Историята на един червен стол като символ на промяната разказва стартиралата вчера изложба „АБВ на полския дизайн“. Най-голямата колекция на полския дизайн, част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата, беше открита снощи в СКЛАД. В експозицията особено ярко, не само заради цвета си, се откроява креслото RM58, създадено Роман Модзелевски през 1958г. Полякът прави революция в световния дизайн, когато излива съвършено стола си от непопулярния за производство на мебели тогава материал стъклопласт, използван най-вече за направата на лодки и яхти. Креслото на Модзелевски бързо привлича вниманието на западния свят. Именитият архитект Льо Корбюзие проявява особен интерес към иновативната идея на полския дизайнер и пожелава да произвежда продукта му във Франция. Тоталитарната полска власт обаче не иска и да чуе за подобна идея и забранява изнасянето на креслото в гнилия западен свят. В крайна сметка обаче, с падането на Желязната завеса,  RM58 разбива границите и забраните днес се произвежда, за да покорява света на дизайна. Изложеният стол в експозицията е произведен именно в наши дни.

Още много исторически послания могат да бъдат открити в проекта „АБВ на полския дизайн“., който се осъществява в партньорство с Полски институт София и Институт Адам Мицкевич. Изложбата представя полския дизайн през последните 100 години чрез 100 предмета и 100 разказа. “Изложбата обединява минало и съвремие. Не беше лека задача да осъществим изложбата тук. Когато правим нещо заедно можем всичко, ако сме сами няма как да успеем“, каза на откриването Ярослав Годун, директор на полският институт в София

Изложбата е подредена по хронологичен ред и започва с изображението на  детската  играчка „Вавелски дракон“,  от 1918 година продължава с предмети от бита, като фотоапарат“Алфа“ от 1959 година, етажерка за книги с променяща се височина, а към края на изложбата някои предмети се виждат как са се трансформирали през годините. Това може да се проследи и с различни столове, които датират от различни години. Фотография от 1929 година показва полските авиолинии с тяхното лого на Жерав и опитът им за ребрандиране през  2010 година, когато предизвикват вълна от обществено недоволство.

Куратор на изложбата е Ева Соларж, тя заедно с двама нейни колеги се заемат с не леката задача да изберат само 100 предмета през развитието на стоте години. Периода от 1919 до 2019 година  показва точно как се развива полското изкуство. След престоя си в Пловдив изложбата ще посети също Сеул и Санкт Петербург.

Полският дизайн, джаза и киното са били възможността творците да изразят себе си по-свободно дори през тоталитарния режим.

Голяма част от авторите са илюстратори на детски книжки, така че това се превръща в една изложба, която е много интересна както за хора обичащи изкуство и дизайн, така и за децата.

Могат да се видят творбите на 25 различни автора. Групата от визуални артисти включва хора на различни етапи от своята кариера – опитни майстори на полската илюстраторска школа и художници от младото и средното поколение, отличени с награди по целия свят. Фокусът попада върху голямото разнообразие на стилове и техники, които са използвали илюстраторите.

Интересното е, че освен много традиционни изображения, ще могат да се видят и много по-рядко показвани – като шрифтове, лога, детски играчки, локомотив, неон, безмоторен самолет, скутер, дори най-вкусния полски сладкиш – „Птиче мляко“ и каучуковия кръг на популярната игра „Ринго“. По този начин посетителят ще може да опознае полската култура и дух. Да се докосне до предмети, считани вече за класически; уникати, обособили се като отделни произведения на изкуството; прототипи, никога не влезли в производство.

Изложбата ще остане в СКЛАД до 28 юли.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…