Януарското издание на популярния формат „Тя в Пловдив“ ще ни запознае с Венера Смиленова и Запрянка Василева-Зи. На 31 януари от 19 часа в кафе-бар „Отсреща“ ще се открие и изложбата с творби посветени на темата за правата на жените в България, които са резултат от творческата резиденция, която Академия „Екатерина Каравелова“ организира през септември 2018.
Днес ви срещаме със Запрянка Василева - Зи, която беше една от участничките на творческата резиденция.
Коя е основната стъпка в твоята рутина, с която започваш деня си?
Звън на аларма, отваряне на очите и протягане, за да спре този звук :) Процес на събуждане и скоростно потегляне към паралелния дом с най-доброто кафе (бел. ред. и най-вкусния кекс).
С какво се занимаваш професионално?
В един ден съм илюстратор, дизайнер, бариста, организатор на събития и други... Старая се да е весело! Често разнообразието от дейности може да е шизофренично. А малко по-концентрирано съм визуален артист и един от двамата основатели на Ателие за дизайн и илюстрация Историйки – So Many Stories To Tell. Част съм и от екипа на Отсреща почти от началото, но с днешна дата това е мястото, в което съчетавам голяма част от нещата, с които искам да се занимавам.
Имаш ли странично хоби, което практикуваш през свободното си време?
Има много неща, с който обичам да се занимавам при наличие на повече свободно време или ВРЕМЕ, което си отделям. Едно от тях е фотографията като още едно средство за изразяване, колелото е любимо бягство, пътуване при възможност – винаги и време за себе си :) Пътят и пътуването са един от начините ми за презареждане.
Коя е най-голямата трудност, с която си се сблъсквала като предприемач?
Времето... което никога не е достатъчно.
Какво би казала на жените, които се притесняват да започнат свой бизнес или инициатива?
Винаги има притеснение, но ако не опиташ никога няма да разбереш какво е. А трябва да се рискува – винаги може да се провалиш, но ако успееш…
Каква е предисторията на Ателие Историйки – So Many Stories To Tell?
Едно дългогодишно приятелство на две личности достатъчно ентусиазирани, леко луди и вдъхновени, за да започнат да реализират идеите си.
Какво е нужно на една жена, за да се развие професионално в света на изкуството?
Да не спира да се развива.
Как започна твоята история с Академия „Екатерина Каравелова“ и общността на „ТЯ в Пловдив“?
Започна с една среща в Отсреща и споделянето на идеята за „Тя в Пловдив“.
С какво участието ти в екипа на „Тя в Пловдив“ ти помогна за личностното ти развитие?
Запознанството с мотивирани, различни в мисленето и дейностите си жени е интересно и вдъхновяващо.
*Творческата резиденция се осъществи с финансовата подкрепа на Български фонд за жените.