Годината е 2019 и е крайно време да се отървем от някои модели на поведение. Като например да говорим без да мислим. Може да се заблуждаваме, че го правим с най-добри намерения, но често нещата, които казваме на необвързаните жени, са страшно безчувствени. Тази година поемете отговорност за думите си и спрете да казвате това:

Виждаш ли се с някого?

Как си? Как е животът? Какво ново? Хората често започват разговор с тези реплики, но когато събеседникът е необвързана жена, първото нещо, което искат да знаят за нея, е колко близо е до това да не е необвързана вече. Работиш ли върху проблема си, необвързана жено? Само исках да проверя. Не само че звучи сякаш да си необвързана е нещо лошо, но и просто не е ваша работа. Следващия път, когато ви хрумне да попитате необвързаната си приятелка дали излиза с някого, си представете, че тя ви пита как върви връзката ви. Същото е.

Ще се случи, когато не го търсиш.

Наистина ли? Това ли бил номерът? Благодаря ти, мъдър човеко, че ме съветваш да спра да правя нещата, които всички останали ме съветват да правя. Как се предполага, че трябва да реагират необвързаните жени на този съвет? И мислите ли, че се оглеждат за принца навсякъде и по всяко време? На опашката в магазина, в чакалнята на зъболекаря, в автобуса? Омг, търсиш ли!? Спри да търсиш! Никога няма да го срещнеш, като търсиш! Гледай си в краката, госпожице! Хората, които казват това, са същите, които ви казват, че няма да срещнете никого, ако не се опитвате. Само че в различен ден от седмицата. Стига толкова.

Стара мома.

Вероятно едно от най-унижаващите определения за една жена. И не е просто самият израз, а чувството, с което се изрича. Стара мома се асоциира с провал и звучи сякаш има нещо нередно с жената. Хайде, омъжи се, и по-бързичко, че не искаш да си останеш стара мома, нали?

Прекалено си претенциозна.

Така ли? Тогава ти как точно срещна съпруга си? Като не беше претенциозна? Да не би да се омъжи за загубеняка, с когото си легна на онова студентско парти, когато се напи безпаметно? За братовчеда на твоя приятелка, който ти писа „zdr ko pr“? За първото си съвпадение в Tinder? Не, защото хората се женят за човека, за когото искат, за този, който е правилен за тях. Фактът, че този човек понякога се появява по-късно в живота, не означава, че трябва да се примиряваме с всичко, което ни се предложи. Хайде да не ви питаме дали пък вие не е трябвало да сте малко по-претенциозни. Ако този въпрос ви се струва неприятен, спрете да карате жените да правят компромиси, само защото изостават с някакъв въображаем график.

Все още.

Как така все още си необвързана? Това е една от онези очарователни фрази, преоблечени като комплимент, за да скрият чудовищната обида, която стои зад тях. Все още? Пак със сроковете. Кой решава кога една жена е направила нещо достатъчно скоро, че да не е закъсняла? Една жена на 20 е прекалено млада, за да се омъжи, но на 30 е прекалено стара. Кажете тогава – кога точно трябва да намери любовта и да сключи брак с нея, че да избегне обидни реплики?

Сигурен съм, че ще си намериш някого.

О, слава Богу, толкова се бях притеснила. Когато кажеш на една необвързана жена, че ще си намери някого, няма как тя да не се запита да не би да си смятал, че тя си е мислила, че няма. Смята се, че на необвързаните им липсва самочувствие, заради това, че нямат мъж, а това просто не е вярно.

Най-накрая.

Понякога необвързаните жени спират да са необвързани. Понякога започват нови, прекрасни връзки. И това е чудесно. Но когато това се случи, ако онзи въображаем срок отдавна е изтекъл, се появява един друг израз, застрашаващ да помрачи щастието им. Най-накрая. Най-накрая си е намерила някого. Най-накрая се е омъжила. Няма значение, че онзи график, по-който си мислите, че една жена трябва да живее, е въображаем и единствената му функция е да има за кого да клюкарите. Всеки си живее по собствен график, така че стига вече с това „най-накрая“.

Славена Шекерлетова

„Zimna Wojna“ или „Студена война“ е най-новият филм на режисьора на спечелилият Оскар „Ида“ Павел Павликовски. И ако не сте успели да го гледате на кино все още, надяваме се да имате такава възможност. Защото този филм е добре да се гледа и слуша на кино.

Павел Павликовски е почерпил вдъхновение за кинотворбата си от истинската съдба на своите родители. "Това бяха силни личности, които се обичаха и мразеха, предаваха се взаимно, разведоха се и се събраха отново в чужбина", обяснява режисьорът. Роден е във Варшава през 1957 г., живял и работил години наред в Англия, той се връща в Полша. 

Филмът му е музика и красиви кадри, наслада за сетивата. Историята няма да я разказваме, за да не разваляме усещането от възхитителния филм. Безспорно, това е един от най-обсъжданите филми за 2018-та година. Черно-бялата "Студена война" е големият победител на Европейските филмови награди на 15 декември, като спечели отличието за най-добър европейски филм, най-добра актриса (Йоана Кулиг), и най-добър режисьор и сценарист (Павел Павликовски). Успехът на филма го превърна в един от фаворитите за категорията "Чуждоезичен филм" на следващите "Оскар"-и, въпреки сериозната конкуренция.

“Като зрител винаги са ме дразнили определени средства, които се използват в киното за подсилване на емоциите – близките планове, натрапчивата музика...”, казва Павликовски.

На въпрос за това, че последните му два филма „Ида“ и „Студена война“ действат съвсем различно и много по-надълбоко докосват от предишните му, включително един документален, Павликовски отговаря: „Това е възрастта. Възраст и опит. Смес от натрупани знания, улягане, съзряване, занаят. Никога не съм ходил на училище за кино, така че успях да се уча в процеса на работа. Понякога правите нещо просто, за да снимате филма, който искате да видите и не използвате същите оръжия, които всички останали използват за емоционална реторика. Също така, времето е голям фактор. Не правя филми твърде често. Така че всеки път, когато снимам нов, аз съм някъде другаде, а не там, където съм бил, когато съм правил предишния. Върнах се да живея в Полша и имам причини за това. Не само, за да правя филми, а и да откривам всички тези истории, които стоят и чакат там“.

Филмът е със зашеметяващо начало и разказва интригуваща история на мъж и жена, живели по време на Сталинизма в Европа. Много концептуален по отношение глобализацията и традициите. Силен в посланието си за идеологията. Прекрасно заснети кадри, без излишна претенциозност, напомнят за документално кино на моменти, а музиката… Гледайте го на кино, за да я чуете…

Мнозина се съмняват, че филм на Павликовски отново толкова скоро ще вземе Оскар, особено и след като обра редица награди в края на 2018-та, но нищо не се знае до последно. Пълният списък с номинираните за Оскар във всички категории ще стане ясен на 22 януари 2019, а 91-та церемония по връчването на наградите ще се състои на 24 февруари 2019. Американският комедиен актьор Кевин Харт, известен с филми като "Джуманджи: Добре дошли в джунглата", ще е водещ на церемонията. Тя ще бъде излъчена по Ей Би Си на 24 февруари.

„Януари. Месец на Радичков“ е името на проекта, с който Пловдив ще отбележи 90 години от рождението на един от най-самобитните майстори на словото у нас. Инициативата започва с фотоизложбата „Неосветените дворове“, която ще бъде открита на 13 януари от 16:00 часа в „Мексиканско изкуство“ на Градската художествена галерия. Тя е и един от акцентите в откриващия уикенд на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Експозицията разказва за вълнуващото приключение на автора из далечния Сибир през 1964 година, когато се ражда и едноименният пътепис. В същият ден от 14:00 часа с вход свободен в клуб Фарго ще се прожектира и единственият документален филм за Йордан Радичков – „Черказки хроники“ на режисьора Димитър Петков.

Непознатите фотографии от пътешествието на Радичков до една от най-суровите области на Земята са представяни пред публика само веднъж в София. Като част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата изложбата ще бъде презентирана в разширен вид с допълнителни кадри и информация на английски език за всички посетители и гости на града. Черно-белите снимки разказват за срещите на автора с еленовъди, якути, сребърната лисица, снежната пустош и тайгата. Благодарение на усърдието на фотографа Александър Сертев снимките са възстановени от тежко увредени ленти, а сега намират път и към по-широката аудитория.

Откриването на изложбата ще бъде придружено с представяне на самостоятелната книга „Сибирски тетрадки“ на Йордан Радичков. Тя съдържа записките на автора от пътуването му до Сибир и е единственият запазен документ за творческия му процес. Това е и първото издание на бележките в най-пълния им вид. „Сибирски тетрадки“ е един вълнуващ и нередактиран текст, който в синтезиран вариант чертае книгата „Неосветените дворове“ и представя живите и неподправени впечатления на Радичков от комплексния и суров живот из сибирските земи. Проф. Инна Пелева ще сподели повече за неговите качества с гостите на откриването на 13-и януари.

В качеството си на специалист и съставител на вече девет тома от поредицата ‚Събрани съчинения“ проф. Пелева ще води и разширен разговор за творчеството на Радичков с фокус „Неосветените дворове“. Той ще се състои на 19-ти януари от 14 часа.

Несравним виртуоз на късия разказ и играта с въображението, доказан драматург и сценарист, Йордан Радичков  продължава да се радва на голям читателски интерес, а богатото му творчество е преведено на над 40 езика и издадено в над 50 страни по света.

„Неосветените дворове“ е първият пътепис на Йордан Радичков. Книгата разказва за пътуванията му из сибирските земи през 1967  година, когато писателят прекарва повече от четири месеца в изследване на различни кътчета – от най-развитите индустриално региони, до безлюдни места, за да се стигне до срещата му със сибирски шаман. Тази среща оставя трайна следа в творчеството на Радичков и авторът сам често пъти се връща към думите на шамана:

„Бог е един, каза шаманът, кръстосал ръце на гърдите си. Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не трябва да говорим. Трябва така живеем, все едно, че има бог. И ако не вярваме в него,  да бъдем честни – е, това е вече самият бог. Вярата е като кладенеца, различни хора пият от нея, а водата в кладенеца винаги си остава една и съща.“ – откъс от „Неосветените дворове“.

Една от красивите къщи на входа на Стария град посреща 2019 година в красив обновен вид. Реставрацията на сградата, строена в началото на XX век, е към своя край. Къщата в самото начало на Старинния Пловдив по улица „Съборна“ – точно срещу стълбите на катедралния храм „Успение Богородично“.

Внимателният подход на майсторите си личи – всички сецесионови орнаменти са запазени в перфектен вид. Проектантите са избрали нов цвят – доскоро тя бе в тъмно керемидено, но сега в доста по-светъл цвят. Предстои да бъдат поставени и осветителни тела, тъй като сградата ще бъде с художествено външно осветяване.

Запазен е видът и на други елементи – като например прозорците. Красивата врата също е запазена, макари нейната реставрация изглежда предстои. От отворения вход си личат красивите подови плочки, каквито има в най-хубавите къщи от първите години на XX век.

2018 година определено не разочарова киноманите. На големия екран се появиха някои доста силни заглавия, Рами Малек ни очарова в ролята на Фреди Меркюри, а Джейсън Момоа направи един от най-подценяваните супергерои готин. Новата година означава нова доза филми и просто нямаме търпение за това, което 2019 ще ни предложи.

Капана.бг селектира предстоящите релийзи, които не знаем как ще дочакаме.

Serenity

Главните роли в този трилър изпълняват Матю Макхонъки и Ан Хатауей. Действието се развива на отдалечен остров, където не всичко е такова, каквото изглежда. Героят на Макхонъки е капитан на рибарски кораб, чиято бивша съпруга се появява с необичайна молба за помощ – да нахрани акулите с настоящия ѝ съпруг. Може би най-важното е, че морската обстановка е основателна причина фланелката на Макхонъки постоянно да е мокра. Ахой, капитане!

What Men Want

Тараджи Хенсън чете мислите на мъжете и използва тази способност за своя облага. Това звучи като перфектния филм и често казано се питаме дали може да заменим Мел Гибсън с Хенсън в повече филми. Би била невероятна в „Смело сърце“. Героинята на Хенсън е спортен агент, който се опитва да успее в предимно „мъжка“ професия, когато внезапно започва да чува какво си мислят мъжете около нея. Тина Гордън Чизъм адаптира историята на Нанси Майърс, така че се надяваме на наистина добра история за това какво е да успееш в сфера, която често е доминирана от посредствени мъже.

Captain Marvel

Марвел най-накрая, най-накрая!, ни дава филм, в който главната героиня е жена. Носителката на „Оскар“ Бри Ларсън ще се превъплъти  в Карол Денвърс, бивш пилот от военновъздушните сили на САЩ. Действието във филма се развива през 1995 и ще проследи историята на Денвърс. Зад режисурата и сценария също стои жена, така че се надяваме на многопластова супергероиня. В „Капитан Марвел“ ще участват още Самюъл Л. Джаксън, Джема Чан, Анет Бенинг и Джуд Лоу.

Us

Режисьор е Джордан Пийл („Бягай“), а актьорският състав включва Лупита Нионго, Уинстън Дюк и Елизабет Мос. Нионго и Дюк са родители, които водят децата си в къща на плажа, очаквайки да се забавляват с приятели, но спокойствието им е нарушено от появата на неканени посетители. Пийл се е доказал като майстор на социалния хорър, така че може да очаквате този филм да предизвика дискусии за расата, освен да ви се изправят косите от страх.

Къде си, Бернадет

Филмът е адаптация на популярната книга на Мария Семпъл за архитект, страдащ от агрофобия, който внезапно изчезва. Нейната 15-годишна дъщеря прави всичко по силите си, за да я намери, в резултат на което открива парченца от мистериозното ѝ минало. Режисьор е Ричард Линклейтър, а актьорският състав включва Кейт Бланшет, Ема Нелсън, Били Крудъп, Кристен Уиг, Джуди Гриър и Троян Беласарио.

Цар лъв

Видяхте ли вече тийзъра? Тогава знаете, че актьорският състав е върхът. Последният римейк на Дисни излиза 25 години след дебюта на класическата анимация за радост на децата на деветдесетте. Джеймс Ърл Джоунс се завръща като Муфаса, Доналд Глоувър е Симба, а Бионсе е Нала.

Имението Даунтън

Ако сърцето ви е останало в Йоркшир, когато „Имението Даунтън“ спря да излъчва епизоди през 2015, тази година ще имате възможност да се върнете. Създателят на сериала Джулиан Фелоус пише сценария на продължението, а почти целия оригинален актьорски състав се завръща във филма. За последно видяхме семейство Кроули през 1925 година, само 3 години преди правителството на Великобритания да даде общо избирателно право на жени над 21 години, а това изглежда като добър момент за кино продължението.

Щиглецът

Литературната сензация на Дона Тарт ще се пренесе на големия екран със звезди като Никол Кидман, Сара Полсън и Ансел Елгорт. Историята разказва за момче, чиято майка умира в терористична атака в Музея на изкуството „Метрополитън“, а той е приет от богато манхатанско семейство. Книгата на Тарт печели „Пулицър“ а кино адаптацията ще излезе през октомври, така че имате време да я прелистите.

Малки жени

Грета Гъруиг се връща на режисьорския стол с адаптация на любимите ни „Малки жени“ на Луиза Мей Алкот. Звездният състав включва Ема Уотсън, Сърша Ронан, Лора Дърн и Мерил Стрийп. Ще трябва да почакаме цяла година докато ги видим на големия екран, но това не пречи още от сега да започнем да си мечтаем за Коледа със сестрите Марч.