Как един 33-хиляден ориенталски град, без градоустройство, канализация и осветление, се превръща в европейски за 60 години

Отговорът на този въпрос дава новото научно издание на Регионален исторически музей – Пловдив  „Ролята на Община Пловдив за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“.

Таня Грозданова

Защо държавата е била „мащеха“ за втория български град, гръмко именуван културна столица още след Съединението? Кои са най-успешните пловдивски кметове и кои са най-корумпираните? Чия е вината за унищожаване на Марково тепе и части от останалите хълмове? Защо в Пловдив не е изграден трамваен транспорт?

Отговорите на всички тези въпроси, както и на множество други, дава новото научно издание на Регионален исторически музей – Пловдив  „Ролята на Община Пловдив  за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“.

Негов автор е директорът на историческия музей под тепетата Стефан Шивачев. Дванадесетият поред годишник на РИМ-Пловдив бе представен днес от автора и екипа на музея в зала Съединение.

Това е първото монографично научно изследване за ролята на местното самоуправление за развитието на един от най-големите български градове през периода на капитализма.

„Защо точно този период от Освобождението до 44-та година? Не че нещо много  се е случило от Освобождението до Съединението, но тогава се поставят основите на самоуправлението… Пловдив от едни 33-хиляден ориенталски град, да, един от най-красивите в Османската империя, но е бил без градоустройство, канализация и осветление, се развива и се превръща в европейски за няколко десетилетия. През тези шест десетилетия е натрупан безценен опит, актуален и днес, когато общинското самоуправление отново е най-важният фактор за развитието на града,“коментира авторът.

На база неизвестен досега и огромен по обем документален материал, Стефан Шивачев, разкрива реализацията на най-важните инфраструктурни проекти за града, свързани с водоснабдяването, канализацията, градоустройственото развитие, електрификацията, екологията, транспорт и образование.

След Съединението от 1885 година Пловдив изгубва престижното си положение на столичен град и макар да запазва позицията на исторически утвърдил се център на една от най-плодородните и важни за страната области, постепенно се превръща в обикновен окръжен град. Неговото развитие и модернизация са предоставени на „крехките възможности“ на местното самоуправление, твърде често обезсилвано кадрово и финансово от централната власт.

Изследването проследява в над 300 страници взаимодействието между местната и централната власт, което достига драстични примери, особено когато те са доминирани от различни политически сили. Важно място е отделено на финансирането на общината и заробващите условия на заемите от БНБ.

И тогава и сега градът ни се развива на база заеми, добри и лоши решения, разказва историкът.

„БНБ и Държавата били „мащехи“ за развитието на българските градове  след Освобождението до 1944-а година, та и до днес,“ коментира Шивачев.

„Успехът на един кмет тогава (и сега) бил свързан както с обективните обстоятелства, така с взаимодействието централна-местна власт/партийна принадлежност, и още с възможностите и мъдростта на самия управник.“

„Ролята на Община Пловдив за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“ е в продажба в музея на цена от 8.00 лева. Там може да откриете и историческия годишен календар.

Годината е 2019 и е крайно време да се отървем от някои модели на поведение. Като например да говорим без да мислим. Може да се заблуждаваме, че го правим с най-добри намерения, но често нещата, които казваме на необвързаните жени, са страшно безчувствени. Тази година поемете отговорност за думите си и спрете да казвате това:

Виждаш ли се с някого?

Как си? Как е животът? Какво ново? Хората често започват разговор с тези реплики, но когато събеседникът е необвързана жена, първото нещо, което искат да знаят за нея, е колко близо е до това да не е необвързана вече. Работиш ли върху проблема си, необвързана жено? Само исках да проверя. Не само че звучи сякаш да си необвързана е нещо лошо, но и просто не е ваша работа. Следващия път, когато ви хрумне да попитате необвързаната си приятелка дали излиза с някого, си представете, че тя ви пита как върви връзката ви. Същото е.

Ще се случи, когато не го търсиш.

Наистина ли? Това ли бил номерът? Благодаря ти, мъдър човеко, че ме съветваш да спра да правя нещата, които всички останали ме съветват да правя. Как се предполага, че трябва да реагират необвързаните жени на този съвет? И мислите ли, че се оглеждат за принца навсякъде и по всяко време? На опашката в магазина, в чакалнята на зъболекаря, в автобуса? Омг, търсиш ли!? Спри да търсиш! Никога няма да го срещнеш, като търсиш! Гледай си в краката, госпожице! Хората, които казват това, са същите, които ви казват, че няма да срещнете никого, ако не се опитвате. Само че в различен ден от седмицата. Стига толкова.

Стара мома.

Вероятно едно от най-унижаващите определения за една жена. И не е просто самият израз, а чувството, с което се изрича. Стара мома се асоциира с провал и звучи сякаш има нещо нередно с жената. Хайде, омъжи се, и по-бързичко, че не искаш да си останеш стара мома, нали?

Прекалено си претенциозна.

Така ли? Тогава ти как точно срещна съпруга си? Като не беше претенциозна? Да не би да се омъжи за загубеняка, с когото си легна на онова студентско парти, когато се напи безпаметно? За братовчеда на твоя приятелка, който ти писа „zdr ko pr“? За първото си съвпадение в Tinder? Не, защото хората се женят за човека, за когото искат, за този, който е правилен за тях. Фактът, че този човек понякога се появява по-късно в живота, не означава, че трябва да се примиряваме с всичко, което ни се предложи. Хайде да не ви питаме дали пък вие не е трябвало да сте малко по-претенциозни. Ако този въпрос ви се струва неприятен, спрете да карате жените да правят компромиси, само защото изостават с някакъв въображаем график.

Все още.

Как така все още си необвързана? Това е една от онези очарователни фрази, преоблечени като комплимент, за да скрият чудовищната обида, която стои зад тях. Все още? Пак със сроковете. Кой решава кога една жена е направила нещо достатъчно скоро, че да не е закъсняла? Една жена на 20 е прекалено млада, за да се омъжи, но на 30 е прекалено стара. Кажете тогава – кога точно трябва да намери любовта и да сключи брак с нея, че да избегне обидни реплики?

Сигурен съм, че ще си намериш някого.

О, слава Богу, толкова се бях притеснила. Когато кажеш на една необвързана жена, че ще си намери някого, няма как тя да не се запита да не би да си смятал, че тя си е мислила, че няма. Смята се, че на необвързаните им липсва самочувствие, заради това, че нямат мъж, а това просто не е вярно.

Най-накрая.

Понякога необвързаните жени спират да са необвързани. Понякога започват нови, прекрасни връзки. И това е чудесно. Но когато това се случи, ако онзи въображаем срок отдавна е изтекъл, се появява един друг израз, застрашаващ да помрачи щастието им. Най-накрая. Най-накрая си е намерила някого. Най-накрая се е омъжила. Няма значение, че онзи график, по-който си мислите, че една жена трябва да живее, е въображаем и единствената му функция е да има за кого да клюкарите. Всеки си живее по собствен график, така че стига вече с това „най-накрая“.

Славена Шекерлетова

„Zimna Wojna“ или „Студена война“ е най-новият филм на режисьора на спечелилият Оскар „Ида“ Павел Павликовски. И ако не сте успели да го гледате на кино все още, надяваме се да имате такава възможност. Защото този филм е добре да се гледа и слуша на кино.

Павел Павликовски е почерпил вдъхновение за кинотворбата си от истинската съдба на своите родители. "Това бяха силни личности, които се обичаха и мразеха, предаваха се взаимно, разведоха се и се събраха отново в чужбина", обяснява режисьорът. Роден е във Варшава през 1957 г., живял и работил години наред в Англия, той се връща в Полша. 

Филмът му е музика и красиви кадри, наслада за сетивата. Историята няма да я разказваме, за да не разваляме усещането от възхитителния филм. Безспорно, това е един от най-обсъжданите филми за 2018-та година. Черно-бялата "Студена война" е големият победител на Европейските филмови награди на 15 декември, като спечели отличието за най-добър европейски филм, най-добра актриса (Йоана Кулиг), и най-добър режисьор и сценарист (Павел Павликовски). Успехът на филма го превърна в един от фаворитите за категорията "Чуждоезичен филм" на следващите "Оскар"-и, въпреки сериозната конкуренция.

“Като зрител винаги са ме дразнили определени средства, които се използват в киното за подсилване на емоциите – близките планове, натрапчивата музика...”, казва Павликовски.

На въпрос за това, че последните му два филма „Ида“ и „Студена война“ действат съвсем различно и много по-надълбоко докосват от предишните му, включително един документален, Павликовски отговаря: „Това е възрастта. Възраст и опит. Смес от натрупани знания, улягане, съзряване, занаят. Никога не съм ходил на училище за кино, така че успях да се уча в процеса на работа. Понякога правите нещо просто, за да снимате филма, който искате да видите и не използвате същите оръжия, които всички останали използват за емоционална реторика. Също така, времето е голям фактор. Не правя филми твърде често. Така че всеки път, когато снимам нов, аз съм някъде другаде, а не там, където съм бил, когато съм правил предишния. Върнах се да живея в Полша и имам причини за това. Не само, за да правя филми, а и да откривам всички тези истории, които стоят и чакат там“.

Филмът е със зашеметяващо начало и разказва интригуваща история на мъж и жена, живели по време на Сталинизма в Европа. Много концептуален по отношение глобализацията и традициите. Силен в посланието си за идеологията. Прекрасно заснети кадри, без излишна претенциозност, напомнят за документално кино на моменти, а музиката… Гледайте го на кино, за да я чуете…

Мнозина се съмняват, че филм на Павликовски отново толкова скоро ще вземе Оскар, особено и след като обра редица награди в края на 2018-та, но нищо не се знае до последно. Пълният списък с номинираните за Оскар във всички категории ще стане ясен на 22 януари 2019, а 91-та церемония по връчването на наградите ще се състои на 24 февруари 2019. Американският комедиен актьор Кевин Харт, известен с филми като "Джуманджи: Добре дошли в джунглата", ще е водещ на церемонията. Тя ще бъде излъчена по Ей Би Си на 24 февруари.

„Януари. Месец на Радичков“ е името на проекта, с който Пловдив ще отбележи 90 години от рождението на един от най-самобитните майстори на словото у нас. Инициативата започва с фотоизложбата „Неосветените дворове“, която ще бъде открита на 13 януари от 16:00 часа в „Мексиканско изкуство“ на Градската художествена галерия. Тя е и един от акцентите в откриващия уикенд на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Експозицията разказва за вълнуващото приключение на автора из далечния Сибир през 1964 година, когато се ражда и едноименният пътепис. В същият ден от 14:00 часа с вход свободен в клуб Фарго ще се прожектира и единственият документален филм за Йордан Радичков – „Черказки хроники“ на режисьора Димитър Петков.

Непознатите фотографии от пътешествието на Радичков до една от най-суровите области на Земята са представяни пред публика само веднъж в София. Като част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата изложбата ще бъде презентирана в разширен вид с допълнителни кадри и информация на английски език за всички посетители и гости на града. Черно-белите снимки разказват за срещите на автора с еленовъди, якути, сребърната лисица, снежната пустош и тайгата. Благодарение на усърдието на фотографа Александър Сертев снимките са възстановени от тежко увредени ленти, а сега намират път и към по-широката аудитория.

Откриването на изложбата ще бъде придружено с представяне на самостоятелната книга „Сибирски тетрадки“ на Йордан Радичков. Тя съдържа записките на автора от пътуването му до Сибир и е единственият запазен документ за творческия му процес. Това е и първото издание на бележките в най-пълния им вид. „Сибирски тетрадки“ е един вълнуващ и нередактиран текст, който в синтезиран вариант чертае книгата „Неосветените дворове“ и представя живите и неподправени впечатления на Радичков от комплексния и суров живот из сибирските земи. Проф. Инна Пелева ще сподели повече за неговите качества с гостите на откриването на 13-и януари.

В качеството си на специалист и съставител на вече девет тома от поредицата ‚Събрани съчинения“ проф. Пелева ще води и разширен разговор за творчеството на Радичков с фокус „Неосветените дворове“. Той ще се състои на 19-ти януари от 14 часа.

Несравним виртуоз на късия разказ и играта с въображението, доказан драматург и сценарист, Йордан Радичков  продължава да се радва на голям читателски интерес, а богатото му творчество е преведено на над 40 езика и издадено в над 50 страни по света.

„Неосветените дворове“ е първият пътепис на Йордан Радичков. Книгата разказва за пътуванията му из сибирските земи през 1967  година, когато писателят прекарва повече от четири месеца в изследване на различни кътчета – от най-развитите индустриално региони, до безлюдни места, за да се стигне до срещата му със сибирски шаман. Тази среща оставя трайна следа в творчеството на Радичков и авторът сам често пъти се връща към думите на шамана:

„Бог е един, каза шаманът, кръстосал ръце на гърдите си. Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не трябва да говорим. Трябва така живеем, все едно, че има бог. И ако не вярваме в него,  да бъдем честни – е, това е вече самият бог. Вярата е като кладенеца, различни хора пият от нея, а водата в кладенеца винаги си остава една и съща.“ – откъс от „Неосветените дворове“.