Билетите за фестивала вече са в продажба. Промяна в телефона за информация

Билетите за 11-тото издание на „София филм фест в Пловдив“ са в продажба от този петък. Те са на цена от 6 лв, като промоционално може да гледате 5 различни филма за 25 лв. Фестивалът се открива на 17 март с полско-българската продукция „Кербала“, която разказва за атаката над едноименната база в Ирак през 2004-а година. Отново на военна тема е и вторият филм от първия ден на феста - „Анклав“, в който ще се запознаем с историята на изолирани общества от сърби в Косово.

 В специалната селекция оскарови филми ще може да гледаме „Бруклин“, датския „Война“, новият филм на Тод Хейнс с Кейт Бланшет „Каръл“ и носителя на Оскар за най-добър чуждоезичен филм - хитовата драма „Синът на Саул“. Киноманите не бива да пропускат и българо-холандско-шведската продукция режисирана от Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“. 

Задължително в програмата на феновете трябва да попаднат последният филм на Тери Гилиъм „Теорема Нула“, „Ма ма“ с Пенелопе Круз, новото произведение на Вим Вендерс в 3D “Всичко ще бъде наред“ и „Приказка на приказките“ със Салма Хайек и Венсан Касел.

С нетърпение очакваме и посещението на легендарния режисьор с български корени Тед Кочев, който ще представи своя „Да се събудиш в страх“. В музикалната селекция предложенията са „B-movie: Lust & Sound in West Berlin 1979-1989”, който разказва за историята на музиката в Западен Берлин от 80-те, както и филмът за легендарния фронтмен на Нирвана „Кърт Кобейн – Montage of Heck”. 

Зрителската аудитория в Пловдив ще има удоволствието да гледа и най-новата  творба на култовия режисьор Тери Джоунс - „Абсолютно всичко“,  последния филм с Моника Белучи „Вил-Мария“ и много други интересни заглавия. 

От тази година телефонът, на който може да получавате допълнителна информация за филмите в работното време на касата на LUCKY е нов – 0889 200 601, 

Предварителни резервации може да се правят на boxoffice.bg, както и на място на касата на LUCKY – Дом на киното с работно време 16:00-21:00 (в работни дни) и 10:30-21:00 (в почивните дни).

Паркът изобилства от скъпоценни камъни. Всяко едно листо, само по себе си, е изумруд. Всяко едно камъче - диамант, а лицата на посетителите - греещи слънца.

Паулина Гегова

Приказките почти винаги започват с "Имало едно време, в едно далечно кралство..." В приказките, далечните кралства, най-често, са красиви, магически, изпълнени с благоухайни надежди, усмихнати лица, сребърни звезди и залез, за когото можеш да умреш. Или да се влюбиш! В приказките, тези места са местата на мечтите ни. Където искаме да попаднем защото всичко е толкова искрящо чисто, толкова перлено хармонично. Където камбани звънтят като най-непорочен кристал, а езерата са стъклени огледала. Където историята винаги завършва с щастлив край. Същият този, който необятно изпълва сънищата ни. 

И понякога сме склонни да сравняваме тази измислица на художника с нашата действителност, скептично припомнящи си, че реалността съвсем не е толкова бляскава. Принизяваме я, подминаваме я с душа, по-скоро незабелязваща красотата, отколкото отворена към съвършенствата, които ни заобикалят. Но истината е, че и най-великите фантазьори черпят вдъхновение от обгръщащия ни свят. От природата... Именно тя е толкова съвършена. Толкова прекрасна с всичките си частици дух, пъстри цветове, малки или големи животинки, подскачащи или пърхащи из въздуха. Да, природата е най-великото божие творение и точно за нея трябва да се грижим. Да я поддържаме плодородна, да я уважаваме, зачитаме и доказваме обичта си. Била е тук преди нас, може да остане и след нас. Дори човечеството да не оцелее, тя ще продължи своя царствен триумф. И е навсякъде! Навсякъде където погледнеш, ако отделиш малко време. 

В Пловдив, природните дадености са толкова много, толкова въодушевяващи, че чак са недостатъчни. Но има моменти, в които ги забравяме. Е, аз ще ви припомня за една такава! Парк Бунарджик! Самото му име вдъхва почит и сила. Влиянието му за града е повече от уместно и необходимо. Там се намира единствения паметник на Васил Левски. Там се помещава Летния театър, който от години тъне в забвение. Поредната културна сграда, събираща прах, нефункционираща и неподдържана, но все пак с история. Бунарджик е в подножието на една от най-големите ни забележителности - едно от тепетата, които ни открояват от останалите градове. Там е и Альоша, колкото и някои хора да не харесват паметника. Да, той е признание към съветската армия и за доста от тях не трябва да съществува, но защо в едно произведение трябва да се влага политическа пропаганда? Защо не се разгледа като това, което наистина е - културна, историческа и архитектурна забележителност?

Паркът е мина за съкровища! Детски игрища, претичващи, скокливо, катерички, птици, алеи за кучета, ролери и колела, паметници, фитнес площадки. Многовековните дървета преливат от енергия и придават в съзнанието мир и спокойствие. Тревата, росна като момина сълза, те примамва да се излегнеш в обятията й. Смеховете и усмивките, които се реят в атмосферата, изпълват дробовете с радост, а ароматът на различни цветя смазва сетивата, както олиото - ръждясала ламарина. В цялата картинка не липсват тайнственост и мистерия. Катерейки се нагоре по тепето, може случайно или целенасочено, да попаднете на някой от военните бункери. Те кипят от истории и спомени, разказвани с кръв и мъка, зараждат любопитство и археологически наченки в ума. Ако се доближите до тях, ако поставите ръка на скалата или металната врата, може да усетите перипетиите и трудностите, които са преживели хората, криели се в тях. Да си представите миналото в най-ужасяващия му вариант. 

Паркът изобилства от скъпоценни камъни. Всяко едно листо, само по себе си, е изумруд. Всяко едно камъче - диамант, а лицата на посетителите - греещи слънца.

Силно се надявам, тази обширна, плодородна територия, все повече да се развива. Да се възвърне статуквото му на място за отдих, спорт и развлечение. Да се отделя повече внимание за мероприятия и тържества, защото един 3-ти Март не е достатъчен. Имам усещането, че зоната върви към забрава, а не можем да си позволим да губим повече съкровища. Твърде много станаха, твърде много страдахме по разрушаващия се град. Нека егоизмът и нехайството не се превърнат в постулат за Пловдив. Нека ги съхраним и пресъживим...

Изложбата „5000 репродукции” ще се открие на 16.03.2016 г. от 15.30 ч. във фоайето на втория етаж в НБ „Иван Вазов” – Пловдив. 

Тя съдържа над 150 пана в рамка под стъкло, където са изложени картички със снимки на световни произведения на живописта, скулптурата и архитектурата, присъстващи в най-значимите музеи и галерии в Гърция, Италия, Франция, Испания, Германия, Австрия, Белгия, Холандия, Англия, Скандинавия и Русия. Обхваща творби на  човешката цивилизация от древното финикийско, асирийско, персийско, египетско, гръцко, римско, мавританско, средновековно изкуство и Ренесанса до модерни образци.

Колекцията е събрана от Никола Тодев /съвпадение на имената с популярния пловдивски актьор/, който е живял в Пловдив. Тя е дарена на НБ „Иван Вазов” от неговите наследници – синове, единият,  от които живее в Австрия, а другият е свещеник в Софийско. Показана е за първи път в София през 1933 г.

Тъй като колекцията е огромна, тя ще бъде експонирана на цикли през годината.

„Това е поредният път, в който измамата спечели“ – каза собственичката на Point Blank, Алекс

Изложбата показва вплитането на реалното с нереалното и представя истината

Екатерина Стоянова

Point Blank е домакин на изложбата „От упор“ на артиста и архитект – Светлин Пеев. Тя гостува от събота и ще остане тук цяла седмица, показвайки на пловдивчани жестоката участ на Тютюневия склад. Колажите предоставят един поглед над случващото се – такова, каквото е, обвързан с уж нереалното, но всъщност – абсолютна истина.

Идеята е възникнала, когато Алекс е прочела статия, публикувана от г-н Пеев в неговия блог, свързана с „убийството“ на културното ни наследство.
Двамата се опитват да покажат на Пловдив колко е нелепа ситуацията, това, меко казано, кощунство, и да поддържат темата жива, вместо да бъде забравена, при първата следваща новина. Те искат това да не бъде забравено, а напротив – да го помним, обсъждаме и да се борим.
Артистът сподели плановете си във всеки следващ ден да представя по една статия, свързана с един от колажите, обясняваща смисъла му и поддържаща духа на събитието жив. Всеки един от колажите ще бъде представен. Според него хората не разбират какво имат в ръцете си. Това е културен паметник, който може да бъде реставриран, той е красив, впечатляващ, но собствениците не виждат това. И работниците, които са пловдивчани, сякаш не осъзнават какво точно рушат...
Идеята им е страхотна, нека запомним думите им и случилото се, нека това да не е „чудо за три дни“. Това е наше наследство и не бива да заравяме случващото се в пръстта.

линк към сайта: https://saveplovdiv.wordpress.com

Великолепната седморка финишира турнето си тази вечер в Sofia Live Club. Обиколката из страната на момчетата минава под надслов: "Забавната страна на джаза". Заглавие, което отлично описва музикалните празници, в които джазмените превръщат всеки свой концерт.
Много хора биха се припознали в джаз музиката, ако тя звучи по-генерално в пространството. Това споделя Михаил Йосифов и е категоричен, че джаз културата в България има бъдеще.
За музиката, турнето и дъщерите – Ева и Яна, Мишо Йосифов разказа на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Мишо, хубаво е да си на турне, нали?
Ааа, има си и хубавите, и лошите страни. Понякога е малко е изморително, но пък ние сме късметлии с колегата [Вили Стоянов], защото това, което работим, всъщност ни забавлява.

Как мислиш - музиката ли е спечелила с вас или киното е загубило?
Вили чува въпроса и веднага заявява категорично: "Определено киното е загубило!". Мишо посреща питането със смях и споделя: "Не съм се замислял никога за кино".

Как минава турнето?
Ами добре, аз съм доволен. За нас е важно да покажем тази формация на света, защото тя е сравнително нова. Има един такъв, с извинение, мръсен израз - "нов бардак със стари курви" сме малко, ама нищо. Обаче, понеже не ни знаят в точно тази комбинация, много ни се щеше да се покажем, защото ние много си се харесахме. Така се получи Брас Асоциация КОМБО – много близко до нашите темпераменти. Ние всички, много обичаме да се забавляваме, докато свирим и се събрахме една компания, в която всеки един е любител на забавата. Имаме и големия късмет, участниците във формацията да свирят и много добре, всичките, освен умението да се забавляват. Такъв един късмет ударихме! :)

Как направихте подбора на музикантите с Вили?
Правихме кастинг. По красота ги избирахме. Манекени са всичките.

Дали сте шанс и на млади музиканти!
Е, как няма да дадем!?

За да свириш в Брас Асоциация КОМБО, какви условия трябва да изпълниш?
Много голям рушвет да ни донесете.Шегувам се, разбира се! Ами виж, ние всъщност – музикантите, които се занимаваме с джаз и с неща около джаза, не сме кой знае колко много и се знаем с всеки един. Примерно, куриозно дълго време вече, свирим с Наско Попов. Аз бях в 5 клас, когато се запознах с него, а той трябва да е бил в трети. И оттогава свирим с него, с разни прекъсвания, разбира се. Той беше в Холандия, да учи. Имали сме периоди, в които не сме свирили, но генерално сме започнали да се изявяваме заедно преди 29 години. С Вили свирим минимум 20 години, да не кажа 23-24. С Милен бяхме студенти, когато започнахме, т.е. през 1995 година. Митко Карамфилов се появи малко по-късно, чак преди 10-15 години. Ние сме малко древни! :) Но става въпрос, че знаем хората, които вършат работа и от тях отсяхме тези, които хем да се забавляват, хем да вложат необходимия професионализъм, за да се случат нещата и, мисля че много гот се получава.

А кои са най-добрите разказвачи на вицове и смешки от формацията?
Всички! Ако не разказват вицове, няма как да попаднат в групата.

Коя публика ви е много на сърце? Когато сте на турне, кои са задължителните градове, през които минавате?
Ето, Пловдив е една задължителна точка. Тук публиката беше много сърдечна и така добре прие нашите идиотщини. Общо взето, посрещането тук винаги е много топло, наистина. Другото място, където хората са много запленени от джаза, генерално е Русе. Това е град с големи традиции в това отношение. На останалите места се мъчим и борим да се получат нещата и мисля, че и това ще стане с времето. Примерно, Стара Загора - град, на който, според мен, му предстои сериозно събуждане. Съдя по музикантите, които са там и се занимават. Имат един военен духов оркестър, който се трансформира в биг бенд, при нужда. Ръководителят и въобще всички музиканти са страшно запалени и смятам, че това им отношение създава джазово ежедневие в града, което ще даде неминуемо резултати. До голяма степен, това, че джазът малко не се приема, се дължи на факта, че не звучи толкова генерално в пространството. Аз съм сигурен, че много хора биха се припознали в тази музика, защото тя е много приятна. Не е толкова претенциозна, дори, в по-голямата си част, а предлага други аспирации, други емоции. И така де, според мен, джаз културата има бъдеще, по някакъв начин, в България.

Спомняш ли си как се влюби в джаза?
Като влязох в музикалното училище, бях в 8 клас. На 11 години започнах да свиря на тромпет и три години по-късно влязох в музикалното училище в София.
Ама ти, така свириш на тромпет, сякаш го правиш от 3-4-5-годишен. Имам чувството, че цял живот това си правил, а не чак от 11-годишен... Е, имах и такъв щастлив период, в който не свирих на тромпет. Но става въпрос, че в музикалното училище, попаднах в среда на момичета и момчета, които бяха вече второ, трето поколение музиканти. И покрай тях започнах да чувам тази музика и взех много да се впечатлявам. И на всичкото отгоре, в онова време, тромпетистите, които чувах в джаза, направо ме фрапираха жестоко. Просто бях невероятно впечатлен и малко по-натам във времето, много се концентрирах върху Дизи Гилеспи. Ти помниш, в онези години, нямаше кой знае колко информация. Сега хората могат да чуят всичко винаги, докато тогава, някак си, да си намериш музика, беше трудно... Приличахме на запалянковци: "Ей, каква касета намерих!" - "Дай да я презапиша!", ама тя е вече осми презапис – какво се чува, какво не се чува, но... Дизи Гилеспи, като го чух в онези години, направо бях потресен – как може да се свири на този инструмент. С годините, естествено, тази любов към джаза се задълбочи. Имах един период, в който никаква друга музика не ме впечатляваше. Като че ли напоследък, доста съм отворил вкусовете си за всякакви неща и мнението ми в момента е, че няма значение кой е стилът, въпросът е как се прави, с каква душа и въобще, ако човек е вътре в цялата работа, то музиката звучи добре.

През лятото участвахте във видео на общата ви песен с Нора Караиванова – "Искам те". Терен на снимките бяха зеленчукови градини. От кадрите личи, че от раз влизате в ролята на аграрни труженици. Как се подготвихте за този клип?
Справихме се много добре, защото лично аз съм от тези, които имаха село като деца. Прекарал съм много лета на село, където дядо ми имаше един трактор, който караше. И ние с брат ми сме го карали, затова, по време на снимките, за които говориш, аз бях подготвен, т.е. цялата случка не беше някаква голяма новост. Работата по този клип ме върна в детството, а това е нещо, което в днешно време ми липсва. В смисъл, че доста съм се забъркал с какви ли не проекти и много малко свободно време ми остава за безметежно стоене някъде на природа, някъде на дивотия. А това, много ми е харесвало винаги и предполагам, че още известно време ще "натискам" и после ще започна да отделям на тези неща.

Сигурна съм, че много време отделяш на музиката, но това всъщност е начинът ти на живот.
Да, определено.

Как си почиваш, какво обичаш да правиш, когато откриеш свободно време?
Както преди малко казах, обичам дивотията. Предпочитам да си почивам в планината, понеже нашата работа, знаеш, е свързана постоянно с шумни места, с купони, с много хора. Както обичаме да се шегуваме - постоянно празнуваме Нова година. Случва ни се, горе-долу, по 100 пъти за 12 месеца.

Очаквам едни приятели, които ще ви канят да им свирите на сватбата. Тя ще е през лятото, на морето.
Те са поредните. С Брас Асоциация КОМБО имаме няколко такива участия, все пак сме нова формация, а генерално, във всички останали формации, в които сме работили, сме свирили на стотици сватби.

Мишо, на какво учиш твоите момичета? Мечтаеш ли да се занимават професионално с музика?
Малката - Яна, свири на пиано. Нея я приобщаваме в света на музиката - къде с нейно желание, къде - без нейно желание. :)))) И тя попадна в музикалното училище, а там нещата са сериозни. Пианото е тежък инструмент и милата,  трябва да свири много. Тя, естествено, като всяко дете, повече предпочита да си играе. Голямата – Ева, пробва с музика, но някакси, тя е много сериозна в другите науки. По едно време много й вървеше рисуването и се беше запалила, но сега пък, изведнъж, стана съвсем сериозна и мераците й са да влезе в испанска или немска гимназия. Тя е много ученолюбиво дете, не знам на кого се е метнала такава. :))) Определено не е на мене, защото Ева непрестанно учи. Направо я съжалявам понякога. Понеже ние много пътуваме нагоре-надолу и аз нямам кой знае колко време да прекарвам с децата си, гледам като сме заедно, даже не толкова да ги уча, защото мисля, че те така и така се учат добре, по-скоро да се забавляваме заедно.

Обичаш Пловдив, защото…?
В Пловдив животът тече по един характерен айляк начин. Така го усещам и това ми допада много. Има спокойствие у хората, което е много хубаво.

Михаил Йосифов е един от най-активните и успешни български джаз музиканти, а вечната му усмивка е негова запазена марка. Роден е под знака на Козирога в София през 1976-та. Завършва класа по тромпет на Русин Атев в Националното музикално училище "Любомир Пипков", а по-късно и Националната музикална академия "Панчо Владигеров", в класовете на Стойчо Радев и Ангел Македонски. Освен музикант, който вече 29 години не се разделя с тромпета си, Мишо е преподавател, композитор и аранжор. Участва в създаването на различни музикални проекти, пише музика за филми и театрални постановки.

Сдружение „Тук-Там“ и фондация „Заедно в час“ представят съвместна инициатива, която се състои в поредица от срещи с вдъхновяващи лектори, които ще споделят своите Рецепти за Успех. Събитието се осъществява с любезното съдействие на Hackafe, Пловдив.

В това издание наш гост ще бъде Джонатан Гладуиш - Изпълнителен директор на Sixty K Ltd. 

Джонатан Гладуиш работи в сферата на услугите и бизнеса с центрове за обслужване на клиенти вече над 20 години. Има богат опит в оперативния мениджмънт в бизнес среди, в които се работи директно с потребители, както в публичния, така и в частния сектор. Работил е в повечето от големите европейски държави, в няколко по-малки, както и в Щатите. Управлявал е бюджети с приход от над 20 милиона евро и оборот от 80 милиона евро.

Докато е в чужбина създава, управлява и подобрява процесите на работа в много центрове за обслужване на клиенти в различни области като информационни технологии, развлекателната индустрия, финансови услуги, компании за услуги и телекомуникации. Също така е подпомагал “Blue Chip” компании при тяхното организационно оптимизиране и усъвършенстване на процесите им за управление на програми и проекти.

В момента ръководи една от най-успешните аутсорсинг компании в България и на Балканите – 60K, като една от главните му цели е да популяризира концепцията за аутсорсинг у нас и едновременно с това да превърне България в топ дестинация за този тип бизнес.

Събитието е безплатно, но със задължителна предварителна регистрация на: http://www.eventbrite.com/e/2-sixty-k-ltd-tickets-22681823946.

Ще се проведе на английски език.

P.S. Не разпечатвайте билета! Ако не можете да дойдете, пишете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., за да може друг да ползва вашето място. Благодарим за разбирането!

Дата: 17 март

Място: Hackafe

Начало: 19:00