Академичната формация на Медицинския превърна млади студенти от Великобритания в семейство

Майкъл държи руля на „Кораб на възхвалата”

Йоана Иванова

Страстта към медицината и обещанието за добро образование всяка година води стотици бъдещи медици в Пловдив. Те идват от близо и далеч с идеята, че именно Медицинският университет под тепетата ще им помогне да осъществят мечтите си. В контраст със стремежа на българите да изпращат децата си да учат в чужбина е все по-нарастващият брой на чуждестранни студенти в Пловдив.

Преди повече от три години група британски студенти в Пловдив откриват, че освен медицината споделят и една друга страст – госпъл пеенето. Така през 2014 г. създават Академичния госпъл хор на МУ Пловдив. Ексклузивно за Под тепето, бъдещите медици разказаха за преживяванията си в университета.

Повечето идват от Великобритания, но имат различен произход – Нигерия, Ямайка, Уганда, Зимбабве… В Пловдив ги водят красотата на античния град и добрите отзиви за Медицинския университет.

„Мой приятел е пета година и ми каза, че мястото е много хубаво. И да, градът е прекрасен,“ споделя Дани.

„За мен България е чудесна възможност да уча медицина. Чух някои добри отзиви и реших да ѝ дам шанс. И ми харесва,“ твърди Куин-Мери.

“Медицинският университет в Пловдив е много добър и предлага чудесни условия. Лекционните зали са страхотни. А и обществото тук, хората тук са наистина много дружелюбни,“ казва Мария.

Разбира се, животът на един експат невинаги е лесен. „Пловдив е хубав през повечето време. През останалото време животът тук е труден, но винаги е така, когато живееш далеч от вкъщи. Но това преживяване ти помага да пораснеш.“

Медицината може и да ги е срещнала, а споделените трудности да са ги сплотили, но това, което ги превръща в семейство е госпълът. Младите медици решават да основат госпъл хор, за да се забавляват и да израстват заедно. Някои пеят по-добре от други, но хорът дава възможност на всички да учат нови песни заедно и да възхваляват Бог, което очевидно е основната причина да се впуснат в това начинание. Започват през 2014 г. и оттогава хорът не спира да расте. Всяка година идват нови членове, други напускат, но за всички преживяването е невероятно и са единодушни, че хорът е едно семейство.

Това си личи и в отношенията им. Ръководителят на хора, Майкъл, се отнася към останалите с наставничеството на по-голям брат. Всички се подкрепят и си помагат.

„Нашият хор се казва Vessels of Praise (Кораб на възхвалата), така че основният ни фокус е да използваме певческите си умения, за да почетем Бог и да се уверим, че по целия свят се отдава слава на Бога, независимо къде се намираме. Това е една от движещите ни сили.“

Самият госпъл е много различен от обикновеното пеене и студентите бързо забелязват, че много българи не разбират за какво точно става въпрос. Госпълът е пеене на три гласа, или хармония – отделни части се хармонизират в една песен. Но това не е всичко. Песните им винаги имат някакво послание. Vessels of Praise не пеят просто заради самото пеене и не наричат изпълненията си пред публика представления, а богослужене. „Това правим тук – служим на хората в България. Чрез пеенето си, което носи послание, вдъхновява надежда и утеха. Това сме ние.“

Медиците споделят още, че хората тук не са свикнали с госпъла. Все още е нещо ново и различно. Въпреки това университетът ги обожава. Хорът пее на всички събития и получава положителни реакции. С техни изпълнения бе открит новият модерен информационен център на МУ.

„Обикновено ни възприемат добре. Когато започнахме имаше някои трудности, но те ни помагат да се учим. Растем, ставаме по-добри. Сега сме по-доби от първоначално. Но пеем като семейство, подкрепяме се, когато някой се нуждае от нещо. Ние сме едно красиво семейство.“

Освен да ходят на репетиции, в свободното си време младите хористи обичат да изучават града. Ходят на кино, хапват пица, понякога танцуват или играят футбол. Намират Пловдив за безопасен, така че спокойно ходят навсякъде.

В хора има и първокурсници, а по-големите се надяват начинанието им да продължи и след като завършат. „Очевидно сме тук за шест години, а на мен това ми е преходна година, така че някой друг ще трябва да поеме нещата“ споделя Майкъл. „Така че след като си тръгна, Vessels of Praise още да е тук. Това е нашата мечта и надежда. Когато се върнем в родните си страни Vessels of Praise още да продължава в България, още да има хор. С нови и нови членове.“

Всъщност младите медици не отхвърлят и идеята да останат в България. „Не знам какво е планирал Господ за мен и ако това е Неговата воля, ще остана,“ споделя Майкъл. „България е хубава страна. Но езикът е много труден. Опитваме се да пеем госпъл на български, но за нас е предизвикателство.“ За щастие в хора има и две българки, които помагат с произношението. „Ако пеем на английски и хората не ни разбират, не докосваме никого с думите си. Затова се опитваме да пеем на български, за да ни разберат повече хора.“