Капана.БГ

Капана.БГ

Точно 4 хиляди пъти за година е изтеглен шрифтът на града PlovdivTypeface, разработен на база събрани и анализирани 4 хиляди почерка на пловдивчани през 2019-та от екипа на студио ПУНКТ. Точно 12 месеца след обявяването на Пловдив за първия град със собствена шрифтова фамилия, вдъхновена и създадена на базата на почерците на неговите граждани и приятели и след нейното официално публикуване на сайта plovdivtypeface.com в Деня на народните будителите миналата година, седемте шрифта на Plovdiv Typeface вече се ползват за всичко. Можете да ги видите във вестници, рекламни табели, настолни игри, надписи по витрини, билборди, менюта, студентски работи, които използват шрифтовете на PlovdivTypeface.

 

За първата година от създаването на шрифтовата идентичност на града, от студио ПУНКТ пуснаха нова, още по-добра версия на шрифта Plovdiv Display. Той е с още по-балансирана графика, изчистени форми и хармонични пропорции. Можете да изтеглите новата версия на шрифта oт plovdivtypeface.com.

 

Голям успех за проекта на ПУНКТ е, че той бе представен на една от най-големите световни конференции за шрифтов дизайн – ATypI (Association Typographique Internationale). В обща лекция с шрифтовия дизайнер Сандер Найненс
и илюстратора Иво Ван Льовен, автори на TilburgsAns, от холандския град Тилбург екипът на студиото е споделил своя опит за социалните аспекти на шрифта. „Разказахме как ние, гражданите на Пловдив, създадохме нашия PlovdivTypaface и как жителите на Тилбург осиновиха буквите на шрифта TilburgsAns”, разказват от ПУНКТ.

 

За годишнината от създаването на PlovdivTypaface , изложбата “Шрифтът на Пловдив”, посветена на проекта, продължава своята обиколка в Пловдив. След откриването ѝ на площада на Джумая джамия изложбата посети Plovdiv Plaza Mall и Националната библиотека Иван Вазов, тя ще гостува и в Дома на културата “Борис Христов”.

 

Припомняме, че проектът започна на 24 май миналата година. Бяха събрани повече от 3800 почерци, на базата на които бяха създадени трите основни шрифта във фамилията – ръкописния Plovdiv Script, изтънчения Plovdiv Display и практичния Plovdiv Sans, както и двете специални начертания – Plovdiv Pictograms и Plovdiv Maina Mode. Plovdiv Pictograms дава възможност да играем с пиктограмите, създадени като част от визуалната идентичност на Пловдив 2019 и станали символни за града. Plovdiv Maina Mode пък е програмиран, така че да “превежда” текстове, написани с него, на пловдивски жаргон.

 
 

Plovdiv Typeface е първият по рода си градски шрифт за свободно ползване, създаден специално за Пловдив. Целта му е да създаде безплатен за ползване шрифт, вдъхновен от характера на пловдивчани, който да остане като част от наследството на Пловдив 2019 и да бъде припознат и използван от пловдивчани като част от градската идентичност.

В Деня на народните будители Община Пловдив отличава 30 учители и директори за училища, които имат сериозен принос в образователния процес.

 

„Искам да поздравя тазгодишните носители на Почетната значка на Пловдив за тяхната  всеотдайност. Те са достойни да бъдат наречени „новите български будители“. Особено съм щастлив, че сред тях има млади хора, които работят с много желание и са едни от двигателите на иновативните процеси в пловдивските училища“. Това заяви кметът на Пловдив Здравко Димитров в специално обръщение към отличените педагози.

 

Наградите от конкурса се връчват по традиция на 24 май, но заради епидемиологичната обстановка тази година се обявяват в Деня на будителите. За съжаление обстановката отново не позволява провеждането на церемония по награждаването.

 

Припомняме ви, че комисия, начело със зам.-кмета по образование и бизнес развитие Стефан Стоянов, обсъди номинациите, които предложени на Общинския съвет и одобрени на 22 октомври.

 

Грамота и премия от 400 лв. получават младите учители:

 

Божидара Илиева – СУ „Любен Каравелов”

 

Величка Караджова – СУ „Черноризец Храбър”

 

Маргарита Василева – ЕГ „Иван Вазов”

 

Мария Петрова – ОУ „Райна Княгиня”

 

Джулия Узунова – Център за подкрепа за личностно развитие- ОДК

 

Биляна Вълева – ОУ „Екзарх Антим I”

 

Нали Димчева – ОУ „Тодор Каблешков”

 

Илияна Гечкова – ЕГ „Иван Вазов”

 

Катя Маламова – ОУ Яне Сандански”

 

Златка Геберова – СУ „Хр.Г.Данов”

 

Цветан Геленчев – ОУ „Кочо Честеменски”

 

Тенчо Димитров – Математическа гимназия

 

Снежана Дошкова – ДГ „Велимира”

 

Бояна Стайкова – ДГ „Таня Савичева”

 

 

С почетна значка на Пловдив са  удостоени:

 

 

Мария Гайдарова – директор на ОУ „Райна Княгиня”

 

Вихра Еремян – директор на ЕГ „Иван Вазов”

 

Мариела Николова – директор на ФЕГ „Антоан дьо Сент Екзюпери”

 

Мария Петрова – директор на ДГ „Чайка”

 

Жана Петрова – директор на ДГ „Десислава”

 

Стоян Даскалов – директор на ДГ „Здравец”

 

Даниела Попова – учител в СУ „Патриарх Евтимий”

 

Здравка Богойска – учител в ОУ „Кочо Честеменски”

 

Мария Атанасова – зам.-директор на ЕГ „Иван Вазов”

 

Любомира Иванова – зам.-директор на ОУ „Екзарх Антим I”

 

Калина Иванова – учител в ОУ „Яне Сандански”

 

Лучка Гьочева – учител в ОУ „Райна Княгиня”

 

Венета Иванова – учител в СУ „Черноризец Храбър”

 

Пенка Кърпачева – учител в ОУ „Тодор Каблешков”

 

Виолета Дернева – учител в ОУ „Васил Петлешков”

Галя Недева – учител в ДГ „Кремена”.

 

 

 

За това напомни в словото си по повод Деня на народните будители кметът Здравко Димитров

 

 

Уважаеми съграждани,

 

Скъпи книжовници и просветители,

 

Денят на народните будители е празник на българския дух, на неумиращия ни порив към знание и просвета. На този ден ние почитаме всички онези родолюбиви българи, които са градили националното ни съзнание и благодарение, на които българският народ се е съхранил  през вековете. Паисий Хилендарски, Петър Берон, Софроний Врачански, братя Миладинови и десетките будители от миналото имат своите достойни следовници в лицето на днешните  учители, културни дейци, читалищни работници и просветители.

 

Горд съм, че като районен кмет на „Западен“ още през 2009 година станах част от първото издание на инициативата на доц. Кирчо Атанасов „Народните будители и аз“ и съм неин патрон и до днес. Щастлив съм затова, че тя отдавна излезе извън пределите на Пловдив и завладя цялата страна, за да помним и да се гордеем с делата на възрожденците, съхранили силата и идентичността ни през вековете.

 

Искам да честитя празника на всички, които продължават да отстояват тези идеали и работят за съхраняването на непримиримия български дух и българското слово. Днес повече от всякога се нуждаем от духовна опора и затова за труда и делата на учители, изследователи, научни работници, журналисти, творци на изкуството и културата – поклон.

 

Честит празник!

 

 

 

Здравко Димитров,

 

кмет на Община Пловдив

 

 

 

Приемете моите искрени поздравления по случай Деня на народните будители – 1-ви ноември. Ден на почит към достойните българи, съхранили българската идентичност през хилядолетната история на нашето съществуване.

 

Родовата ни памет е запечалата както дните на велик триумф, така и тъмните сенки на игото. Но дори и в най-тежките моменти на своето съществуване България е имала личности, които неуморно, дори поставяйки живота си в жертва, разпръскват познанието за българския род.

 

Макар и времето да е друго българщината и националната ни самобитност остават наша ежедневна отговорност, а настоящето само ще определи будителите сред нас.

 

На този ден се обръщам към всички, посветили живота си на запазване на това кътче на душевност, на самобитност – бъдете благословени и дълбок поклон пред нетленното ви дело. Не спирайте да разпръсквате познанието за българската духовност и да будите съзнанието на младите!

 

 

Честит празник !

 

 

инж. Александър Държиков

 

Председател на Общински съвет Пловдив

 

 

 

Археологическият и Историческият музеи получиха отличия за принос в популяризирането на културното наследство и изкуствата

 

Екскурзоводът на Регионален археологически музей-Пловдив Екатерина Илиева е сред първите носители на националната награда "Музейна образователна дейност", която е учредена от Министерство на културата и се присъжда за дейности, осъществени през предходната учебна година. Ведомството обяви победителите в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители.

 

„С радост искаме да съобщим, че сред първите носители на националната награда "Музейна образователна дейност" е и нашият екскурзовод Екатерина Илиева, в ролята си на представител на екипа зад инициативата за безплатни беседи "Археология за всеки", написаха на страницата на музея в социалната мрежа Facebook.

 

Припомняме, че поради карантина, експозицията на музея бе затворена през седмицата и няма да работи за посетители до 10 ноември 2020 г.

 

В същата категория „Музеен специалист от регионален музей” е отличена и Мария Карадечева от Регионален исторически музей – Пловдив. РЕМ има и второ признание в националните награди в категорията „Културен институт – регионален музей”.

 

Две са отличията и за Музей „Васил Левски“ – Карлово: в категория „Музеен специалист от национален музей/художествена галерия” на Пламена Москова и за „Културен институт – национален музей/художествена галерия”.  

 

Неделя, 01 Ноември 2020 10:30

Пловдив обра Икарите

 

 

Одисей и Медея са сред отличените спектакли

 

Най-много награди "Икар" за 2020 година получиха проекти, създадени в Пловдив, когато градът ни бе Европейска столица на културата.

 

Специалната награда получи актрисата Снежина Петрова за проекта "Медея", а Икар с Икар за майсторско техническо осъществяване е отличен "Одисей" на Драматичен театър – Пловдив, по Омир от Александър Секулов и режисьорката Диана Добрева.

 

Отличията бяха присъдени на специална церемония, без публика, в Народния театър "Иван Вазов" снощи. Организатор на наградите е Съюзът на артистите в България.

 

Наградата за най-добър спектакъл е за "Празникът" от Томас Винтерберг, Могенс Руков, Бо Ерхард Хансен на режисьора Явор Гърдев в Малък градски театър "Зад канала".

 

За режисура "Икар" получава Стайко Мурджев за "Слава".

 

За водеща мъжка роля е отличен Йордан Ръсин - за Андрей в "За едно явление от електричеството" по Антон Чехов (реж. Стилиян Петров, театър "Възраждане"), а за водеща женска роля - Елена Димитрова за "Как е" по Самюел Бекет (театрална работилница "Сфумато").

 

При поддържащите роли статуетките отиват при Димитър Банчев за Козме в "Слава" от Питър Куилтър (реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър - Пловдив) и Станка Калчева за Чийта Бий в "Най-бързият часовник във вселената" от Филип Ридли (реж. Стайко Мурджев, "Театър 199").

 

За дебют са отличени актьорите от спектакъла "Косвени щети", създаден по книгата "Войната не е с лице на жена" от Светлана Алексиевич (реж. Максима Боева, театър "Азарян", НДК)

 

Най-добрата сценография, според САБ, е на Мариета Голомехова за "Последният човек" по Джордж Оруел (реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър - Стара Загора).

 

"Икар" да авторска музика отива при Михаил Шишков-син за "За едно явление от електричеството".

 

Наградата за драматургичен текст отива при "13 преображения" от Боян Папазов, а за критика - при Асен Терзиев за "Драмата и английският романтизъм - Уърдзуърт, Колридж, Байрон, Шели".

 

За постижение в кукленото изкуство е отличен Милен Апостолов за музиката в "Меко казано" от Валери Петров (Държавен куклен театър - Стара Загора) и в "Хартиени истории" (театър "Корсар").

 

За най-добър куклен спектакъл е обявен "Пинокио" по Карло Колоди (реж. Тодор Вълов, Държавен куклен театър - Русе).

 

Нина Петровска получава "Икар" за постижения в областта на хореографията, а Стефан А. Щерев за "Нонумент", продукция на "Информбюро" и Музея на хумора и сатирата в Габрово.

 

За дублаж са отличени Ася Братанова за Конча и Монахинята в "Щурите съседи" и Станислав Димитров за Дон Луис в "Шест сестри."

 

Раздадени са и още няколко предварително обявени награди.

 

Николай Балкански поучава "Икар" за постиженията му в областта на цирковото изкуство.

 

Специална награда за чест и достойнство получи режисьорът Никола Петков.

 

 

Борис Сариков е артист, чиито творби не могат да останат незабелязани. Причината е тяхната уникалност като съчетание от различни стилове, техники и материали. Страстта си към изкуството той проявява в съвсем ранна възраст. Дървото е материалът, от който изработва първата си творба, после открива камъка, метала. През годините се налага да сменя различни професии, но не спира да рисува и моделира. Открива бронза като материал най-близо до първоначалната идея в глина. Създава собствена бронзолеярна, за да постигне съвършено качество на отливките.

 

В началото на 90-те год. започва усилено да изучава едно мистериозно изкуство – тракийската торевтика. Създава поредица нови произведения в този стил, познат на Запад като „Chasing & Reposes“. През 2007 г. заминава със семейството си за САЩ, където продължава да търси свой уникален израз на творбите си. В Колорадо открива едни специфични плоски цветни камъни, които стават неразделна част от скулптурите му. Неговите творби е трудно да бъдат описани и снимани. Те трябва да бъдат видени и почувствани на живо. Подобно на една неподвластна на времето категория – любовта например...

 

Някои от творбите му са собственост на белгийското кралско семейство, както и на много частни колекционери по света и в България.

 

Откриване: 02.11.2020 г. от 17.00 ч. Място: Регионален етнографски музей – Пловдив.

 

 

 

 

Страница 684 от 2467

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…