Ани Владимирова: Дори цял ден да си с детето, ако ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш отношения на дистанцирани хора

Новото „нормално“ през погледа на психолога

Все повече хора са в модела на дистанционната работа или редуват ходене в офис на смени. Родителите са вкъщи тялом, но дали са там „духом“? Дали физическото им присъствие е достатъчно пълноценно, за да се брои за време, прекарано с децата?

Не е пълноценно и много родители споделят за “гузната си съвест” от напрежението, бързането и неспособността да отделят семейните от служебните процеси. Няма как да не е така – не случайно толкова много професии се занимават с въздействието на околната среда върху човека. Ергономията отделя специално място на разположението на мебелите, за да е оптимизиран работният процес, на посоката, в която гледаш, височината на екрана, удобните слушалки и микрофон, осветлението... Вкъщи действат толкова много стимули, че човек има нужда да канализира вниманието и мисълта в „пространствен тунел” (защото съседите правят ремонт, детето слуша силна музика, пералнята центрофугира...). Така в един момент и детето започва да се възприема като задача, обитавайки същото пространство.

Какъв е Вашият съвет как успешно да разделим работния ден от началото на семейната вечер, когато работим от вкъщи, за да намалим до минимум пренасянето на напрежението от работата в семейните взаимоотношения?

На първо място пространствената сепарация – „служебно” и „учебно” място, които не влизат в личното пространство на останалите. Определяне във времето кой кога почива, какво прави в почивката, така че да се избегне сблъсък с друг челен на семейството. За да разделим работния ден от началото на семейната вечер, е нужно да оформим „неприкосновени” територии. Например спалнята да е забранена за компютри и телефони, да не се готви по време на работа... Задължителни са паузите! Те могат да са за планиран разговор (в 14 ч. ще си поговоря с роднина), упражнения (напр. на 45 мин. упражнение с гледане на близо и далече и 5 мин. упражнения за гърба).

Промениха ли се темите за разговори и общуването в семейството?

Все по-малко се говори къде ще отидем, какво ще направим. Разговорите станаха по-битови и обслужващи по-краткосрочни цели (какво ще сготвим довечера и утре, какво да напазаруваме, да боядисаме вратата). В същото време се говори за глобални процеси и социални казуси и това води до зараждане на активно гражданско общество.

Често чуваме, че времето, прекарано с децата, е въпрос на качество, не на количество – подкрепяте ли това?

Дори цял ден да си с детето, ако ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш отношения на дистанцирани хора. В нашата практика през пролетта имахме случай на петгодишно дете, силно емоционално свързано с майката. В рамките на два месеца режима на детето беше коренно променен. Майката работеше вкъщи по 8-10 часа, изпускаше обедния сън (детето беше свикнало да заспива само с нея у дома), то стоеше пред телевизора (съответно също от 8 до 10 часа) или с таблет в ръка. От липсата на отношение и отговори на въпросите му детето беше отключило заекване.

Семействата с малки деца или ученици с онлайн часове като че ли са най- потърпевши, тъй като самите деца имат нужда от почти цялото време на родителите. Как изглежда тази ситуация във времето на home office? 

Малките деца в начален курс нямат учебни навици и ролята на учителя е много важна – той ги напътства и води. Когато него го няма, родителят се опитва да влезе в ролята, но не може да изгради учителския респект. Губи емоционалното време, прекарано с детето, напряга се допълнително, защото не владее педагогическото майсторство на педагога. Децата пък губят интерес, уморяват се от монитора, нямат стимула на конкуренцията с другарчетата в клас... При по-големите се губи мотивацията и родителите молят, поставят условия, наказват...и накрая пишат домашни...

Може ли да споделите някаква интересна положителна тенденция, която наблюдавате? 

Хората не искат да се скриват в дома от ангажиментите и задълженията си, а напротив – осъзнаха важността на контакта с природата и искат да ходят по планините, оцениха ролята на изкуството и не им е достатъчно да си пуснат филм, а искат да отидат на театър, на концерт. Оцениха и ролята на труда – не само като източник на доходи, а и като удовлетворение и житейски смисъл.

Снимките на видеото се проведоха в Цар-Симеоновата градина

„Шарени балони“ е един от хитовете в репертоара на детската вокална група

Детска вокална група „Пеещите котенца“ засне нов видеоклип в навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември. Той излиза в интернет пространството и ще зарадва меломаните. Вокалистите на детската формация с много артистизъм и настроение записаха една от любимите си песни „Шарени балони“, създадени от композитора Невена Кючукова.

Снимките на видеото се проведоха в Цар-Симеоновата градина. Малките таланти вложиха сърцата си и въпреки умората по време на видеозаснемането, усмивките озаряваха лицата им. Трима са солистите в новото видео – Мария Плякова, Виктория Пенева и Божидар Стоянов. Те са участници в множество конкурси и фестивали и носители на престижни награди.

„Шарени балони“ е един от хитовете в репертоара на „Пеещите котенца“. Песента е създадена преди 15 години от Невена Кючукова по време на участие на вокалната формация в международен музикален фестивал. „Тогава забелязах на гала-концерта какво щастие за децата предизвикаха балони, разпръснати в езерото на комплекса, където се провеждаше конкурса. Така спонтанно се появи вдъхновението за създаването на песен. Интересно е, че тогава сред членовете на моята група бяха порасналите вече „Пеещи котенца“, а сега известни поп звезди от музикалните формати „X faktor“ и „Гласът на България“ Стефани Илиева, Алекс Георгиев и Данчо Рангелов, както и музиканта Йордан Вичев“, споделя композиторът на детска музика. Тя уточни, че аранжимент на песента прави Димитър Димитров, който е бил неин студент от АМТИИ. Невена Кючукова посочи, че се радва една от любимите песни на нейните възпитаници да бъде заснета. „Преди повече от 10 години екип на телевизия „Евроком България“ засне първия клип на „Пеещите котенца“ „Мяу-мяу, котенце“ и оттогава се радва на милиони почитатели в страната и чужбина. Мисля, че чрез новото видео ще предадем емоцията на българските деца, ще донесем радост и настроение на меломаните по света“, коментира Невена Кючукова. Тя допълни, че благодари на родителите на децата от вокалната формация, които са прегърнали идеята и са участвали при реализацията на снимачния процес.  

Новият видеоклип на „Пеещите котенца“ вдъхновява участниците в него за следващи продукции с най-новите песни на вокалната формация.

Детска вокална група „Пеещите котенца” е създадена през 1998 г. Тя е първата и единствена в Пловдивска област авторска вокална група за деца от 3 до 9 години. Нейният създател е автор на над 100 детски песни, стихове, мюзикъли, приказки. Децата от „Пеещите котенца” имат привилегията първи да изпълняват най-новите песни на композитора Невена Кючукова и да ги запишат в звукозаписно студио. Те се чакат с нетърпение и от малчуганите в страната. „Пеещите котенца” музицират прекрасно и имат добро сценично поведение. По-голямата част от вокалистите продължават да се занимават с музика, пеят и свирят на различни музикални инструменти в Англия, Германия, Италия, Испания, Австрия, Швейцария и др. държави по света. Част от песните на Невена Кючукова са включени в учебни помагала за деца от предучилищна и начална училищна възраст. За приноса си в музиката и в обучението на деца е призната от Съюза на композиторите в България, от преподаватели от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, НМА „Панчо Владигеров“ – София, ПУ „Паисий Хилендарски“. През 2016 г. е отличена с диплом за принос във вокалната педагогика от журито на международния музикален конкурс „Art stars“ с председател Хайгашод Агасян. Призът е присъден за това, че ръководителят на ДВГ „Пеещите котенца“ открива за музиката таланти, за дългогодишната й творческа дейност с деца, които продължават своята музикална кариера в страната и по света и за създадените от нея детски песни, стихове, мюзикъли и приказки.

Градската художествена галерия представя Камен Попов - знаково име в изкуството на плаката, с голяма негова изложба в зала „2019“ на „Гладстон”. Изложбата ще е с отворено откриване на 5 ноември от 16 до 19 ч. и ще може да се види до 25 ноември.

Възпитаник на столичната Художествена гимназия и на Националната художествена академия, Камен Попов оставя ярка диря в България и Европа, като до голяма степен развива индивидуалния си артистичен стил и зад граница. От края на 80-те години до смъртта си през 2015 г. той живее и работи в Люксембург, където основава и ръководи „Галерия 88“, рекламна агенция и дори училище по изобразително изкуство.
Камен Попов е автор на плаката за историческото събитие, когато България и Румъния подписаха в Люксембург (2005) договорите си за влизане в ЕС. Изобразил е стилизирана птица в полет, носеща националните цветове на двете държави.

„ Предпочитам лаконичния стил, трябва да се махне всичко излишно, което би претоварило идеята“, казва в свое интервю Камен Попов. „Най-трудното е да реша какво трябва да се остави. Мисля, че чрез постепенно изчистване на графичната работа се стига до един силно изразителен стил - следователно един полезен графизъм.“

Успешната кариера на художника включва десетки участия в най-престижните биеналета и триеналета на плаката в цяла Европа, САЩ и Япония. Негови плакати са в колекциите на специализирани световноизвестни музеи в Германия (Мюнхен и Есен), в Музея на модерното изкуство (MOMA) в Ню Йорк, в Музея на Израел, във Френската филмотека в Париж, в каталози и антологии на Национална библиотека – Люксембург, Art Directors Club – Ню Йорк и др.

Успоредно с работата си в сферата на плаката Камен Попов твори и живопис. Според специалистите двете изкуства се съвместяват трудно и това не се отдава на всеки. В изложбата могат да се видят над 30 негови живописни произведения: портрети, натюрморти, интериори, композиции. Така пловдивските ценители ще могат да се срещнат в пълнота с богатото творчество на една необикновена артистична личност.