Официална пресконференция бе дадена по-рано днес след премиерата на „Сестри Палавееви“. На нея присъстваха авторът на романа Алек Попов, директорът на Драматичен театър Пловдив – Кръстьо Кръстев, Александър Секулов, Деляна Митева, Елена Панайотова, Петко Танчев и Алексей Кожухаров.

Началото на пресконференцията даде Кръстьо Кръстев, който с огромно щастие приветства всички присъстващи. С неприкрита радост сподели впечатленията си от вчерашната премиера и благодари на целия екип, който е работил по постановката. Той е кръстник на жанра „партизанска комедия“, както определиха театралния спектакъл.

Можем да кажем със сигурност, че идеята на Пловдивския театър да се адаптират съвременни български книги е успешна, заяви Александър Секулов, чиято премиера „Няма ток за електрическия стол“ очакваме тази вечер. Романът взима сила от театъра, а театъра черпи от съвременната литература към този момент. Това е особено значимо, заяви Секулов. Създаването на тази постановка е особено тежък ангажимент, който не се поема от много български театри. Така пловдивския театър не само си върши работата, но и излиза извън клишетата. 

Театърът не е просто място, на което да се забавляваме. Той има силно застъпена социална функция, а самото представление бе определено като спектакъл със социално-терапевтична функция. То е насочено към различни възрастови групи и се възприема добре както от младата аудитория, така и от тази, която има дългогодишен опит в посещението на театралните салони.

След „Възвишение“ на Милен Русков, „Сестри Палавееви“ на Алек Попов, „Няма ток за електрическия стол“ на Александър Секулов, екипът на театъра не губи време и е готов с още представление. Това е „Трънски разкази“ на Петър Делчев, а драматизацията се нарича „Вълци“, разкриха Секулов и Кръстев. Това са спектакли с коренно различни похвати, което прави чест не само на пловдивския, но и на българския театър. 

Алек Попов отправи поздравленията си към екипа, работил по неговия текст. Той сам заяви, че постъпката им е особено смела, защото книгата не е удобна за целта, но нейната същност е съхранена. Смисълът и посланието се усилват многократно, когато са поставени на сцена, заяви той. Попов и Деляна Митева даже разкриха, че след поставянето на текста, са направили леки редакции на прозаичния текст. Според Митева актьорите имат органичен рефлекс към самия текст, което ги е провокирало за корекциите. 

Петко Танчев пък призна, че никога не е работил толкова много по даден текст. Целият екип, който е работил по „Сестри Палавееви“ наброява 25 души, което го прави един от малкото мащабни проекти, правени у нас през последните години.

Директорът на театъра наблегна на деликатността на постановката. Според него това е основното й постижение. Всички бяха единодушни в мнението си, че идеята е била да изненадат зрителите в неочаквания обрат на комедийност и трагичен финал на представлението. Нито може, нито искаме всички да харесват представлението, заключи авторът на „Сестри Палавееви“.

Как животът на партизаните е актуален в наши дни

Партизанският комикс на сцената разсмя всички, а после преряза хумора през кръста

Стефка Георгиева

Театралният фестивал „Сцена на кръстопът“ даде началото си вчера в Дом на културата „Борис Христов“ с премиерата по романа на Алек Попов – „Сестри Палавееви“. Постановката се изигра при засилен интерес на пловдивчани, сред които се забелязаха и колеги на актьорите от сцената.

Ролите на двете сестри се изпълняват от Боряна Братоева и Мила Люцканова. За Люцканова това бе първото стъпване на голяма сцена, при което тя се справи чудесно, неотстъпвайки дори крачка назад от своите колеги с вече натрупан театрален опит. Третата главна роля в представлението бе отредена на Добрин Досев, който безупречно се въплъти в образа на Медвет.

Самата пиеса, макар и обърната към миналото, разказвайки за партизанския живот през Втората световна война, има особено актуално звучене в наши дни. Борбата на двете Палавееви със статуквото и установените норми, търсенето смисъла на живота им, желанието да разрушат досегашния налаган от родителите им патриархат, накара много от младите хора в залата да се открият в образите на героините. Бе поставен и въпросът за националната ни идентичност, как историята се пречупва през погледите на „силните на деня“ и как биваме лъгани и манипулирани от политическите движения, които се сменят.

Актуални са не само въпросите, поставени на сцената, но и начина, по който това бе направено. Мултимедийни визуализации даваха яснота за времето, по което се развива действието. Прожектираха се снимки на сестрите Палавееви, които в търсенето на своя смисъл, са се присъединявали към едно или друго идеологическо движение, всички от които те са напуснали, заради опитите за манипулация, които са били налагани. В последствие те бягат от родителите си и се присъединяват към партизанското движение.

Цялата тази история е поднесена с комичен привкус, но по никакъв начин не се осмиват животът и перипетиите, пред които са били поставени незапомнените ни герои. Чрез хумора ярко се открояват характерите на героите и са изведени лишенията, на които те са подложени. Дори мечтите и вярата на българските партизани са представени до известна степен чрез бляна им за сладолед, който идва от Русия по тръби, наподобяващи сегашния газопровод. „Сладолед няма, има само лед.“ Това са думите на Медвет, които слагат край на идеалистическите представи на партизаните за света.

Цялото представление е един невероятен синтез между комедия, в която присъства епическият жанр, бурният нрав на две тийнеджърки и трагичният финал на постановката, който сякаш преряза през кръста целия хумор и публиката, доскоро забавляваща се на шегите, замлъкна пред Медвет, който произнесе предсмъртния си завет, заснет от камера, която прожектираше трагичното му, смъртно бледно лице на голям екран.

Зашеметяваща е работата на целия екип, работил по подготовката и представянето на „Сестри Палавееви“. Постановката беше особено деликатна, премерена и най-важното – запази същинския характер на книгата на Алек Попов. Такъв синтез по-скоро би звучал абсурдно за онези, които са пропуснали спектакъла, но великолепният професионализъм на целия екип изкристализира и заблестя като диамант от сцената. От актьорката игра, до работата на режисьорите, сценографите и костюмографите – живо великолепие, както на съвременната литература, така и на драматургията.

Факт е, че след финалния монолог на Добрин Досев публиката бе объркана, изненадана от внезапния поврат на събитията, случили се на сцената на „Борис Христов“. Пловдивският театър за пореден път показа, че е новатор и в него работят креативни, вдъхновени и вдъхновяващи хора. Няколкоминутните аплаузи след края на премиерата говореха достатъчно за възприемането на „Сестри Палавееви“ от публиката, а зрителите дълго след приключване на представлението продължаваха да коментират темите и въпросите, поставени в спектакъла.

Sounds of the Ages 2015  стартира утре! Ето още една предваритена фестивална новина

OPETH са първата световна група, която направи специална преработка на логото си на българска кирилица.

Дизайнът на официалните ОПЕТ фланелки e правен от ПОЛ БАРКЪР по предложение на радио ТАНГРА МЕГА РОК и с консултанската намеса на БОРИЛ КАРАИВАНОВ (www.Cyrillic.bg).

Те ще се предагат на феновете на историческия концерт на OPETH на 19 септември в Античния театър в Пловдив.

Избраната за  Прогресив група на годината ще се представи за първи път с оркестър и именно затова, интересът към шоуто в чужбина е огромен. Очаква се близо половината зрители да бъдат фенове от Англия, Германия, Франция, Италия и скандинавските страни, както и съседните на България. 

Концертът се организира от радио ТАНГРА МЕГА РОК със съдействието на Община ПЛОВДИВ и е част от поредицата ни в Античния театър в самия край на лятото:

12 септември - 2 CELLOS;

18 септември - APOCALYPTICA;

19 септември - OPETH с оркестър;

20 септември - MACACO и Уикеда.

БИЛЕТИ за концерта на OPETH с цена 40 лв (регулярни) и 65 лв (golden circle) ще намерите в системата на www.Eventim.bg. В деня на шоуто ще бъдат съответно 50 и 75 лв.

 Мнозина са склонни да премерват големината на едно явление с лайковете, които то събира във Facebook. И по тези параметри, OPETH са много голяма група, със своите над 1 милион и 300 хиляди последователи в целия свят. 

В тази широка платформа, OPETH рекламираха както новите си фланелки, така и Пловдив като уникална туристическа дестинация, която предлага чудесни възможности. Групата подчертава, че до Пловдив и София (само на 140 км от Пловдив) летят и множество достъпни авиокомпании от Лондон, Милано, Париж, Амстердам и много други големи европейски градове. Публикуван е и късият филм на Стефан Апостолов - ‘Plovdiv - The World's Sixth Oldest Town’ 

Големите илюзии и срива на надеждите на едно поколение творци в Седмицата на модерното изкуство 

Фото модели пишат на ръка защо са останали в България в проекта на Боряна Венциславова

Иван Мудов пресъздава финансовото разделение на страните от Европа в електронно табло с курса на еврото 

Лариса Илиева 

С впечатляваща изложба в Баня Старинна бе открита  Седмицата на съвременното изкуство. Под заглавието „Зрели и Бесни“ (Mature and angry) бяха представени осемнадесет автора, като основната тематика на събитието беше животът преди и след падането на режима в Източна Германия. Вернисажът е като своеобразен овчарски скок през Берлинската стена, но без характерната пръчка, а с изразните средства на съвременното изкуство.  

Сред творците се блестяха имена като Лъчезар Бояджиев, Боряна Венцславова, Олаф Остен, Миряна Тодорова, Неманя Цвянович и други, като техен куратор е Борис Костадинов. Обединява ги това, че те са от поколението, живяло с падането на Берлинската стена и с началото на илюзиите за красивото бъдеще. Може би и точно възхода и в последствие сривът на надеждите символизира дървената стълба в основната зала на Банята. 

Посещавайки галерията, ще забележите, че различните зали са тематично разделени, като във всяка отделна част се намира индивидуален акцент. Ще откриете различни арт инсталации, барокови елементи, фотографии  и интересни мултимедийни съчетания. В

Борис Костадинов отправи големи благодарности както към гостите на мероприятието, така и към партньорите, помогнали идеята да се превърне в реален и завършен проект. 

Също нещо важно, което обясни кураторът, бе факта, че всяко едно произведение е създадено конкретно за това събитие и за този момент. А цялата изложба е плод на усилен труд, положителни емоции и прецизно планиране. 

 В залите на Банята ви очакват много изненади. Една от тях е фото-писменият проект на Боряна Венциславова.  Помещението, в което ще откриете частичката оставена от авторката,  ще ви докосне с едно изключително съчетание на портретни снимки и ръкописни следи от самите модели. В проекта си Венциславова заснема свои приятели, на около 40-годишна възраст. Тя фокусира обектива си върху малка част от едно поколение, което е избрало да остане в България по онова време. Един избор, който не е никак лесен.

След всяка снимка моделите са помолени да й отговорят на въпроса: „Как виждаш твоята роля в контекста на България?“. Отговорите им са в оригинален ръкописен вариант и са поставени в рамки и положени до портретите на своите автори, като множеството от тях биха ви трогнали.

Иван Мудов пресъздава финансовото разделение на страните от Европа в електронно табло с курса на еврото,  

По време на разходката си из галерията бихте могли да обърнете внимание и на интересното съчетание на батут, златен плат, сатен и други от Миряна Тодорова и Лъчезар Бояджиев. 

Разбира се, има още куп неща, на които можете да се насладите между стените на  Баня Старинна, а  изложбата ще бъде отворена за посещения до 8-ми октомври.