Тематични акценти във втория лекционен тур са тела в града, човекът в действие и формиране на културното наследство

Образователната платформа „Въведение в съвременното изкуство“ на фондация „Отворени изкуства“ и галерия SARIEV Contemporary стартира шестото си издание в София на 14 май с първия от лекционните турове с Лъчезар Бояджиев. Това е нов формат на платформата, който от една страна продължава образователната линия за създаване на познание и съзнание за съвременно изкуство, и, от друга, цели да предложи нов подход за включване на публиката и възприемането на изкуството и градската среда. В рамките на „Въведение в съвременното изкуство“ художникът Лъчезар Бояджиев ще предложи четири тура – всеки с различна концепция и тема, различен маршрут и локации. Те ще включват посещения на музеи, галерии, публични пространства с центъра на София и периферията. 

Първият тур се състоя на 14 май (събота), когато въпреки дъждовното време 20-те участници преминаха с Лъчезар Бояджиев през 9 локации, директно или индиректно свързани с българското съвременно изкуство и неговата история, градската среда и намесите в нея. Всяка спирка в маршрута беше внимателно подбрана и насочваше към определена история или тема – от местата на конкретни ключови за българското съвременно изкуство артистични проекти до локации, които се свързват с важни теми изобщо за отношението към града, паметниците и др. На всяко място Бояджиев унагледяваше с примери за художествени проекти, снимки, документация. Началото беше на мястото на липсващия вече мавзолей и Националната художествена галерия. Маршрутът продължи през паметника на цар Самуил, парка на Националната художествена академия, площада пред Народната библиотека, адреси в малки улички на София и завърши в Института за съвременно изкуство – София. Там публиката можеше да се срещне с художника Георги Ружев и да го види в процеса на работа по нареждане на ретроспективната му изложба. Очаквайте подробна видео документация от първия от лекционните турове с Лъчезар Бояджиев, част от „Въведение в съвременното изкуство“ – София, 2016. 

Туровете не изискват предварителна подготовка или знание, а единствено интерес към съвременно изкуство. Така например сред участниците в първия тур имаше архитекти, юристи, журналисти, художници, изкуствоведи. 

Следващият тур с Лъчезар Бояджиев ще бъде на 11 юни (събота). Темата и маршрутът ще бъдат напълно различни и ще засягат други теми и проблеми на българското съвременно изкуство и градската среда. Някои от тематичните акценти ще бъдат – тела в града, човекът в действие и формиране на културното наследство - как се присъства в градската среда и как се формират музеите, какво е отношението между човек и наследство и как то бива интерпретирано, пресъздавано и преосмисляно в съвременното изкуство. 

Форматът на лекционните турове позволява само определен брой участници – около 15. Поради ограничения брой места желаещите трябва да се запишат на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. до 8 юни, като включат следната информация: име, професия/специалност, телефонен номер и да опишат накратко защо имат интерес да участват. В седмицата преди следващия тур участниците ще получат подробна информация за маршрута, както и в колко часа и къде е сборният пункт. 

Всяка разходка из града е една рисунка в градската среда – дърпате „тигели” по булевардите, щракате кадри в акварелен Instagram и пастелен Sketch Guru или просто трупате видения за хора, сгради, паметници, реклами и всякакви други неща. Паул Клее, един от най-важните художници на 20 век, казва, че рисуването за него е като „да изведеш линията на разходка”. А в живота на индианците Апачи от Северна Америка преминаването, реално или мислено, през конкретните места от територията на племето не е само припомняне на техните имена – всяко място е „гнездо” от знание; всяко място „държи” историята, морала, културата и мъдростта на племето. Разказът за местата е разказ за племето; преминаването през местата е преминаване през културното „тяло” на племето; мястото е не само пейзаж, но и „контейнер” за идентичността на племето – от езика, до визуалните асоциации и гледки. 

В тези разходки из София ще се опитаме да съчетаем в едно града и изкуството, визуалната среда и пластовете на градска история и култура, съвременното изкуство и музея на класическите образци, паметника и билборда – ще се опитаме да наблюдаваме и изговаряме живеенето в града като че ли „рисуваме” с очи, тела и думи в пространството и с „материала” на София. 

Казват, че изкуството днес е урбанистичен и космополитен феномен. Тогава – какъв по-добър начин да го „изпитаме” на собствен гръб от една разходка из града с широко отворени очи?     

Всяка от четирите разходки ще има различен маршрут и тема. Предвиждат се както централни, така и периферни локации в София. „Спирките по пътя” ще бъдат както на открито – площади, паметници, сгради, гледки, така и на закрито – галерии, музеи, ателиета. Местата ще бъдат както познати на всички – ще ги видим по нов начин, така и непознати – ще ги открием заедно. Всяка разходка има своя тема, но през всички преминава проблемът за градското живеене, история и култура във връзка с практиките на съвременните визуални изкуства (...от паметника до дисплея на смартфона). Например – известната личност и обикновения гражданин в пространството на града; особености на телесното поведение на софийския жител и практиките на пърформънса; материална среда и нематериална визуалност – интуиции за визуална екология и политическа урбанистика; градът като машина, градската среда като интерфейс, и жителят на града като обект, който създава града, но е и създаван от града.    

Предложиха 8 площи за изграждане на нова сграда за култура на обществено обсъждане по казуса 

Най-предпочитана за бъдеща опера е Централна поща

Както повечето от жителите на Пловдив вече знаят, инициативен комитет събира подписите на пловдивчани и гостите на града за изграждане на Дом на Пловдивската опера. Това бе само първата крачка, като до момента са събрани над 8000 подписа в подкрепа на каузата, които на 3-ти юни ще бъдат внесени в Общински съвет.

Снощи се състоя общественото обсъждане по темата. На него, осен че присъстваха артисти от Държавна опера Пловдив, начело с Нина Найденова, се присъединиха представители на Фондация Пловдив 2019, представителите на културния сектор, директорът на Музикалното училище и десетки активни граждани, които даваха своите предложения.

Инициативният комитет, в който участват двамата Любозар и Иван Фратеви, д-р Марияна Чолакова, икономистът Георги Стоев и архитект Илко Николов, се беше подготвил подобаващо, като представи кратка презентация пред всички присъстващи, с която набеляза посоките на работа, по които ще се движи структурата.

Архитект Николов посочи на картата на града 8-те терена, предложени за изграждане на Дома на Пловдивската опера. 4 от предложените парцели са в непосредствена близост до Марица. Примери за симбиозата между сграда за култура и река бяха дадени с няколко други страни, като пред аудиторията бе представена операта в Осло. Мненията по този въпрос бяха изключително противоречиви, първо защото според някои от гражданите, коритото на Марица е твърде тясно и по думите им не предоставя красива панорамна гледка и второ, защото е твърде отдалечено от центъра и града, и съответно от другите културни сгради.

Присъстваха и 2 предложения за изграждане на опера в Тракия, но тях като че ли никой не ги възприе особено добре и те бяха подминати бързо. Най-много внимание се отдели на друго предложение – сградата на пощата на площад Централен. Този имот събра и най-много привърженици, тъй като не само, че масивната постройка е в самия център, но ще се формира и културна ос от Операта, Дома на културата и Драматичния театър.

Останалите две предложения са Щаба на армията зад площад Съединение и Първа палата на Международния панаир. Те също се радваха на интерес от страна на присъстващите, но останаха на заден плат. Един от господата в залата изненада гостите на събитието с предложение да се вземе сградата на общината, но всички възроптаха, не само защото кметството се ползва по предназначение, но и защото е твърде малка за нуждите на операта.

Архитект Николов представи и условен план за изграждането на новата сграда. Планира се тя да бъде на 3 етажа с няколко различни по големина зали, като една от тях да е с капацитет 1000 места, но да може да се прегражда и за по-малка публика. Предвижда се голямо фоайе, кафе-ресторант, съблекални, репетиционни зали, зала за детски оперен театър, зала за пресконференции и администрация, странични и задни джобове за големите зали. 3-те етажа са с обща разгърната площ около 13 000 кв. м.

Веднага след това, Георги Стоилов хвърли яснота върху финансовата част на проекта и заяви, че по груби сметки, Дома на операта ще струва около 30 милиона лева. За да успокои присъстващите, че числото е твърде голямо, той обясни, че има проекти в града, които са в пъти по-скъпи от построяването на нова оперна сграда.

Икономистът разгледа създаването на подобна сграда като бизнес, който ще трябва сам да се издържа, но за стартирането му могат да се наберат средства от  няколко различни звена – бизнес, общината, държавата, дарения на граждани и различни европроекти. Някои от присъстващите като че ли леко се засегнаха, щом операта бе сравнена с бизнес, но все пак това е факт, при това доста успешен в последните години, защото спрямо 2012-та година, миналата година е отбелязан ръст на посещаемостта с над 280%.

Остават още само няколко дни за събиране на гражданската подкрепа. Ако все още не сте се подписали, то можете да го направи на касата на Билетен център пред Общината, в Дома на културата, Драматичния театър и още няколко други локации из града.

Най-голямата торта Колекция за децата ще бъде разрязана тази сряда на Площада пред Община Пловдив по случай деня на детето. Превърналият се във весела традиция детски празник “Вълшебно лято” на радио KATRA FM и тази година ще забавлява малчуганите на Пловдив навръх 1 юни от 18.00 часа. От Пловдивското радио са подготвили много награди за всички деца, а на сцената освен забавни игри, ще се изявят и лауреати от международни детски конкурси за пеене, музика и танци. Водещи на събитието са познатите гласове от ефира на Пловдивското радио -  Дария и Ива, а изненадите са от клоуна Васко.

Както винаги, празникът си има и благородна кауза. Доброволците на Българския Младежки Червен Кръст, ще набират средства за  оборудване на сензорна зала за развитие на сетивата и концентрацията на деца от помощно училище „Стефан Караджа” – Пловдив. За всеки дарен  1.00 лев, се полага бутилка трапезна вода Айсберг или натурален сок Грено. А финалната томбола ще разпредели сред дарителите тротинетка, подвижен батут, топки, огромен плюшен мечок, уикенд екскурзия за цялото семейство в Етнографски комплекс Златоград  и други.

Над 40 чувала с хрупкави царевични пръчици Зайо Байо, ще бъдат раздадени на малките гости на празника, а едно от децата ще си тръгне и с 24-цолов велосипед.  

От КАТРА ФМ ще изградят и няколко шатри, в които децата ще се забавляват с рисуване, боди арт и викторини. За най-малките традиционно ще бъде опънато и най-голямото “Не се сърди човече”. 

Картините на покойния Кольо Карамфилов се възродиха от пепелта

Паулина Гегова

Когато сме единни, сме по-силни. Когато сме истински, сме хора. Хора от общото цяло! Хора със своите красоти, своите трепети, своите различния и прилики. Българи, роми, турци, арменци, всички сме чеда на родината си, всички ни обединява едно и също. Всички имаме проблеми, но и копнеем за еднакви неща - просто да сме щастливи и усмихнати. Мултимедийната инсталация "Лични местоимения: Ние, Вие, Те", показва точно това единство, тази искреност, тази връзка между отделните индивиди, както и между личност и природа. 

Автор на проекта е Сава Цонев, координатор - Мила Ненова, режисьор - Петко Манчев и композитор - Вес Рей от Норвегия. За пет минути, повтарящи се на седем мултимедийни екрана, се въртят снимки на фотографи от цялата страна. Пловдив, София, Кюстендил, Плевен, планините и полята ни, всичко е събрано на куп, за да покаже приказността както на България, така и на обитателите й. Хората, присъстващи в селекцията на снимките, са тези от улицата. Не тези, които виждаме на широкия екран, а нашите приятели, нашите съграждани, нашите познати и онези, непознатите. Опитваме се да вникнем в тях, да разкъсаме анонимността им, да разберем какви са, чрез най-дребните подробности като погледа, луничките по бузите им, извивките на устните им, гримасите и мимиките. 

Изложбата завършва в Пловдив, като от 31-ви до 3-ти юни ще се помещава в Баня "Старинна", а от 6-ти до 9-ти ще гостува на ОУ "Димчо Дебелянов" в Столипиново. Децата са ясна целева група на проекта, за да подпомогне зараждането на културни ценности в тях. Да се докоснат до изкуството още от малки и да се влюбят в него. Любов, която може да роди изключително сладки плодове. 

В снимковия материал може да се види много. В който и момент да се влезе, усещането е различно. В предишните градове, някои посетители са стигали до сълзи, други са сядали и са наблюдавали по половин час. Тази платформа е избрана, защото екипът следи съвременните технологии, които се използват в изкуството, от известно време и смята, че този метод е достъпен и ненатрапчив. Особено възприемчив за младото поколение.

Ако трябва да разделим фотографиите, бихме ги разделили на три части. Първата обхваща четирите елемента - въздух, вода, земя, огън. Втората показва забавляващият се човек. Танцуващият, пеещият, защото в радостта всички сме по-искрени. Последната част събира лицата на градовете. От бохемска София, през по-малките градчета, до хилядолетния Пловдив. 

Не сме търсили национално познати лица. Няма провокация, няма конфликт. Целяхме да покажем позитивизъм, новината да е добрата новина. Съчетахме фотографиите с картините на Кольо Карамфилов, защото той говореше за всичко това, приживе. Казваше много истини. Именно той дава есенцията на посланието, което искаме да предадем и на останалите, споделя Мила Ненова.

От самите фотографи присъстват три пловдивски имена - Соня Станкова, Тихомир Пенов и Юлиан Георгиев. Техните колеги от другите градове са Георги Кръстев, Кирил Кръстев, Людмил Софрониев, Тина Халкова, Мариела Панева и Цветан Чатъшки. 

Дори след края на инсталацията, екипът на Фондация "Ние, Вие, Те" ще продължи да я представя на нови места, може би с нови добавки. Това е едно нежно приключение, което си заслужава да се изживее. Усещането, което оставя в сърцата е топло, леко носталгично и крехко. Кара те да оцениш малките неща и големите красоти. Кара те да загърбиш различията и да видиш прелестното в неподправеното.

Уникалните музиканти от  Scott Bradlee`s Postmodern Jukebox вече са в София. След като за четири месеца обиколиха цяла Западна Европа с почти всекидневни концерти и пяха пред многохилядна аудитория и препълнени зали, те са пренасят за два дни у нас. Американците ще зарадват публиката в София тази вечер и в Пловдив на 1 юни, където ще пеят в Концертната зала.

Групата ще пренесе у нас холивудския шик от 40-те и ще ни покажат как биха звучали Тейлър Суифт, Бионсе, Бритни Спиърс и Guns N' Roses преди 50 години. 

Организаторите на концерта ще се опитат да съблазнят музикантите с българска храна, макар че голяма част от екипа искат да се придържат към американсктите си хранителни навици. Дамите солистки особено държат да получат само здравословна храна. Заради чувствителност към определени продукти и алергии някои не смеят да консумират млека и сирена. Сред изпълнителите има такива с алергии към риба, ягоди и червени меса. 

По време на турнето си, групата е имала лош опит и дори  посещения на болница заради лоша храна. Затова мениджмънтът й старателно проучи столичните ресторанти, за да открие този, който ще им приготви качествена и вкусна храна, с редки комбинации и необичайни съставки.

Вечерята им преди шоуто е в самия център на София срещу Руската църква. От ресторант Corso са им подготвили здравословно меню, което включва салати, запечен домат със зеленчуков бруноаз, гарниран с маринован патладжан, пилешко филе в сос Терияки, специална веган торта и домашна торта Панетоне с маскарпоне и други. Ароматни български вина ще украсят и допълнят трапезата им.

След Пловдив музикантите се отправят отново на път – към столицата на нашата южна съседка – Атина.

Последни билети за двата концерта се разпродават в системата на Ивентим.

Пише стихотворения от детските си години, обича да рисува и ловко съчетава творчеството с грижите за дъщеря си и работата в университета

Екатерина Стоянова

Марияна Ковачева е една от най-младите преподаватели в УХТ-Пловдив, която, междувременно, е и докторантка. Преподава икономическа социология. Тя е завършила Аграрна икономика в Аграрния университет и магистратура – счетоводство. Отгледана е в семейството на учителка по български език и литература, което я е възпитало като личност с афинитет към науките и стриктността. 

Именно последното заема важна позиция сред мотивите за избиране на този тип професия. В университета тя е взискателна, но винаги усмихната. За първа година преподава на студенти и не може да каже, че е разочарована, но е очаквала те да бъдат по-амбициозни. По време на нейните студентски години, тя и колеги й са се надпреварвали кой да е по-знаещ и да получи по-високи оценки. Били са дисциплинирани и живо заинтересовани от обучителния процес и новите знания. Днес не е точно така, макар че не присъства и пълната анархия с нула заинтересованост. Според нея това е така, защото в България трудната реализация демотивира младите студенти по икономика. 

Извън университета, Марияна е лъчезарна и забавна майка, любяща съпруга и влюбена в изкуствата жена. Една от големите й любови е поезията. Муза често открива в тъгата, но, както майка ми обича да казва,  в тъгата се ражда най-красивият стих. Ковачева пише стихотворения от малка, като най-видните примери и любими нейни поети са Станка Пенчева, Павел Матев, Дамян Дамянов и Никола Вапцаров. В ученическите си години е използвала пишеща машина, на която е напечатала и първата си любителска, неиздадена стихосбирка, наречена „Неизречени мисли“. Събирала е листовете и ги е съединявала като тетрадка, и, като всяко дете, е обичала да изрязва интересни снимки от вестници за украса. Днес продължава да пише, въпреки натовареното си ежедневие. 

Друга нейна страст е рисуването. Предпочита да изобразява хора, рисувала е икона и се вдъхновява от Пикасо, Тулуз-Лотрек, дори Салвадор Дали. В момента не се занимава с изобразително изкуство, но, кой знае, в бъдеще може да се завърне към него. Не е творческа криза, просто времето не достига.  Но творчеството си живее в нея и тя го прилага навсякъде. Дори за една дисертация е необходимо вдъхновение, за да бъде тя различна и впечатляваща. Когато човек няма речник, опит, впечатление и вдъхновение, писането на каквото и да е, е много трудно. Ето тук се намесва поетичната част от нея, която й помага дори в подготвянето на уроците.

Като дете, тя е била щастлива и доволна. Имала е красиво детство, в къща с двор и е прекарвала времето си навън, в игри с приятели. За днешните деца говори с тъжни нотки в гласа – те са обградени от новите технологии и мозъците им се промиват. Те порастват в среда от манипулиращи средства, ограбващи вниманието и дните им. След това, ударени от тежката ръка на суровия живот, решават да заминат за чужбина, защото и политиката на държавата ни не е каквато трябва да бъде. Тук развитието най-често е трудно. 

Все пак, Марияна смята, че България има светло бъдеще в икономически аспект. Въпреки че ние сме сред държавите  с висок външен дълг и спестяванията ни изтичат зад граница, а чуждите стоки са ни превзели, ние произвеждаме биопродукти, които, според нея, ще спасят родното селско производство.  Тя вярва и в бъдещето, което винаги може да се подобри.

Едно стихотворение на Марияна:

Майка ми каза – поезия не пиши!

Животът не е за нежни души.

Докато си още малка се промени -

безпринципна и нахална стани.

В свят за войни и пари полудял ,

Няма място за морал и идеал!