на руския неокласицизъм, който е бил изключително модерен за времето си.

С извисените си куполи, храм-паметникът напомня за големия Исакиевски събор, който се намира в Санкт Петербург. Външната част на сградата е украсена с многобройни арки и пиластри с капители в коритански стил. „Св. Св. Килим и Методий“ има три входа – западен, северен и южен, а всеки от тях е подчертан с високи колонни портици, завършващи с триъгълни фронтони.

Олтарната част е оформена с голяма полукръгла апсида, извисена до покрива. Вътрешният план е подчинен на изискванията на трикорабната базилика, характерни за източноправославното църковно строителство.

Иконостасът на храма е оформен и украсен в духа на класицизма и напълно се вписва във вътрешната архитектура. Интерес предизвикват големите икони от царския ред, които са работа на видния художник, иконописец и революционер Георги Данчов – Зографина.  След Освобождението, Зографина се установява в Пловдив. Със силно духовно излъчване са образите на Иисус Христос, Св. Богородица, Светите братя Кирил и Методий, Св. Александър Невски. Забележителна творба е и изображението на Добрия пастир, излязло изпод ръката на брата на Георги Данчов – Никола Данчов.

През 1884 г., в навечерието на летния църковен празник на св. Александър Невски (25 август) напълно завършеният храм-паметник на Освобождението бил осветен с тържествена архиерейска света литургия.

Преди около 13 години храм-паметникът бе реставриран. Трите купола на сграда, средният от които е камбанария, бяха ремонтирани, а голямата врата на южния вход бе подменена с нова. Обновена бе и каменната облицовка на външното стълбище.

Вътрешността на сградата бе реставрираната също, а стенописите бяха реставрирани и обновени от пловдивския художник Атанас Хранов.

Здравният министър позволи провеждането на културни събития на сцени на открито, с допустима заетост на местата до 30 процента

Музеи, галерии и библиотеки на открито и закрито могат да отворят след издадена днес заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Тя разрешава посещения в тях при спазване на изискването за социална дистанция и на всички противоепидемични мерки.

Заповедта позволява още провеждането на културни събития – концерти и други сценични прояви, на сцени на открито, с допустима заетост на местата до 30% от максималния капацитет. Условието е също да бъдат спазвани социалната дистанция и въведените противоепидемични мерки.

Знаковият пловдивски театровед, журналист и общественик Пенка Калинкова се нуждае от нашата помощ. За това сигнализира синът й Калин в социалните мрежи. Публикуваме молбата му и ви призоваваме да бъдем съпричастни и да помогнем на семейството на жената, която откри и написа някои от най-прекрасните истории от миналото на Пловдив:

"На 11 април т. г. скъпата ми майка – Пенка Калинкова, беше транспортирана в болница по спешност, след внезапен силен гърч и пареза на дясната ръка и крак.

Първоначалното съмнение за инсулт беше отхвърлено, за сметка на страшната диагноза мозъчен тумор.
Тази диагноза беше потвърдена след скенер и ядрено-магнитен резонанс на главата. След консултации с четирима неврохирурзи беше препоръчана неотложна операция, която бе извършена в неврохирургията на болница Пирогов. В момента се очаква резултатът от хистологичното проучване, междувременно ѝ предстои няколкомесечна рехабилитация на засегнатите дясна ръка и десен крак.

Целта на тази кампания е да събере средствата за направените до момента медицински разходи и за предстоящите услуги на рехабилитатор и личен помощник.
Майка ми е неподвижна на легло и има нужда от помощ за всички ежедневни дейности. Моля ви, помогнете в тази трудна ситуация. Моля ви, споделете кампанията! Благодаря!"

Страницата на кампанията https://bg.helpkarma.com/help/111588606831

Пенка Калинкова е дългогодишен журналист и театровед. Родена е в Пловдив, завършила е руска и българска филология в СУ „Св Климент Охридски” и театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (днес НАТФИЗ). Работи в продължение на много години в Радио „Пловдив”, във вестниците „За и против” и „Марица”. Нейни статии са публикувани в редица издания като вестниците „24 часа Пловдив”, „Дума”, „Стандарт”, в списанията „Театър”, „Тракия”, „Везни” и други. Автор на книгите „Парчета театър, мигове живот” (2000 г.), „100+20 Драматичен театър Пловдив” (2001 г.), „Място за връщане” (2006 г.), „Съзаклятието „Пазарджишки театър” (2009 г.), „Оцеляващата. 60 години Пловдивска опера” (2013 г.), „Познатият непознат Пловдив” (2014 г.), на документални филми за големите български художници Димитър Киров и Кольо Витковски, за Пловдивския куклен театър, за Драматичен театър Пазарджик, „Античното наследство на Пловдив” (2004 г.), „Едно турне в пет действия” (2009 г.), „Истории от Тютюневия град” (2009 г.), „Палимпсестът Пловдив” (2009 г.), „Чучулигите” (2011 г.), трисерийният „Първият театър” (2011 г.), посветен на 130-годишнината на първия български професионален театър – Пловдивския. Прессекретар на Международния есенен театрален фестивал „Сцена на кръстопът” (до 2012 г.). Носител на награди за театрална критика и журналистика, награда „Пловдив” (1993 г.), Почетен знак на Пловдив (2006 г.), званието „Следовник на народните будители” (2011 г.).

Пенка Калинкова ни разхожда из „Познатият непознат Пловдив“

Славена Шекерлетова

Поради извънредната ситуация, фестивалът Младият Пловдив чете не можа да се състои тази пролет, както е по традиция с множество срещи между ученици и писатели. Но това не означава, че изцяло разговорите няма да се случат. Младежите, въпреки че са заети, дори много повече сега с дистанционното обучение, не губят желание да общуват със своите любими автори. И правят това общуване възможно, макар и онлайн.

Учениците от литературния клуб на Френската гимназия в Пловдив написаха няколко въпроса на Лили Йовнова, която вече веднъж беше гостувала при тях и веднага ги спечели със своята поезия и лъчезарност. Тя, от своя страна, прие поканата за този импровизиран разговор с удоволствие и записа видео, в което отговаря на нейните читатели от ФЕГ Пловдив.

Няколко думи за нея: Лилия Йовнова е родена през 1999 г. в София, където живее и учи. Възпитаничка е на Американския колеж в столицата, в момента е студентка в Лондон. "Моментът преди порастване" е първата стихосбирка на Лилия Йовнова. Преди две години тя се срещна с читатели във Френската гимназия в Пловдив, в "Spirt and Spirit" в Петното и в бар "Ко Ши Прайм" в Асеновград по покана на Литературен шейкър, както и с читатели в Пазарджик. Срещите бяха организирани в рамките на литературния фестивал "Младият Пловдив чете".
Лилия Йовнова започва да пише през гимназиалните си години. Нейни неща може да прочетем в личната ѝ страница „Неразбирателства” https://www.facebook.com/blindletters/

Ето на какви въпроси на учениците от Френската гимназия отговори младата писателка:
1. "Остани вкъщи" или "Това е просто грип"?
2. Планетата в момента благодарна ли ни е, че си седим вкъщи?
3. Според теб хората дали четат и пишат повече, когато са под карантина?
4. Написала ли си нещо, свързано със сегашната обстановка?
5. Възможна ли е любовта в ситуация на коронавирус и ставаме ли по-добри така?
6. Разкажи ни повече за участието си в проекта "Декамерон 2020"?
7. Минаха две години от издаването на първата ти стихосбирка. Порасна ли за това време?
8. Прощаваш ли повече отколкото трябва?

Организаторите на фестивала Младият Пловдив чете, който е чаsт от културната програма на община Пловдив, отправят предложение и към други училища и литературни клубове да изпратят въпроси към любими автори, като пишат на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

А какво отговори Лили Йовнова на учениците от Френската гимназия в Пловдив, може да видите във видеото ТУК

Само два дни остават за физическите лица да подадат данъчните си декларации и да внесат дължимите суми

Бързо, лесно и сигурно може да платите всичко необходимо през онлайн системата на ePay.bg

Динамичната ситуация във връзка с все още продължаващата пандемия предизвика някои промени в сроковете за дължимите данъци и такси. Доста хора останаха с впечатление, че всички крайни дати за подаване на декларации и заплащане на суми са удължени, но след кратка справка се оказва, че съвсем не е така.

Само след няколко дни – на 30.04.2020, приключва периодът, в който физическите лица, които не са еднолични търговци, може да подават данъчните си декларации и да внесат дължимия по тях данък. В това число попадат всички приходи, получавани по граждански договори, хонорари, наеми и прочие. До тази дата е необходимо да се заявят и внесат и окончателните осигурителни вноски за 2019 г.

Във време на социална дистанция посещението на учреждения и чакането на опашки с много хора би могло да представлява истинско предизвикателство. За това най-лесният начин да преведете дължимите суми остава електронната система ePay.bg, която вече 20 години улеснява плащането на сметки.

Онлайн регистрацията през уебсайта става буквално за минути, а впоследствие в профила си на сайта или в мобилното приложение можете да проверите или заплатите всяка една административна услуга. Информацията за целия данък излиза веднага след попълване на съответните параметри и погасяването става на момента. Системата е винаги актуална, защото се работи в реално време. Плащанията също се отразяват своевременно по сметките и регистрите на съответната институция. Така не може да се допусне двойно плащане и можете да проследявате историята на плащанията си, без да се налага да пазите бележки.

Чрез ePay.bg имате възможност да платите такса смет, данък сгради и МПС към повечето общини само с въвеждането на вашето ЕГН, за останалите ви е нужно полученото известие от общината, в която се намира имотът. Поради извънредното положениe някои срокове за тях може да са променени, но това се решава на местно ниво.

През ePay.bg можете да плащате и битовите си сметки – телефон, вода, ток и др. само с въвеждането на абонатен номер и разплащателна карта. След като веднъж въведете данък или сметка, ще получавате и известия за новите, когато излязат.

Боравенето с еPay.bg е изключително лесно, бързо и сигурно и особено в условията на социална изолация е незаменимо предимство да разполагаш с финансите си отвсякъде, само с един клик и без да зависиш от банкови служители, институции и неудобното им работно време.