Район „Централен“ и  бар „Котка и Мишка“ подават ръка на малките майстори на мартенички от Центъра за настаняване от семеен тип на ул. "Лъджене" и Комплекса за социални услуги „Олга Скобелева“

Заповядайте на 27. и 28. февруари между 14 и 17 ч., за да подкрепите каузите на децата е да разберете за какво набират средства   

В навечерието на Празника на мартеницата, 1-ви март, район „Централен“ съвместно с бар „Котка и Мишка“ организира благотворителен базар за Центъра за настаняване от семеен тип на ул. "Лъджене", гр. Пловдив и за Комплекса за социални услуги „Олга Скобелева“, гр. Пловдив. На 27. и 28. февруари между 14 ч. и 17 ч.  двете организации ще изложат в Капана мартеници, които децата и младежите собственоръчно изготвят всяка година по повод пристигането на Баба Марта.

Центърът за настаняване от семеен тип на ул. "Лъджене" планира да използва набраните средства за летния отдих на децата през 2018 г., а КСУ „Олга Скобелева“ ще добави сумата от продадените мартеници към вече частично събраната за закупуване и монтаж на външен асансьор на сградата на комплекса.

Кметът на район „Централен“ Георги Стаменов благодари за подкрепата на екипа на „Котка и Мишка“ и призовава повече частни организации да подават ръка на деца в неравностойно положение. „Всеки, който полага труд заслужава да бъде възнаграден.  Вярвам, че децата ще бъдат удовлетворени от постигнатото,“ коментира Стаменов.

Директорите на двете организации, които се намират на територията на район „Централен“, канят всички жители и гости на град Пловдив на благотворителните базари. Районната администрация ежегодно съдейства за организацията на тези инициативи, като последната беше в средата на м. декември 2017 г.: КСУ „Олга Скобелева“ изложиха в продължение на 5 дни ръчно изработени картички, свещи и други Коледни сувенири на базара „Коледа в Капана“. Децата от центъра на ул. „Лъджене“ имаха свой щанд във фоайето на районната администрация на ул. „Хр. Г. Данов“ 39.

Пловдив е бил в рамките на Българската държава преди османското нашествие едва около 170 години

Тръхълмието било пълно с кръчми по време на Кръстоносните походи

Жив град ли е бил Пловдив между 600 и 764 година? Отговор на този въпрос търсеха гостите на поредната среща на Пловдивското историческо общество в Петното снощи. В този така драматичен период от Средновековието много градове загиват при голямото нашествие на варварите във византийските земи. И нищо чудно Филипопол да е бил един от тях. Най-малко трудно можем да твърдим обратното- че градът е живял и е бил някакъв административен или търговски център в този период, тъй като в рамките на почти 2 века няма никакви сведения. По същото време материални и писмени следи от живота в Несебър се откриват, тъй като е бил на територията на Византия, но от Пловдив не, защото не е попадал в нея. Това е периодът, в който в Тракия са шествали авари, имало е нашествия от славяни и е властвала чумата.

Прекъснал ли е животът в Пловдив в този период от почти 2 века? Не знаем. Но нямаме данни за живот, отговори гостът на снощната среща на Историческото общество-  доц. Камен Станев. Пловдив отново се появява в исторически извори през 784г., при похода на Ирина, допълни той.

Доц. Станев подчерта, че не Крум, а Маламир първи вкарва Пловдив в границите на Българската държава през 30-те години на девети век. До 970 година тази територия в Тракия си е българска, до похода на Светослав, който завладява града.
Десетилетията между 10 и 11 века също са възлови в живота на Пловдив. Тогава тук Византия  заселва арменци- павликяни. Много войнствено население. То е многобройно и играе важна роля в историята на Пловдив. Градът по това време става огромен, с преселението на българи от Североизточна България, избягали от атаките на печенегите. След два века липса на извори за града следват век и половина на богато наследство от такива, разказа доц. Станев.

После се спря на трите Кръстоносни похода, които минават през Пловдив. От този период се споменава, че по Трихълмието има много кръчми. Те са били разположени по северозападните склонове на Небет тепе. При третия поход на Барбароса, 3 месеца армията му седи тук. От този период изворите описват града като голям и много богат. Което не пречи на кръстоносците да го подпалят частично като си тръгват. След кръстоносците идва Калоян, който през 1205 превзема Пловдив, а градът обезлюдява. Населението се преселва на север. След Калоян градът попада за кратко в Латинската империя.  А при Иван Асен II се връща в пределите на Българската държава. После отново се превзема от Византия, но скоро пак става български. За да дойдат османците. Пловдив първи пада под византийско власт и последен се освобождава. Общо градът е бил в рамките на Българската държава около 170 години.

Цялата история на Пловдив, и в древността, и в Средновековието, а и по време на Възраждането, се е градяла на Трихълмието и цитаделата на Небет тепе. Мястото е толкова специално, сакрално. И затова трябва да се съхранява в автентичен вид. Това смята доц. Станев. Той е категоричен, че туристопотокът към Небет тепе трябва да се ограничи. Всичко горе трябва да се пази, съхрани със запечатка, защото всяка възстановка би била историческа лъжа.

Намесата на Небет тепе трябва да е максимално ограничена. Всичко, което се прави в средата там, трябва да е умерено. Затова съм противник на идеята за изграждане на нови подходи и точки за наблюдение, заяви доц.  Камен Станев.

Почина емблематичният директор на Народна библиотека „Иван Вазов” проф. Радка Колева, съобщиха от културната институция. Именно с Пловдивската народна библиотека бе свързан целият професионален и творчески живот на Радка Колева.

Радка Колева е родена на 26 септември 1943 г. в с.Чехларе, Пловдивска област. Завършва висше образование в Институт по културата в Ленинград /Санкт Петербург/, Русия. Професионалният й път в библиотека „Иван Вазов“ започва в отдел „Обслужване“, а по-късно работи в Справочно-библиографския и информационен отдел.  През 1976 г. специализира в Националната библиотека на Франция. Проучва опита на водещи библиотеки в Чехия, Германия, Полша, Унгария, Великобритания и Италия, който прилага в дейността на Пловдивската библиотека. От 1978 г. е заместник-директор. През 1985 г. защитава докторска дисертация.

От 1988 г. Радка Колева е директор на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив. Тя е не само добър управленец, но и изследовател и научен работник в сферата на библиотекознанието, книгознанието и разкриване на книжовно-документалното наследство на библиотеката. През 1989 г. получава научното звание „Старши научен сътрудник“ II степен.

Радка Колева утвърждава НБ “Иван Вазов“  като водеща културна институция не само в Пловдив, но и в цялата страна. Тя преподава във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ и в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където през 2008 г. става професор.

Проф. Радка Колева е удостоена с редица престижни награди и отличия – орден „Св.св. Кирил и Методий“ I степен /1985/, Юбилеен възпоменателен знак „110 години от Съединението на България /1995/, почетното звание „Следовник на народните будители“ /2002/ и др. През 2003 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на Пловдив“.

Радка Колева беше уважавана и обичана от колегите и приятелите й.

Поклон пред светлата й памет.

Поклонението пред тленните останки на проф. Радка Колева ще се състои от 11.00 до 13.00 ч. на 25 февруари /неделя/ 2018г.

Във връзка с това НБ „Иван Вазов“ – Пловдив уведомява своите читатели, че на 25 февруари /неделя/ 2018 г. библиотеката няма да работи.