Соня Попова, Снимки: Александър Богдан Томпсън

Подарък бутиков концерт – матине получиха любителите на оперното изкуство под тепетата тази неделя. След дълга раздяла с артистите на Държавна опера – Пловдив те посрещнахме новата година заедно и се потопиха в атмосфера на празнична Виена - такава, каквато я помним и искаме да я виждаме и през 2021-ва!

Концертът „Опера Бутик: Духът на Новогодишна Виена“ се състоя в неделя, 3 януари 2021 г., от 11:30 часа на Голямата сцена в Дома на културата.

С музиката на Моцарт, Щраус, Лехар и Калман в изпълнение на солистите Вера Гиргинова, Евгения Ралчева, Марияна Панова, Август Методиев, Георги Султанов, гостите - Лилия Илиева и Велин Михайлов, солист-инструменталист - Гочо Праков и пианистите - Ния Недкова и Росица Димова. Водещ - Лили Бързева. Режисьор - Георги Динев. Сценична среда - Николина Костова-Богданова.

„Беше вълшебно, сърцато, емоционално и от сърце! Благодарим Ви и успех!“ – написа след представлението Румяна Василева.

С него и едно телевизионно събитие екипът на Пловдивската опера положи началото на музикалната 2021-ва година в града под тепетата. Послание за надежда и повече радост отправиха артистите на Държавна опера Пловдив и по БНТ 2 същия ден в предаването „На опера с БНТ-2“. Специалният празничен брой бе озаглавен „Щом с музика се храни любовта – свирете!“ - Цитат от Уилям Шекспир.

Така Операта в Пловдив сложи началото на Новата година и на надеждите, че тя ще донесе за всички повече здраве, радост и заедност.

Лехар, Йохан Щраус-син, Моцарт са композиторите, с които започна Новата 2021 в предаването със солистите на Опера Пловдив: Евгения Ралчева, Вера Гиргинова, Светлана Иванова, Гочо Праков и Кирил Пенчев. Предаването е осъществено в партньорство между три от културните институции в Пловдив: State opera Plovdiv - Държавна опера Пловдив, Драматичен театър-Пловдив и БНТ-Пловдив. 

Следващата очаквана дата е 15.01., когато поради големия интерес и изчерпване на билетите за Новогодишната гала "Чардаш, валс, шампанско, звън" ще се повтори "на бис" концерт-спектакъла. Събитието е от 19 часа в ГДК. Билетите са в продажба на касата на Операта, на касите на Ивентим и онлайн.

След два локдауна, Vino Culture няма да отвори врати на 31 януари

Виненият бар си тръгва от „Отец Паисий”, през новата година му предстои ново начало, на ново място

Във фотопоредица ще ви представи другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други - за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.

Vino Culture

„Храм за винолюбците”. Така нарекохме в публикация през 2014г. едно от любимите ни кътчета – виненият бар Vino Culture. Тематичното заведение, което изгради нова култура за сервиране и пиене на вино в Пловдив, няма да отвори врати на 31 януари. След двата локдауна тази красива история, продължила седем години и половина, приключва. За да бъде пренаписана на ново място и на нова хартия, през новата година. Vino Culture си тръгва завинаги от улица „Отец Паисий”. Храмът затваря, но само временно. Ще отвори другаде.

„След толкова много усилия, дойде време да започнем отначало. Рестартът обаче не ни плаши, тъй като Vino Culture не е просто едно място. За мен и хората, с които работя, тези две думи „Вино Култура” са мисия, на която ние сме посветени. Ще ви изненадаме приятно много скоро”, казва собственикът Борис Добрев. От няколко дни той празни винената изба към заведението. Иска да го освободи до средата на януари.

„Това не е краят на историята. А кратка пауза. Време за отлежаване… на виното ни, на идеите ни. Но и за зареждане на батериите. Време за поемане на въздух, преди новото приключение. През първия и сега, по време на втория локдаун, преосмислих много неща. Подредихме приоритетите си. Наясно сме какво искаме, какво трябва да се надгради и в каква посока ще продължим. Вярвам, че трудностите, които ни поднесе тази година, създават и възможности”, не губи оптимизма си Борис Добрев, „ сомелиерът, и сервитьорът, и приятелят, и душеприказчикът във Vino Culture”, както го описахме през 2014 г.

И ако тогава заглавието ни бе „С дъх на рубин под Трихълмието”, вярваме, че скоро ще е „С аромат на мавруд на Трихълмието”.  Защото там е мястото на Vino Culture- на върха.

Пловдив ще посрещне Новата 2021 година със заря от три тепета  – Сахат тепе, Бунарджика и Младежкия хълм.

Ще бъдат изстреляни над 3 800 заряда. Точно в 00:00 часа в рамките на 6 минути над града ще изсипе дъжд от светлини под формата на  разноцветни букети от хризантеми и далии, палми, звезди и сърца.

Празничната заря ще може да се наблюдава от всички точки в града, както и от Родопската яка.

„Искаме да зарадваме пловдивчани и гостите на града, защото заради епидемиологичната обстановка се наложи да се лишим от традиционната музикална програма на площада пред Общината“, коментира кметът Здравко Димитров.

„Изпращаме тази трудна година, изпълнени най-вече с надежда, че идващата 2021 г. ще е по-добра, по-успешна и щастлива. Убеден съм, че заедно ще успеем да преодолеем епидемията от коварния вирус и ще се върнем към нормалния ритъм на живот“ , е пожеланието на кмета.

У нас празнуваме Сурваки, католическата общност отбелязва Международен ден на молитвата за мир

По Каленадара на ООН е Ден на световното семейство

На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла

Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година.

Той е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.

Вечерта преди Сурваки е известна най-общо като „Втора кадена вечер“, тъй като празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „първата кадена вечер“. Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида.

Основният обичай, който се изпълнява  е т. нар. „сурвакане“. Ссъстои се в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки-украсени дрянови клони, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Василовден, Васильовден и т. н. (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне). Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще възглави архиерейска света Литургия и Новогодишен молебен от 10:00 часа в митрополитския храм ”Св.вмчца Марина”, град Пловдив.

На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла.

Международен ден на молитвата за мир се чества на 1 януари в рамките на католическата общност. Отбелязва се от 1967 г. Обявен е от папа Павел Шести.

Днес също е Ден на световното семейство – Чества се от 2007 г. по инициатива на американската фондация „Световно семейство“ с подкрепата на Конгреса (Парламента) на САЩ и на Общото събрание на ООН като ден на мира и разбирателството между хората и народите, за обединението на човечеството в едно световно семейство.

Улица „Иван Вазов“ получава своето име през ноември 1920 година, когато е преименувана от старото ѝ име „Станционна“ в чест на 70-годишния юбилей на писателя Иван Вазов. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали “Улица Иван Вазов от край до край”, свързани с историята на това знаменито пловдивско място.

Следващият текст е посветен на една конкретна сграда, която в годината на COVID-19 често влизаше в новините – днешната болница „Св. Мина“. Оригинално сградата на ъгъла на „Иван Вазов“ и колелото на гарата е строена за Дом на труда в края на 30-те на миналия век, но в последствие става болница. Гост-автор на текста е историкът на изкуството Васил Макаринов:

По редица причини в нашата страна все още има проблем с историографските изследвания що се отнася до периода от времето след Първата световна война. От практиката си установявам, че липсва меродавна информация за оригиналното предназначение на редица сгради, дори когато става дума за добре познати големи обществени здания на ключови места, проектирани от знаменити архитекти. Един такъв пример е пловдивската болница „Свети Мина“.

Различни източници, като например ЦДА (фонд 153А), посочват болницата като „Трудова палата“ (а на други места упоменавана като „Борса на труда“), което ясно подсказва, че днес сградата е променила своята функция. Дали обаче има някаква връзка между първоначалната ѝ функция с днешното болнично заведение? Това бе въпрос, който ме мъчеше от известно време, а нова светлина върху него хвърли конкурсната програма от 1935 г. От нея става ясно, че официалното название на обекта е „Дом на труда“ – институция, която има 3 служби: борса на труда, инспекция на труда и – това е и връзката с днешната функция на сградата – лечебница.

През септември 1935 г. Фондът за обществени осигуровки обявява конкурс между българските архитекти за идейни скици на постойката. Става дума за мястото, заключено между улиците „Иван Вазов“, „Априлов“ и „Ст. Стамболов“ (днешната „Г. М. Димитров“). Според заданието, застрояването трябва да бъде сключено със съседните парцели, а наградите за спечелилите конкурса архитекти са както следва: за I място 40.000 лв., за II – 30.000 лв., а за III – 20.000 лв.. Предвидени са и още 20.000 лв. за откупка на още 2 проекта, съдържащи ценни решения и идеи. Журито, което оценява проектите, се състои от Директора на труда (или негов представител), архитекта на Дирекцията на труда, инспектор-лекар, счетоводител, представител на МОСПБ и др.

Тук е мястото да се упомене, че между двете световни войни за изграждане на здравни заведения държавата полага сериозни усилия. Като едни от най-значителните достижения си струва да отбележим софийската Работническа болница „Царица Йоанна“, реализирана  след спечелен през 1927 г. конкурс от бюрото на архитектите Георги Овчаров и Генко Попов (реализация 1930-35 г., откриване 1938 г.). Внимание заслужава и огромната, дори и от днешна, съвременна, гледна точка, сграда на Южнобългарския санаториум за гръдноболни в Радунци (1939-42 г.), проектиран от арх. Виктория Ангелова-Винарова и арх. Мара Захариева.

За съжаление, нямаме сведения кои са участниците в конкурса за Дома на труда в Пловдив, но надали би трябвало да ни изненадва, че реализацията е поверена именно на арх. Георги Овчаров, който има зад гърба си вече довършващата се към 1935 г. сграда на софийската Работническа болница. И така, в периода 1937-38 г. се реализира зданието, което днес е болница „Св. Мина“ и към чиято история сме отправили сега поглед.

Както казахме по-горе, Домът на труда се състои от 3 отделни служби. В лечебницата са предвидени редица отдели – вътрешно-гръден, кожно-венерически, хирургически, зъболечебен, очно-носно-устно-гърлен, отдел „Майка и дете“, лаборатория, аптека и администрация. Борсата на труда включва зала за наемане на работническия труд с гишета за около 14 чиновника за издаване на регистрации, картони, удостоверения, каса и различни офиси; съдържа също „Помирителен съд“ със съдебна зала и кабинети за адвокати, секретар, писар и архив. Третата служба е Инспекция на труда. Според заданието тя включва административен отдел с различни зали, чакалня и кабинети, библиотека с читалня, обществен ресторант за работници, душове и др. Конкурсната програма посочва, че трябва да има и функционално разделение на отделните служби, като и 3-те трябва да имат отделен вход.

От особен интерес е една фотография, която се съхранява в ДАА – Пловдив. Този ценен документ от времето на проектиране ни дава сведения относно първоначалния архитектурен замисъл на сградата. Според заснетия макет (представеното онлайн  изображение е погрешно огледално обърнато) става дума за здание на 5 етажа, както по всичко личи, че освен намаляването на височината с един, никакви особено драстични разлики няма между проект и изпълнение. От макета също се забелязва и акцентиране на южния край на сградата с пластическа разработка на настърчащ над стрехата обем.

Макар да не е реализирана напълно според първоначалния план, построената вече сграда е сред внушителните примери за модернизъм и чудесен представител на по-късните проекти на арх. Георги Овчаров, нареждаща се сред негови работи като сградата ма Министерството на вътрешните работи и хотел „КООП“ (втората в съавторство с арх. Генко Попов) в София. Сградата е облицована с бял врачански камък (варовик). Разпределението на прозорците е съвсем спокойно, на равни интервали, без никакви акценти. Партерният етаж е акцентиран със силното си вдаване, образуващо сянка и подчертаващо белия обем нагоре. В пластическо отношение сградата изключително много печели от разположението си и решението фасадата да бъде проектирана с извивка. Макар декоративната разработка на завършека в южната част да не е реализирана според представения макет, арх. Овчаров не е изневерил на стила си. Над цялата стреха при реализацията са оформени надстърчащи декоративни елементи, придаващи особено експресивен характер на завършеност на зданието.

Един от запазените елементи - елегантният парапет на стълбището

Интериорът също е от особен интерес, особено с голямата чакалня, разположена в партерния етаж, по оста на един от днешните входове на болницата. Вероятно това е описаната като залата за наемане на работническия труд с гишета (както е описана в заданието) към Борсата на труда. Обширното пространство се осветява с оберлихт върху цялата площ на тавана му. В лявата част е разположена дългата Г-образна маса на гишетата, изработена от черен камък. Вдясно, за да се балансира композицията и за да се въведе вертикален акцент, са разположени няколкото тежки колони (отново от същия материал) с квадратно сечение, чийто горен край завършва в стъкления оберлихт. Искам само да отбележа, че играта със светлината, влизаща през оберлихт, съвсем не е чужда на арх. Овчаров. Майсторско приложение на такова горно осветление откриваме и в бургаския общински дом (в съавторство с арх. Генко Попов), а също така и в споменатата вече сграда на МВР в София.

За нещастие, фасадата на този безценен шедьовър на модернизма, дело на арх. Георги Овчаров, към момента е обезобразена, тъй като декоративните елементи над стрехата са покрити с нов скатен покрив, през 2012 г. цялата каменна фасада бе покрита със стиропорена топлоизолация, боядисана в лилав цвят, а цокълът бе налепен с плочки. Подменени с нови, изработени от PVC, бяха и автентичните метални врати с тръбни ръкохватки (запазена е една единствено от юг, която рядко се ползва). Смея да твърдя, че като резултат от това отношение, Пловдив напълно е изгубил един от ярките си представители на междувоенния модернизъм (наред с разрушената болница на д-р Коев и тежко компрометираните къщи на Стайнов, на Асваздурян и на Цанков) – пласт от културната история на града, който с всяка следваща година изтънява и, вероятно, може скоро да изчезне.

Домът на труда в Дупница

И все пак, за да не завършва съвсем трагично, с края на тази статия искам да оставя отворен въпроса за авторството и функцията на още няколко сходни сгради, за които има сведения, че са строени и функционирали през междувоенните години отново като домове на труда, а днес също са болници. Едната – по-позната заради сведението (изложбата на КАБ), че арх. Христо Берберов е технически ръководител – е в Габрово, а другата – в Дупница. И определено втората – в строеж от 1938 г. – представлява сериозен интерес заради изключителното сходство с проекти на Овчаров (сградата на МВР в София), поради което – макар непотвърдено по никакъв начин – бих искал да изкажа хипотезата, че и тя е възможно да е негов проект. Но в бъдеще това предстои да бъде документално доказано или отречено.

Още снимки може да видите в Под тепето.