Колегите от единствения дигитален двуезичен гид под тепетата Lost in Plovdiv публикуваха кои са най-четените статии през 2018-а година.

Ще се изненадате ли какво е вълнувало гостите на града и пловдивчани през последните 12 месеца?

Отмина още една година, в която нашият екип работеше неуморно и се „губеше” из малките улички в града под тепетата, за да открие онези скрити местенца, които ни вдъхновяват. А какво търсехте вие, нашите читатели, може да разберете в редовете по-долу в нашата класация, която вече втора поредна година очертава всички горещи теми в Пловдив.

Започваме отзад напред с 5 прилики между Пловдив и Рим, които макар и написани без особени претенции, се превърнаха в широка тема за дискусии. Не знаем дали Пловдив прилича на Рим или италианската столица на Европейската столица на културата 2019, но ние сме тотално пристрастни и смятаме, че по нищо не отстъпваме на атмосферата, която Рим носи.

Деветото място си делят две статии, които презентират новите места от 2017-а и 5 нови заведения, отворили врати в самото начало на 2018-а година. Това е тема, която обещаваме да продължим съвсем скоро, тъй като очакването от големия туристически поток покрай годината на Пловдив, се превърна в мотивация за откриване на най-различни бизнеси. Как иначе Пловдив би се озовал с цели 4 места за бургери в рамките на три малки улички в квартал Капана?

Немалко четения отбелязаха и нашите 7 причини да останем в Пловдив. Признаваме, че бяха субективни, но са истински. Защото всеки един от нас е направил своя съзнателен избор да остане тук и да работи за родния си град, да го превърнем в хубаво място за живеене и туризъм, където не само ние, но и посетителите да се чувстват у дома си.

Оказа се, че обичаме и да пътуваме извън града, и да ”бягаме” поне за уикенд или ден от натоварената обстановка. 3 места на 30 минути от Пловдив е за всички вас, които желаете да се насладите на малко спокойствие, зеленина и тишина.

А когато търсите място за хапване извън централната градска част, задължително погледнете Ресторанти извън центъра, където ви разкриваме някои заведения, които макар и не толкова популярни, определено заслужават вниманието ни.

Преполовяваме класацията с Къде е най-вкусният хляб в Пловдив, защото никой не е по-голям от хляба. Там, където отдалече се носи уханието и ни връща в детските спомени, когато се редяхме на опашки пред фурните и го получавахме не опакован в целофан, а парещ и завит в хартия.

Четвъртото място отреждаме на шеговитото ни сравнение със София. Дали Пловдив и София са като Графството и Мордор е въпрос, на който могат да ни отговорят не само почитателите на Властелинът на пръстените. Закачката между пловдивчани и софиянци не е отскоро, но е факт, че през уикендите столичани често се радват на бохемската атмосфера на града на седемте тепета.

Бронзовият медал е за едно заведение, което ни пренася директно в Италия. Osteria Rosmarino често е наричана малката Италия в Пловдив и най-вероятно това изобщо не е далеч от истината. В остерия Rosmarino храненето е превърнато в цял ритуал.  Когато влагаш душа и хубави чувства дори в готвенето, хората го усещат с всяка хапка!

Почетното второ място е за 8 стереотипа за Пловдив, които са истина, а може би вие ще имате наум поне още осем. Дали пловдивчани сме айляк, или тук са най-красивите жени, приканваме всеки, който се съмнява – да ни посети и да се „изгуби” в атмосферата на най-стария жив град в Европа.

Златният медал отива при Бар басейн Колибри, които се оказаха истински остров за щури партита в града. Цяло лято забавления и купон го превърнаха в предпочитано място за разхлада и бягство от жежкия Пловдив. Е, към днешна дата мястото е затворено за зимния сезон, но с нетърпение очакваме датата на следващото откриване, когато отново ще ни изненадват с хубава музика и кътче за релакс.

За по-любознателните: може да сравните тенденцията с миналогодишната ТУК.

А коя беше вашата любима статия?

Днес на „Ген. Данаил Николаев” последните мохикани удържат със сетни сили атаката на новите жилищни кооперации (ФОТОРАЗХОДКА)

На кръстника на последния български цар е кръстена еднопосочна улица в самия център на втория по-големина български град, сега на нея живеят двама районни кметове на Пловдив, един настоящ и един бивш депутат

Какво още крие съвременната улица?

Соня Попова

Улица „Генерал Данаил Николаев” опасва северното подножие на любимия хълм Бунарджика. Макар и в самия център на града, тя е една от най-тихите, запазали се от забързаното ежедневие, стари улици в ниското на Пловдив. Разхождаме ви по нея, тъй като на 30 декември се навършват 166 години от рожединето на Патриарха на Българската войска*.

Репортерското ни проучване показа, че малцина от днешните обитатели на централната улица знаят нещо за историческата личност, чието име носи. По-възрастните си спомнят само частта, която касае „пловдивското минало”. А именно, че като командващ голяма част от милицията ген. Д. Николаев по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

В негова чест е наименуван булевард в София, а през 1934 г. село Калъчлий е преименувано в Генерал Николаево. От 1966 г. то е квартал на град Раковски. На кръстника на последния български цар е кръстена еднопосочна улица в самия център на втория по-големина български град, сега на нея живеят двама районни кметове на Пловдив, един настоящ народен избраник от левицата и един бивш депутат националист.

Днешните пловдивчани наричат еднопосочната улица просто „Данаила” и повечето я свързват с несъществуващото вече култово Рокерско кафене.

До днес обаче в самото ѝ началото е запазена една от най-страите фурни за хляб в Града под тепетата, където самуните се правят на ръка, като едно време.  До началото на 70-те години срещу нея имало работеща ковачница.

Каква друга интересна тайна крие съвременната улица? Ще останете изумени…

През социализма, при облагородяване на централния квартал , до читалищетото се изгражда интересна архитектурна група с фонтан. Произведението носи изслючително подходящото име за масто в подножието на хълм – „Дюни”.  Забележителното е, че този фонтан никога не е работел, тъй като при проектирането не бил съобразен с В и К- мрежата. Днес Дюните са притегателно място за игра на децата и вечерни сбирки на тийнейджърите от квартала.

Сред старите соц гордости на квартал е бил и Винзавода, ето как изглежда днес.

За времето на модерната демокрация ул.”Ген. Данаил Николаев” може да се похвали с първите паркинги в града по новата наредба на общината, станали популярни с наименованието „да паркираш за  20 лева под блока”.

На улицата от деца бе изработена първата и единствена в Пловдив 3D пешеходна пътека до училище кварталното онсновно уцилище „Д-р Петър Берон“. То пък е изрисувано с графити по проект.

          Така изглежда днес първата и единствена в Пловдив 3D пешеходна пътека

Хубавото е, че всички в махалата се познават и местните обичат да пазаруват от малките квартални магазинчета, където има всичко. Така общността поддържа семейния бизнес.

Грозното е, че последните архитекктурни мохикани удържат със сетни сили атаката на новите жилищни кооперации…

 * Данаил Николаев е роден на 18/30 декември 1852 г. в Болград, Руска империя (днес в Украйна) в българско семейство, бежанци от Търново.

По време на Руско-турската война е командир на рота от V-а Опълченска дружина в Българското опълчение. Отличава се в боевете Шипка и Шейново. В началото на 1880 г. Данаил Николаев е назначен за командир на I-а Пловдивска дружина и повишен в звание щабскапитан от Руската армия и Източнорумелийската милиция. На 15 ноември 1883 г. е повишен в майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Кабинетът на Александър Малинов, 1908г. Ген. Николаев е вторият от ляво надясно

След детронирането на княз Александър I Батенберг е военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г. След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуска поста военен министър и е назначен за негов военен съветник (1887 – 1893).

От 1907 до 1911 г. генерал-лейтенант Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с Орден „Св. Александър“ I ст. с брилянти. Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на Независимостта на България. На 18 май 1909 г. става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата (инфантерията). През 1911 г. напуска армията и минава в запаса.  Като старши генерал в Българската армия, на 12 юли 1937 Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.

Генерал от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г. в Банкя.

Музикално-биографичният филм за Фреди Меркюри „Бохемска рапсодия“ е най-гледаният филм в арт-киното на Пловдив LUCKY Дом на киното за 2018 година. Биографичният филм превъртя класациите в целия свят, както и в България, но намери своето място и в арт-киното на Европейската столица на културата, където беше и най-посещаваното заглавие за годината, съобщиха оттам за „Капана“.

И ако този факт е очакван, като добра изненада идват данните за българското кино, което има своето стабилно място в класацията. На второ място в класацията е именно наше заглавие – романтичната история, завъртяла се по екраните в началото на годината – „Дъвка за балончета“. „Топ 3“ се допълва от изключително добре приетият от публиката биографичен филм за Пабло Ескобар с Пенелопе Круз и Хавиер Бардем – „Да обичаш Пабло“. Интересно е, че другият филм, тръгнал по българските екрани с тяхно участие, също е сред най-гледаните и с близък резултат в топ 10 – „Всички знаят“. За момента филмът на носителя на „Оскар“ Асгар Фахради е с по-малко зрители от „Да обичаш Пабло“, но той все още се върти по екраните и може да има промяна в резултатите, ако се добавят зрителите от предстоящата 2019 година.

След тях в класацията отново е български филм – „Възвишение“. За него е важно да се отбележи, че неговата премиера бе още през 2017 година – така интересът към него се запази повече от няколко месеца, което е необичайно изобщо за български филм. Малко по-малко зрители, на шесто място, е отново българско заглавие – танцувалният „Привличане“.

На седмо място отбелязваме биографичният „Да обичаш Винсент“, чиято премиера също бе през 2017 година. Уникалната анимация предизвика фурор и продължава да бъде гледана от зрители дори година по-късно. Любопитно е, че друг филм за художника „Ван Гог: Пред портите на вечността“ стана и най-гледаното заглавие на последната „Киномания“ в Пловдив. След „Да обичаш Винсент“ в класацията се подрежда друг наш филм – 8‘19‘‘, който събира шест различни истории от шест различни режисьора. Така, наблюдайки качественото арт-кино в България, можем да видим, че интерес към българските заглавия има, а продукцията действително е стойностна.

Извън тези най-гледани филми с добър боксофис, можем да отбележим и няколко други много добри български филми, които останаха встрани от интереса на широката публика – като „3/4“, „Христо“, „Радиограмофон“ и други. Определено 2018 година ще се запомни с много качествени български заглавия, като е радостно, че част от тях имаха и бокс офис успех и бяха видяни от много българи в киносалоните.

Събарянето на галерията на Дружеството на пловдивските художници на улица „Гладстон“ влезе в класацията на блога WhATA за „Градски бъг на годината“. В сравнение с предходни години, когато Пловдив участва по-активно, този път градът е включен съвсем скромно в номинациите. Тя е част от номинацията „Градски бъг“, наречена „Събаряне на архитектурно ценни сгради без статут“, заедно с още два подобни примера – ресторант „Феята“ в София и т.нар. Къща с кулата в столичния квартал Лозенец.

Безспорен фаворит в категорията „Градски бъг“ са ремонтите по столичната улица „Граф Игнатиев“. Свързаната с улицата тема за пространството пред храм „Свети Седмочисленици“ и поставените там плочки предизвикаха бум както в социалните мрежи, медиите, така и в общественото пространство, достигайки до публични акции на недоволни граждани. Ремонтът на култовата софийска улица бе направен изключително некачествено и бе преправян няколко пъти, което предизвика още повече негативни реакции за харченето на публични средства и естетиката на публичните пространства.

Като отделна номинация, отново групова, е свързана с „Ремонтите на централни зони, улици и площади“. Там Пловдив отново намира място, макар и без детайлно описание – скандалите около площад „Централен“. По-предно място намират ремонтите на централния площад на Видин, който, по думите на WhATA, е добре проектиран, но подменен със стандартни бетонни тела в безстилен растер – което се случва често в много градове, както и „посредствени намерения за реконструкции“ във Враца и Шумен, които по мнението на архитектите блогъри ще доведат до същия слаб резултат.

Последният „бъг“ е масовата политика в българските общини да „обезглавяват“ дървета. Коментарът на WhATA засяга цялата страна – Пловдив не пропусна тази тенденция, като тук дори изсичането на дървета предизвика и граждански протести.

Пловдивска нишка все пак има и в положителната категория “Нормалност на годината“. За съжаление нишката е твърде далечна – сред номинациите е успехът на архитектурното студио 8 1/2, което вече работи от чужбина, но преди години бе базирано именно в Пловдив. През 2018 година екипът печели първа награда в конкурс за училище по реставрация в Херкулан. Конкурсът бе обвен от италианска организация и бе концептуален, свързан с училище по реставрация над града Херкулан (едно от римските селища, унищожени при изригването на вулкана Везувий – най-известният унищожен тогава град е Помпей). Сред другите „нормалности“ е подкастът „Градски детектив“, документалният пърформънс на Vox Populi „Което остава“, изложбата „Структури на мисълта“ в галерията на Мария Василева „Структура“, Законът за ограничаване на ограничаване на височинното строителство в София, студентската архитектурна медиа stroiinfo, няколко добри училищни ремонта в страната, както и зоната около Арена Шумен, превърната в качествено оживено пространство след ремонт – не особено атрактивен естетически, според оценкатата на блогърите.

WhATA номинират събития от годината в няколко други категории. Сред тях са нови книги, излезли през 2018 година; „Личност на годината“ – в която има само една номинация, свързана с „Гражданина в социалните мрежи“; както и категория „Сграда на годината“, в която са номинирани необичаен брой много и качествени нови сгради – показател, че всяка година се появяват все повече добри сгради в страната, въпреки многото други негативни тенденции, свързани с публичните пространства.

Всички номинации може да видите от този линк, на който може да гласувате и за вашите фаворити.