Алън Александър Милн или А. А. Милн е английски писател, под чието перо е сътворен вечният ни любимец Мечо Пух. Той е роден на 18 януари 1882 г. и умира на днешната дата през 1956 г.

Историите за говорещото плюшено мече Милн измисля за своя син Кристофър Робин. Разказва му ги за лека нощ. Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са личните играчки на Кристофър Робин, а с техните забавни и поучителни приключения израстват поколения деца.

Капана.БГ подбра няколко цитата, които ще ви накарат да се усмихнете.

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.

- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

С каквито се събереш - с такива се събираш.

Колкото повече, толкова повече!

Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

- Знаеш ли, Пух. Мислех си…

- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.

Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя.

Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?…

– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.

Пух помисли, помисли и каза:

– Така имат възможност да станат по-добри!

Януарското издание на популярния формат „Тя в Пловдив“ ще ни запознае с Венера Смиленова и Запрянка Василева-Зи. На 31 януари от 19 часа в кафе-бар „Отсреща“ ще се открие и изложбата с творби посветени на темата за правата на жените в България, които са резултат от творческата резиденция, която Академия „Екатерина Каравелова“ организира през септември 2018.

Днес ви срещаме със Запрянка Василева - Зи, която беше една от участничките на творческата резиденция.

Коя е основната стъпка в твоята рутина, с която започваш деня си?

Звън на аларма, отваряне на очите и протягане, за да спре този звук :) Процес на събуждане и скоростно потегляне към паралелния дом с най-доброто кафе (бел. ред. и най-вкусния кекс).

С какво се занимаваш професионално?

В един ден съм илюстратор, дизайнер, бариста, организатор на събития и други... Старая се да е весело! Често разнообразието от дейности може да е шизофренично. А малко по-концентрирано съм визуален артист и един от двамата основатели на Ателие за дизайн и илюстрация Историйки – So Many Stories To Tell. Част съм и от екипа на Отсреща почти от началото, но с днешна дата това е мястото, в което съчетавам голяма част от нещата, с които искам да се занимавам.

Имаш ли странично хоби, което практикуваш през свободното си време?

Има много неща, с който обичам да се занимавам при наличие на повече свободно време или ВРЕМЕ, което си отделям. Едно от тях е фотографията като още едно средство за изразяване, колелото е любимо бягство, пътуване при възможност – винаги и време за себе си :) Пътят и пътуването са един от начините ми за презареждане.

Коя е най-голямата трудност, с която си се сблъсквала като предприемач?

Времето... което никога не е достатъчно.

Какво би казала на жените, които се притесняват да започнат свой бизнес или инициатива?

Винаги има притеснение, но ако не опиташ никога няма да разбереш какво е. А трябва да се рискува – винаги може да се провалиш, но ако успееш…

Каква е предисторията на Ателие Историйки – So Many Stories To Tell?

Едно дългогодишно приятелство на две личности достатъчно ентусиазирани, леко луди и вдъхновени, за да започнат да реализират идеите си.

Какво е нужно на една жена, за да се развие професионално в света на изкуството?

Да не спира да се развива.

Как започна твоята история с Академия „Екатерина Каравелова“ и общността на „ТЯ в Пловдив“?

Започна с една среща в Отсреща и споделянето на идеята за „Тя в Пловдив“.

С какво участието ти в екипа на „Тя в Пловдив“ ти помогна за личностното ти развитие?

Запознанството с мотивирани, различни в мисленето и дейностите си жени е интересно и вдъхновяващо.

*Творческата резиденция се осъществи с финансовата подкрепа на Български фонд за жените.

Новата бира на Котка и Мишка потича от крановете в бара тази вечер

Представят днес петия вид пиво на култовия бар- тъмен ейл Dark Cookie 

До няколко месеца и новият булевард Северен ще е факт

Вижте кои проекти ще завършат до края на годината

Таня Кънева

Голямата раннохристиянска базилика на Филипопол ще бъде готова да посреща посетители в края на месец септември тази година. Това стана ясно по време на днешното заседание на Общински съвет – Пловдив, на което се обсъждаше бюджета за 2019-а година.

Докато изреждаше големите инфраструктурни проекти, по които се е работело и ще продължи да се работи през тази година, в отговор на въпрос на опозоцията, кметът Иван Тотев каза, че Голямата базилика, която трябва да е готова на 26 септември.

При коментарите около бюджета дне общинските съветници попитаха кои проекти ще бъдат завършени тази година. Кметът Иван Тотев поясни, че до 2-3 месеца трябва да е готов новият бул. „Северен“. После изброи реконструкцията на хълм Бунарджика. пл. „Централен“ също ще бъде завършен. През юни се очаква завършване на галерията на ул. „Гладстон“ № 32.  До 26 септември ще заработи и Голямата базилика, съобщи кметът.
Така Голямата базилика ще бъде завършена и ще посреща туристи през есента в годината, в която Пловдив е Европейска столица на културата. Припомняме, че проектът е съвместен на Община Пловдив и фондация „Америка за България”. За археологическите проучвания на древния храм, както за реставрацията на мозайките, консервирането и експонирането им от фондацията инвестират общо над 8 милиона. Мозайките се реставрират в ателие в Стария град, а за труда на екипа реставратори ви разказахме подробно ТУК. Как строителството на покриваща конструкция напредва може да видите ТУК.

Японският художник Gotte избира много интересна тема за творбите си. В рисунките си пресъздава живота на обичания си домашен любимец – хамстера Сукероку.

Най-очарователното в картините е, че ежедневието на хамстера протича в „човешки“ дейности, като готвене и оправяне на леглото.

Вижте малките приключения на Сукероку:

Януарското издание на популярния формат „Тя в Пловдив“ ще ни запознае с Венера Смиленова и Запрянка Василева-Зи. На 31 януари от 19 часа в кафе-бар „Отсреща“ ще се открие и изложбата с творби посветени на темата за правата на жените в България, които са резултат от творческата резиденция, която Академия „Екатерина Каравелова“ организира през септември 2018.

Запознайте се по-отблизо с Венера Смиленова, която беше една от участничките на творческата резиденция.

Коя е основната стъпка в твоята рутина, с която започваш деня си?

„Снууз“-ването на алармата всяка сутрин, докато не стане прекалено късно :) . Нямам сутрешни ритуали, нито някаква рутина, пък и не търся такива. Просто сядам да работя и това е. Всеки ден е много динамичен и различен и ме въвлича.

С какво се занимаваш професионално?

Визуален артист, илюстратор, дизайнер, предприемач и бариста :)

Имаш ли странично хоби, което практикуваш през свободното си време?

О, да! Карам шосейно велосипед любителски от лятото. То е нещото, което ме откъсва от ежедневието и ме разтоварва.

Какво е характерно за твоя стил на илюстриране?

Рисуването е като писането, всеки артист има свой собствен почерк. Трудно мога да кажа, че имам стил на илюстриране. В личните си проекти експериментирам много, но следвам своя собствена естетитка, която съм изградила в годините. По-добре работите сами да говорят за себе си.

Какви бяха трудностите при създаването на Ателие Историйки – SoManyStories To Tell?

При създаването нямахме никакви трудности, само много мечти и лека доза наивност. Трудностите дойдоха след това. Всеки бизнес има идентични проблеми – намирането на клиенти, работата с тях, планирането на дългосрочни проекти, крайните срокове.

Къде според теб е пресечната точка на бизнес и изкуството?

Един самун хляб.

Има ли женски образ или фигура, които да са вдъхновение за теб?

Вивиан Уестууд и Марина Абрамович – две жени дали и продължаващи да дават много за развитието на съвременното визуално изкуство.

Какво е твоето участие в екипа на „ТЯ в Пловдив“?

Като част от екипа на Отсреща, хостваме събитието вече 8 месеца. „ТЯ в Пловдив“ се разви и стана едно от най-сполучливите събития, които приютяваме при нас. Освен това съм „отговорна“ за визията на събитието и мърчандайза.

*Творческата резиденция се осъществи с финансовата подкрепа на Български фонд за жените.