Занимават се с рисуване с къна, декупаж, рисувано стъкло, графичен дизайн, приложно изкуство, изящно изкуство...

Капана за тях е свобода

Капана.бг започва поредица, посветена на Авторите от Капана, те са пръснати в 31 ателиета по павираните улици. Самобитните творци, художници, дизайнери и занаятчии ще ви представим едни по един, като започваме от ул. „Христо Дякмеджиев“от самото ѝ начало. Зад Our House Studio се „крие“ една дама с широка усмивка и голяма душа - Гергана Николова.

Помолихме я да се представи.  

„Ние сме Our House - сещате се, онова студио с голямата котка до Широкото.

Занимаваме се с рисуване с къна, декупаж, рисувано стъкло, графичен дизайн, приложно изкуство, изящно изкуство...

Списъкът е дълъг и дори не спира тук.

През един магически коледен ден през далечната 2014 г. цялото ни семейство се вдигна на разходка из Пловдив с надеждата и новогодишния хъс да открием нашето ново местенцe - магазинчето, което да наречем свое. Имахме идеите и имахме успех - беше въпрос да свием и гнездо.

Гнездо и свихме! Капана за нас е свобода! Целият квартал е глътка свеж въздух, сгушени сме между много други шантави, шарени, креативни люде като нас.“

Как да я намерите:

Автор от КАПАНА 6   Гергана Николова - Our House Studio.

Художник / графичен дизайнер.

Пловдив, КАПАНА, ул. Христо Дюкмеджиев 6.

https://www.facebook.com/ourhousestudio/

Още по темата вижте в Кой кой е в Капана: Авторите на квартала

Иван Матеев е един от талантливите млади български графици. Роден през 1988 година, завършва „Графика“ в Художествената академия през 2012 година. Приема поканата да участва в Националните есенни изложби 2020 с цикъл графични работи ксилография. Обединени под концепцията „Комфортна дрямка“, те ще бъдат представени в Сводестата зала на Балабановата къща. Национални есенни изложби се откриват на 1 септември.

Какво представяте на Националните есенни изложби?

Това са цикъл работи, ксилография, които наричам „Комфортна дрямка“. Идеята е че всеки си намира комфортно място и не иска да излезе от него. Дори да осъзнае това, на човек му е много трудно да изскочи от това място. В някои от случаите това място може да не е светло и толкова удобно, но човек привиква с него, свиква и започва да възприема тая тъмнина като своя. Не му пука, че е тъмнина. По някъв начин се затваря в това пространство.

Прави впечатление, че фигурата е плътно затворена, а самата тя е изградена с едни нервни линии.

Да, точно това – търсиш формата, линията, но това не е нещо конкретно, не е образ, в който да се разпознаеш. Не мога да кажа, че съм аз или, че е някой друг. Това е една форма, която съм търсил, дори понякога тя не анатомично правилна. Не съм се стремил към това – стремил съм се да рисувам и да изливам емоции и чувства.

Дори не става дума точно за затвореност или обреченост. Може би е по-скоро някакъв момент на сън, затова е дрямка. Уж трябва да е къс период, но не се знае колко точно ще е къс.

Доколко самата техника провокира тези форми?

Не мога да кажа доколко. Като цяло тръгна от съвсем различна техника, от офорт, беше за друга изложба, която за една седмица направих. И тогава беше малко по-различна концепция. Направих една фигура във форм‘ата, заклещена по диагонал, изправена и много застинала. От там пък започнах да си мисля как мога да го обърна в друга техника и така нещата се нагласиха.

А защо смени техниката от офорт на ксилография?

Първо беше като експеримент, второ беше провокация, трето беше от самата идея за застиналостта. Трябва да е "дървено" или някакви подобни идеи, които ми се навързаха в главата. Беше съвсем различно първоначално, постепенно събирах идеи и се стигна до тук.

Но това е и един експеримент. В академията бях правил неща на висок печат, на пластмаса, линолеум и дърво, но някак си ми беше интересно дали ще мога да направя нещо и сега.

Ксилографиите са в един размер. Първата работа, офортът, е различен поради причината, че пресата ме ограничава. Всичко е печат на ръка, като за един отпечатък от тези плочи отделям по 2 часа на печат. Но все пак ми се ще да са неща с много по-големи размери. Искам да запълня с тях по-голямо пространство, да се получи някаква мрежа, ритъм. А могат и да се насложат една върху друга, за да може самата фигура да се движи с тези нервни линии.  Но това, може би ще стане по-нататък с тази серия.

Сводестата зала е ниска и ще ги притиска допълнително. Големи са 120х80 см, тоест почти във височината на залата.

Какво мислите за графиката в България в момента?

В графиката има талантливи артисти.  Като например, Александър Лазарков е студент в специалност "Графика" – супер готин, експериментатор, работи на много професионално ниво, интересен е. Но това е идеята – да експериментира докато е студент, за да може да получи обратна връзка от преподавателите си, колегите си, от средата.

И изобщо – новото поколение са хора с вътрешен подтик да създават, да се усъвършенстват. Като цяло в България графиката винаги е била и продължава да е на високо ниво. Има хора, които работят, мислят, творят и се опитват да провокират. Мога да дам като пример и нашето ателие, то е събрало хора, които са много качествени.

Част сте от графично ателие с група свои колеги, как се развива работата там, успявате ли да се издържате с работата си?

Ателието е на около 8 години, аз се присъединих малко по-късно към него. Продажбата на графика не е основният ни приход. Всеки от нас работи и помага със собствените си финанси. Купуваме всичко, от което имаме нужда, в повечето случаи делим общите разходи за материали и наем. Понякога си взимаш грунд сам, споделяш го ако си достатъчно щедър с другите и така. Успяваме да се справим.

Миналата година, например, направихме един календар, приходите, от който отидоха изцяло за ателието. Продадоха се бройки и в чужбина. И това помага, за да се издържаме. Един проект, който ни отне 20-ина дни – всичко беше ръчен печат. Има такива попадения от време на време.

Как намираш в днешно време конкуренцията на дигиталните образи и ръчно печатната графика?

Аз се опитвам да не ги сравнявам по този начин. По някакъв начин е леко остарял и назадничав. Като виждаме какво се прави навън, няма нужда да се правим и да предъвкваме неща, които светът е прескочил преди много време. И двете намират място в съвременната графика, и двете носят стойност. Зависи дали ще намериш достатъчно изказ в техниката си, дали ще ти свърши работа за идеята, а не толкова просто защитаване на самата технология самоцелно.

Какво мислите за Националните есенни изложби?

Есенните изложби са прекрасна сцена, на която се срещат поколенията. Нужна, за да се запази връзката между тях, както и да се почерпи опит. Традицията, която форумът е създал, авторите, които е показал през годините доказват качеството на това събитие.

Да донесе светлина в едно особено време. Това е основната мисия на новото предизвикателство на пловдивския театър- сценичната адаптация на култовия роман на Труман Капоти „Закуска в Тифани”. От днес сърцето на Драмата отново тупти в обичайния си ритъм, след като от близо половин година културната институция бе в творческа пауза заради коронавируса. И този път нужната доза адреналин ще е режисьорът Диана Добрева, която по обяд даде старт на репетиционния процес. Зад спектакъла застава екипът, реализирал “Вълци”, “Дебелянов и ангелите” и “Одисей”. Две са новите имена в отбора на Добрева за поредното й приключение в Пловдив. След дълъг кастинг ролята на Холи Голайтли  бе поверена на Климентина Фърцова, студентка в четвърти курс на НАТФИЗ в класа на професор Пламен Марков. За нея това ще е дебют на голяма сцена. Към творческия тим се присъединява и костюмиерката Марина Райчинова. Всички заедно ще сервират от Зауската на Капоти на гладната пловдивска публика през есента.

” Днес, с началото на репетициите, за мен е първи работен ден след този хаос, който ни сполетя. Имаше моменти, в които не очаквах, че този така чакан ден ще дойде”, трудно скриваше усмивката от лицето си днес Диана Добрева. За първи път тя е партньор на Александър Секулов в драматизацията на текста на Капоти.

„Как се спряхме на „Закуска в Тифани”… Изборът, който правим с Диана е на принципа „трудно, по-трудно, невъзможно”. Това е много труден текст за сцена, трудно е да се намери театрален еквивалент.  Имах щастието да не го правя сам, а с Диана. Работихме онлайн. По време на карантината работихме и по друго заглавие, което също е готово- „Коприна””, разказа Александър Секулов.

„Идеята за това точно в този момент да се започне „Закуска в Тифани” е на директора на театъра Кръстю Кръстев. Той е абсолютно прав, че сега е моментът за това заглавие”, каза режисьорът Диана Добрева.

 „Сега е моментът за „Закуска в Тифани”, защото това заглавие е различно, неочаквано, голямо предизвикателство. Мисля, че ще е нещо много любопитно за публиката, защото ще търсим друг театрален език”, допълни я Кръстю Кръстев.

„Сега е моментът за „Закуска в Тифани”, защото в тази история има надежда. През каквото и да минава човек, онова, което го движи е надеждата”, каза на свой ред Александър Секулов.

„След този тежък кошмар, който всички изживяхме, текстът на Труман Капоти носи особена светлина и радост. Хората имат нужда точно от това, от светлина”, смята Диана Добрева.

Екипът се спря и на едноименната холивудска екранизация от 1961 година с Одри Хепбърн в ролята на Холи Голайтли .  Добрева и Секулов подчертаха, че за разлика от филма, спектакълът ще се движи по оригиналната повест на Капоти. И припомниха, че писателят не е бил доволен от кино адаптацията, както и от избора на Одри Хепбърн да изиграе един от знаковите литературни женски образи на миналия век.
12 актьори от пловдивската трупа от днес репетират „Закуска в Тифани”, като се очаква премиерата да е в края на ноември. В главната мъжка роля ще видим Константин Еленков.

Изненадата от днес е, че на сцената може да се появи и четириног актьор. По време на днешната пресконференция в двора на театъра, пред Дина Добрева, Александър Секулов и Кръстю Кръстев полегна рижаво-бяла котка. Животното сякаш позираше пред театралите, а режисьорът реагира мигновено. „Това е безименната котка на Холи. Риж, безгрижен и независим. Дори няма нужда от подготовка като го гледам, готов е за сцената”, усмихна се Добрева и погали неочаквания гост-актьор. 

Дали животинката ще излезе на сцена пред публиката през ноември, тепърва предстои да научим.