Капана.БГ
Безплатно посещение на деца до 7 г. в Природонаучния музей през уикенда
Идните събота и неделя - 16 и 17 януари отново ще бъдат празник за деца в Регионалния природонаучен музей - Пловдив. Всички малчугани до 7-годишна възраст ще посещават експозицията безплатно и ще могат да участват в ателиета за оцветяване и подреждане на пъзели на животни.
Посетителите ще се потопят в най-богатия аквариум в страната с едни от най-интересните риби в света и ще се докоснат до екзотичния свят на влечугите и земноводните в терариума.
Музеят ще приема до 30% от максималния брой посетители и то при строго спазване на противоепидемичните мерки – минимална дистанция от 2 метра и задължително поставена предпазна маска на лицето. От музея се обръщат с молба към всички гости да проявяват разбиране и търпение, когато е необходимо.
Няма го бронзовият куб от Арката на Димчо Павлов
Къде е бронзовият куб в основата на Арката на Димчо Павлов? Това попитаха множество пловдивски творци след публикацията ни от края на миналата седмица, в която ви информирахме, че сме открили премахнатата от Цар-Симеоновата градина работа на знаковия скулптор. Арката намерихме в склад на „Градини и паркове”, но бронзовия куб го нямаше там.
С Под тепето се свърза Здравка Рубин /Матеева/, бивш художник-проектант в Международен панаир Пловдив. Тя е била представител на инвеститора, финансирал в началото на 90-те години изработването на скулптурната композиция, посветена на 100-годишнината от Първото пловдивско изложение. „ В проекта за реконструкция на парка на арх. Прокопиев, пластиката съществува и едва ли е необходимо допълнително съгласуване”, отбелязва Здравка Рубин.
„ Бях представител на инвеститора-Международен панаир Пловдив при поставянето на пластиката. По тогавашните правила проектът беше утвърден от държавната комисия при СБХ. Композицията включваше и бронзов куб (50/50см) с карта на Изложението, изработен от скулптора Свилен Костадинов”, спомня си Здравка Рубин. И се надява, ако оригиналният куб бъде открит, да има вероятност идеята на Димчо Павлов все пак да бъде възстановена в цялост.
Въпросите, които задава артистичната общност в коментарите към публикацията ни от петък, са стигнали и до зам.-кмета по култура Пламен Панов. Той подчерта, че е наясно с казуса и кубът ще бъде потърсен в базата на „Градини и паркове”, като се надява да е бил запазен и складиран някъде след демонтирането на скулптурната композиция през 2015.
В подкрепа на това, че Арката бе част от проекта на арх. Петко Прокопиев, припомняме писмото му през март 2015-та, когато той изрази учудването си пред медията ни, че творбата на Димчо Павлов е била премахната от парка.
Харесвах този знак, имаше нещо много силно в него. Може би защото приличаше на арка, подход към нещо, или просто едно голямо „П”. По мое настояване беше развалена готовата настилка, за да бъдат вградени осветителни тела в основата му. Разбира се, че го има в проекта, осветлението беше пропуснато. Беше на точното място, през него продължихме оста на Деметра, която спираше странно в една занемарена буренясала площ. Изследвайки тази визуална ос на подхода от фонтана към градината ситуирахме градинския павилион. Това е единствената част от парка, която е възстановена по стари кадастрални карти /буквално прекопирана/ във вида, както е била преди повече от 120 години. Затова настилката там е различна, от естествен паваж – този дето майките с бебешките колички и лачени токчета не харесват. Какво по-логично там да бъде паметния знак на Първото българско изложение с картата върху полирания черен гранит. Беше интересно и за децата – качваха се върху него и се снимаха.
Димчо Павлов
Не знаех, че е творба на Димчо Павлов. Познавах го бегло, беше отдавна – аз млад архитект в ТПО Пловдив, а той работеше по наши проекти в сградата на сегашната Областна администрация. Имаше едно понятие по онова време – синтез на изкуствата в истинския смисъл на значението му. Монтираше каменни пластики по фасадите, размяташе каменните кълба като детски топки. Помня само усмивката му и огромните мустаци , а ръцете като лопати. Запомнил съм още едни такива ръце – на Петко Москов, за жалост и той не е сред нас.
Защо демонтираха този знак – не знам. Истината е, че няколко дни след това ме откриха случайни, а може би неслучайни хора и питаха знам ли къде е , за да го купят.
Археология изникна под съборената къща на Съборна
Съвсем очаквано, под сградата на бившето кафе “Таксим” в Стария град изникна археология. Къщата, която бе в много лошо състояние, бе съборена от собственика ѝ около Коледа. За нея има предписания и становища от НИНКН, както и одобрен проект, по който ще се работи. Още преди 10 години е издадено становище, че е опасна и самосрутваща се. Възстановяването ѝ по проекта, съгласуван с Института за паметници на културата, обаче ще започне чак след приключване на работата на археолозите.
Петното, което проучват, се намира в укрепената част на античния град.
Пловдивски музиканти пътуват във времето
Пътуване във времето – това е основната тема, засегната в най-новия видеоклип към песента “One shot” на пловдивската група „Респект“.
„Някак, ми се иска, песента, както й клипът към нея да „проговорят“ сами на публиката. Вярвам, че всеки като индивидуален човек ще си ги интерпретира според себе си, а това е най-хубавото в изкуството.“ Така коментира композиторът и изпълнител Цветан Николаев посланието, което отправят към аудиторията си.
„Ретроспекция и мечта. Около това се завъртя идеята на видеото. Ако човек отдели време да преразгледа вече случилото се, да вземе поуките и научи уроците „бъдещето не е проблем“, както се казва в песента. Заради това и дестинациите, които подбрахме за снимките на клипа са именно тези. Замъкът „Влюбен във вятъра“ е съхранил „“миналото“, но реално представлява сбъднатата мечта на един човек“, разяснява Вероника Фетфова, част от екипа. Това е първото парче на дуото след дългогодишна пауза.
Сред феновете им беше плъзнала мълвата, че групата се е разпаднала, но това никога не е било факт. „Трябва да правиш нещата само когато ги усещаш, или поне при мен е така. Все пак това е емоция. Всичко се случва, „когато му дойде времето“. По този начин, с усмивка на уста, Крум коментира отсъствието си. „Обградени сме със свестни и кадърни хора, тук отваряме скоба за благодарност и към Иво Рашков, без когото това видео нямаше да се случи. Тепърва ще реализираме идеи“, заключват от „Респект“.
Plovdiv Game Jam 2021 ще продължи пет дни онлайн
Осмото поредно издание на Plovdiv Game Jam ще даде поле за изява на всички любители на игрите, които желаят да създадат свой прототип на игра. Част е от Global Game Jam - тридневно международно събитие, в което участниците, организирани по екипи, трябва да създадат начална работеща версия по определена тема. Поради създалата се извънредна обстановка, Plovdiv Game Jam 2021 ще наруши традицията да бъде тридневно събитие и ще продължи цели пет дни - от 27 до 31 януари. За разлика от предходните издания, събитието ще протече изцяло онлайн, в Discord.
„ Но това, че събитието ще бъде онлайн, не означава, че не ви очакват интересни моменти. В петък и събота лектори, занимаващи се професионално с разработката на игри, ще споделят опита си с участниците по теми, включващи: concept art, character design, sound engineering, VR, board game design/prototyping и други. Ще имате и възможността да контактувате директно с представители на нашия спонсор - Programista, чието съдействие беше ключово в организирането на това издание на Plovdiv Game Jam”, съобщават организаторите.
Нова книга на Джулиан Барнс
„Мъжът с червеното палто“ е оригинален портрет на Бел епок с нейните герои и злодеи, с нейните писатели, художници и мислители... и на живота на един човек, изпреварил времето си
Можем да започнем с един куршум и с пушката, която го е изстреляла. Обикновено този подход върши работа: според непоклатимо драматургично правило, ако в първо действие на сцената виси пушка, то в края на пиесата тя непременно ще гръмне. Но коя пушка и кой куршум? По онова време ги е имало в изобилие.
А можем да започнем съвсем прозаично – с палтото. Само че не е ли несправедливо да започнем с палтото вместо с човека, който го е облякъл? Тъкмо заради това палто обаче, и по-точно, заради начина, по който е изобразено, помним този човек, ако изобщо го помним. Как ли би се почувствал той? Облекчен, развеселен, малко обиден? Зависи как тълкуваме характера му от дистанцията на времето.
Джулиан Барнс, носител на наградата „Букър“ и ревностен франкофил, ни пренася в Париж от края на XIX в., за да обрисува Бел епок чрез живота на една забележителна личност: д-р Самюел Поци.
През лятото на 1885 г. в Лондон пристигат трима французи с намерение да правят покупки „за духа и окото“. Единият е принц, другият е граф, а третият е човек с обикновен произход и италианска фамилия: д-р Поци.
Самюел Поци е красив и харизматичен. Той е хирург и гинеколог, учен, колекционер, светска личност, донжуан и близък приятел на Сара Бернар. И мъжът, изобразен на един от най-великолепните портрети на Джон Сингър Сарджънт. Сложните отношения в семейството на д-р Поци се развиват на фона на епохата на разкоша и удоволствията, която обаче непрестанно показва своята истерична, нарцистична и декадентска същност. Това е време на жестоки предразсъдъци и яростен национализъм, което прилича твърде много на нашето.
„Мъжът с червеното палто“ е оригинален портрет на Бел епок с нейните герои и злодеи, с нейните писатели, художници и мислители... и на живота на един човек, изпреварил времето си.
Барнс пише елегантно и забавно, като изследва събитията с въображението на писател и скептицизма на историк. Справил се е брилянтно!" / „Ню Йорк Таймс“
Джулиан Барнс е автор на тринайсет романа, сред които „Папагалът на Флобер“, „Предчувствие за край“ (спечелил „Букър“ през 2011 г.), „Шумът на времето“ и „Единствената история“. Той е написал три сборника с разкази и осем есеистични книги. Носител е на редица литературни награди: британската „Дейвид Коен“, френските „Фемина“ и „Медиси“, италианската „Гринцане Кавур“. През 2017 г. е удостоен с Ордена на Почетния легион на Франция.
Джулиан Барнс, "Мъжът с червеното палто"
Издателство: ОБСИДИАН ISBN: 978-954-769-503-0
Превод: Надежда Розова Дата на издаване: 14.01.2020 г.
Цена: 24 лв. Страници: 264, с илюстрации
Пловдивчанката Ая бе част и от тазгодишната академия на холивудската звезда Димитър Маринов
Младата и талантлива Йоана Сиракова завладя сцената с уникален глас и артистизъм (ВИДЕО)
С изобилие от таланти - пеене, артистизъм и танци, младата и талантлива Йоана Сиракова - Ая се превърна в "малка вселена от А до Я", както самата тя се определя. Младата дама в момента е студентка първи курс в Нов български университет със специалност Театър при друга пловдивчанака - Елена Панайотова, един от стойностните режисьори у нас.
Ая беше част и от тазгодишната академия на холивудската звезда Димитър Маринов - той е първия български актьор, качил се на сцената на Оскарите, заради участието си в най-добрия филм на годината - „Зелената книга“.
"Беше прекрасно! Научих толкова много и съм истински благодарна, че пътищата ни се преплетоха!" - споделя тя. Щастлива и доволна от професионализма на актьора, тя се надява догодина да вземе участие в академията му.
Наред с актьорските си занимания, талантливата Ая има дълбока връзка с музиката още от много малка. Тя бе аплодирана от международна публика по време на шестото издание на Балканските Туристически Оскари 2020.
"Пея много малка, дори от бебе. Била съм на няколко месеца, когато мама ми е запяла някаква песничка и аз, веднага след това, съм започнала да тананикам мелодията. Ходила съм на пиано 5 години, а вече 10 години пея професионално.
Имам опит със сценичните изяви - знам как да преобразувам сценичната треска в гориво, което ми помага да не се притеснявам. Мога да завладея цялата зала със зрители и те да почувстват истински посланието на песента или на постановката. Имам опит и с микрофонната техника, и със студийния звукозапис. От година и половина вече записвам кавъри в Youtube канала ми", споделя Йоана, която 2 години е учила в театрална школа "Любен Гройс Пловдив", с театрални ръководители Ивана Папазова и Стоян Сърданов.
"Направихме две прекрасни постановки. Едната е "Ах, тази... " на Уилям Сароян, която играхме в Драматичен театър Пловдив. С нея спечелихме първа награда от театралния фестивал "Рошавата котка". А в "Чехов- събрани творби", отново играна в Пловдивската драма, специален гост бе Ивайло Христов", допълва талантливата млада дама.
Въпреки многобройните си ангажименти, младата звезда намира време и за социални кампании - има 7-годишен опит в Лео клуб, младежката организация на Lions club (най- голямата благотворителна неправителствена организация в света), работила е доста години с малки деца, лишени от родителска грижа, деца със синдром на Даун и др. И за мен като човек е много важно приобщаването на хора, които обществото неглижира по една или друга причина.
Йоана е завладяна и от мистичните духовни практики - от малка медитира, има интерес към езотериката и древните науки като кабала и др.
"Има известна магия, ако се замислим, как се е създал светът и всичко живо. Обичам да размишлявам над тези неща. Вярвам и в "Ефектът на пеперудата" или тъй наречената "Теория на хаоса" - чувствителната зависимост от началните условия. Аз вярвам, че светът е напълно непредвидим, непредсказуем в своите закономерности и техните последствия и затова е напълно възможно едно махване на крила на пеперуда да доведе до възникването на мощно торнадо", разсъждава красавицата, която намира време да практикува и йога.
Освен това обожава да рисува и да пренася всяко чувство под формата на цвят върху платното. Обича ездата - от година и половина вече язди както в тръс, така и в галоп. Новото й хоби е състезателна фехтовка.
Снимки: личен архив