Операта не е умряло изкуство. Доказателство е Opera Open

Паулина Гегова

Opera Open е фестивал, който се превърна в емблема за града ни. Наша визитна картичка, предоставящ много качество и звезди от цял свят. Той е най-големият такъв в България, а организаторите очакват до няколко години да се превърне в най-големият на Балканите.

С това започна встъпителната реч по въпроса зам. кметът на културата, Амелия Гешева, която разясни, че финансирането, отпуснато тази година за фестивала, възлиза на 85 000 лв. Очаква се оперните представления да бъдат посетени от над 20 000 души, което ще ни постави на картата като утвърден център за изкуство. Участниците в оперните нощи са гости от меката на операта, както и българска следа - също певци, изявяващи се на световните сцени. Точно с родните професионалисти ще се открие гала концертът на 18-ти Юни, а диригент е Лучано Ди Мартино. Екипът, стоящ зад създаването на фестивала, вярва в неговия успех и в това, че в Пловдив и тази година ще има летен туризъм.

Отворена опера разширява програмата си с осем балетни трупи от чужбина. Ще се работи в сътрудничество с АМТИИ, ЕГ "Иван Вазов", Музикалната гимназия, както и гимназията за Сценични кадри. Предстои и премиера на романтичната немска опера "Летящият Холандец" от Вагнер. Друга атракция ще е филмовата вечер, на която ще се изпълнят soundtrack-ците на известни Холивудски екранизации, с диригент Дерек Глеесон и специалното участие на Кристофър Йънг, един от най-добрите композитори на филмова музика.

Новото в менюто е и това, че ще се представят оперети. Сравнително по-лек жанр на класическата музика, но много труден за изпълнение. Съпътстващата програма Opera Open Light ще си партнира с русенската опера за концерт, посветен на творчеството на популярната през последното столетие група - АББА.

Подготвен е абонамент на преференциални цени с отстъпка.

Закриването ще е на 29-ти Юли с "Пандора", където ще се наблегне на седемте смъртни гряха, в мултимедиен спектакъл, в който ще вземат участие балет "Арабеск", оркестъра на Опера Пловдив и солисти от "Мистерията на българските гласове".

Очаква се до края на Юли, Античният театър да е изпълнен с много музика, много класа и стил. Фестивалът ще провери дали хората все още таят обич към операта, а целта е да се докаже, че този вид изкуство е вечно и сакрално.

В природата на младежта е да се съпротивлява на това, което е преди нея. Да руши, за да гради наново - Елица Петкова

Паулина Гегова

Българското кино все повече поставя тежката си десница в родната индустрия. Хората осъзнаха, че ако не създаваме нещо свое, то сме погубени. Светът има нужда да му се напомня за нас и младите артисти знаят това. С всички сили и много амбиция създават изкуството си, за да запазим родното, за да подкрепяме традициите и нравите си. Филмът "Жалейка" на сценаристът и режисьор Елица Петкова, прави съпоставка между начина на живот в малкото село и желанието за един по-широк диапазон. Историята разказва за 17 годишната Лора, за която родният край е твърде тесен. Дарена с голяма душа, тя търси спасение посредством бунтарство, което я прави неразбрана и недооценена. След смъртта на баща й, който я потиска, тя приема ритуала на траур по много по-различен начин от останалите. Точно в това се състои и сюжетът - в Траура! В България процесът на скърбене, след загубата на близък, е много тежък, много тягостен, твърде мрачен. Кара ни да се замислим дали оплакваме по норма или наистина изживяваме болката. Дали лицемерието играе своята роля. Всички ритуали са наложени по принуда, тихото преодоляване е някак си неприето. В малките патриархални кътчета на страната, да не пролееш сълза е равноправно на липса на емоция.

В селото, в което е заснет филмът, между Сандански и Гоце Делчев, почти всички възрастни участнички са вдовици. Екипът призна, че една от бабите, тази, която играе бабата на Лора, наскоро е загубила близък и за нея реалността и фикцията са се слели. Чисто документалните кадри показват бита на тези изостанали от модернизацията хора. За тях всичко е различно. Трудът и консервативността са на първо място. Прави впечатление, че каквото и да се случи, те никога не спират да работят, да се грижат за къщата, за добитъка, за нивите и градините. Слагат етикет на всичко, което не е като тях. В това, може би, няма нищо лошо. Това е техният начин и той носи своето очарование. Напомня ни за отминалите времена, когато това ежедневие е било на прага на предишната умираща цивилизация. Като че ли, поколенията винаги са обречени да не се разбират, да се сблъскват едни други, без да намират компромис помежду си. Тези аспекти личат във всяко едно отношение, дори в това към животните. Лентата на два пъти показва документирано убиване на животни за храна, което макар и малко екстремно, е нещо напълно нормално за планинските селища. Тази аналогия между живота на хората и животните е интересна и любопитна, кара мозъкът ни да мисли и разсъждава. А когато една творба поражда в ума дебат, то значи е успешна.

Целият процес е отнел шест седмици. Актрисата Анна Манолова е била само един път преди това в селото, но доста добре е попила от атмосферата на Пирин. Макар че продукцията е немска, историята е чисто българска. Това е първият пълнометражен филм на Eлица, която, въпреки млада, е свършила чудесна работа. "Жалейка" вече е обиколил няколко чужди фестивала, а нови идват на хоризонта. Жалейката е черният шал, който хората си слагат при траур. Това е най-малкият елемент, който може да се постави, за да се покаже уважение. Черният цвят ни закопава в зоната на тъмнината. Дали ще го приемем или не е лично решение. Дали е хубаво да се съди за индивидуалния избор? Гледайте филма и преценете сами. Той ще се излъчва редовно в Лъки Дом на киното.

Трейлър към филма: https://vimeo.com/153895630

Плетените калъфки отразяват настроението на лятото

Паулина Гегова

Дойде лятото, дойде One Design Week  и градът почна да се изпълва с цветове. Една от първите и изключително симпатични щрихи е обличането на известните „Копчета” пред Общината. Пластмасовите седалки, от безлично бежово, се превърнаха в цветни петна в най-различни нюанси на розовото, лилавото, жълтото, оранжевото и зеленото. Колективът Pink Yellow Me облече в прежда 112-те седалки, като им предаде нов почерк, много по-артистичен, много по-забележителен и много по-провокиращ.

Още от ранна утрин, граждани бяха насядали, за да усетят атмосферата на тази иновация и да се насладят на разликата в настроението, което се променя с толкова малко. Екипът силно се надява работата им да не бъде разрушена, даже напротив – да се подкрепи и приеме като нещо хубаво и дори нужно. Понякога промяната е за добро, когато е подсилена от нюх за естетика. В шарените плетки няма кич, а дизайнерски виждания на едно доста добро ниво. PYM ще следят за опазването на арт проекта, като всяка сутрин ще заснемат фото документация, която да показва процеса на възприемане на пловдивчани.

Ако имате свободни петнадесет минути, минете през символичните „Копчета” и поседнете, за да си отдъхнете или на сладки приказки с приятели. Несъмнено летните цветове ще ви привлекат и подканят.

Театър 199 представя пиесата „ ВЕРЕСИИ”

На 14 юни от 21 ч. на лятно кино "ОРФЕЙ", по П.Р.Славейков, Й.Радичков, Д.Донев и др.

Авторски спектакъл на: БОЙКО БОГДАНОВ, ВЕЧЕСЛАВ ПАРАПАНОВ, МАРИЯ САПУНДЖИЕВА и ТОНЧО ТОКМАКЧИЕВ

Кръчма, някъде в нашата българска безпътица, в съвременното ни безвремие. Героите на Мария Сапунджиева и Тончо Токмакчиев са кръчмарка и кръчмар. В очакване на клиенти и на по-добри дни, те отмерват времето в мечтания и комични кавги. Отворили тефтера с вересиите, двамата си спомнят за чешитите, които някога са идвали в селската пивница за да се напият, да лудуват, да се бият и да се надлъгват. Днес единственият гост на Мара и на Тоньо е Крумчо Цигуларя. Те го черпят с греяна ракия. Черпят го на вересия, черпят го за да посвири, после му наливат пак – да спре. Борови подпалки ухаят и дим от печката отлита в небесата, от които упорито сняг се сипе. Така се нижат часовете, като зърна на броеница. И въпреки несгодите и тегобите, въпреки самотността и дяволското безпаричие, смехът и любовта надвиват, а те са тъй необходими! 

ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО Е С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 90 МИНУТИ.

Режисура: БОЙКО БОГДАНОВ

Участват: МАРИЯ САПУНДЖИЕВА, ТОНЧО ТОКМАКЧИЕВ и ХРИСТО АНДРЕЕВ

Сценография: ВЕЧЕСЛАВ ПАРАПАНОВ

Костюми: ЦВЕТА БОГДАНОВА

Билети в билетен център пред Община Пловдив.

В зоната на несигурността се раждат най-високите неща. Рискът е необходимост и живот, смята световноизвестният диригент 

Изкуство, наука, живот, без свобода, е фалшификация

Развитието на човечеството никога не е било абсолютно хомогенно и паралелно за всички, каза маестрото

Екатерина Стоянова

Среща-разговор със световноизвестния диригент – Йордан Камджалов, на тема: Търсене на нови културни измерения, се проведе в концертната зала на АМТИИ снощи. В разговора си с водещата – Мирослава Кацарова и публиката, той показа своята гледна точка относно въпроси за баланса в света, свободата, съвременната музика, трудностите, тишината и още… В редовете по-долу ще се запознаете с неговите лични разсъждения.

По думите му, музиката трябва да става още по-популярна. За непопулярността на музиката сме виновни ние. Ако Иван Вазов, Достоевски и Шекспир са все още скучни за хората, значи актьорите, артистите и преподавателите по литература са виновни.  И ако интересът към Чайковски и класическата музика е занижен,  вината е изцяло наша – ние, интерпретите, трябва да поемем отговорността за това нещо, каза диригентът. Той мисли, че в тази масова музика има много голям шанс, там има много велики неща и вижда огромен потенциал. Най-лесно е нещо да бъде заклеймено и захвърлено, но не е правилното решение. Трябва да се дава шанс на всичко и всичко да се развива – както изкуството, така и самото човечество, смята той. 

Развитието на човечеството никога не е било абсолютно хомогенно и паралелно за всички.  Винаги е имало хора, които са били напреднали и са давали тон. Ние можем да си мислим, че в Египет всички са били велики, но всъщност великите са били единици.  Същото е било и в Индия, и в Европейския Ренесанс. И все пак ние сме много по-велики, отколкото мислим.  И сме също много по-малки, отколкото мислим. Нещата са в наши ръце. Истината е, че България е нещо абсолютно безспорно, категоричен е Камджалов.

Няма случай за абсолютно благоприятни условия в историята на човечеството. Единственото изключение е Менделсон, но в историята на музиката, на литературата няма такова нещо. Добрите условия са относителни, а те може да се окажат и вредни. Ако всеки поеме отговорността за себе си, утре ще сме друго общество, друга нация, допълни маестрото. 

Аз съм търсач на крайности, те са творчески закон – каза Камджалов и продължи - За мен няма баланс във вселената,  съществува един огромен дисбаланс между всичко. Дори в историята на България е на лице невероятен дисбаланс – Васил Левски срещу всички. Няколко човека се изправят срещу многобройна войска – това е дисбаланс. За да се случи, е необходимо да бъде поет рискът, а без него няма развитие.  Диригентът постоянно търси риск. В зоната на несигурността се раждат най-високите неща. Рискът е необходимост и живот. В него няма пълна предсказуемост, следователно няма пълна свобода. Това са едни състояния, в които човек трябва да живее. Но, все пак, свобода има и  тя е важна. Изкуство, наука, живот, без свобода, е фалшификация. Свободата е най-трудното нещо. Зоната на абсолютната свобода няма как да бъде достигната, разсъждава диригентът. 

Относно тишината, която бе главна тема на един от въпросите, Камджалов заговори със страхотна страст. Тя е необходимост, каза той. И дори я свърза с предстоящия концерт днес: Шеста симфония на Чайковски трябва да започне и да приключи в абсолютна тишина. Тишината е кулминацията на музиката.  Няма нищо по-интензивно от бруталната тишина, заключи Йордан Камджалов. 

Промяната става чрез обличане на 112-те броя единични пластмасови кръгли седалки, трансформирайки ги в необичайни и красиви цветни петна

Колективът Pink Yellow Me (PYM) призовава към различна гледна точка и кани публиката да погледне с други очи на познатото от заобикалящата я градска среда. По време на ONE DESIGN WEEK 2016 те преобразяват едно от популярните места в Пловдив – “Копчетата” на главната улица в града с набор от различни дизайни, които са оплетени с различни цветове и материи прежда. Промяната става чрез обличане на 112-те броя единични пластмасови кръгли седалки, трансформирайки ги в необичайни и красиви цветни петна. По този начин PYM им вдъхват нов живот, с който провокират възприятията на минувачите и ги карат да се замислят за промяната, за смисъла на дизайна и за ефекта от трансформацията. Плетените опаковки са закрепени върху кръглите седалки с помощта на ластик по периферията. Всяка сутрин по време фестивала PYM заснемат състоянието на намесата в градското пространство. Фото документацията на процеса и съответно разрушаването и отстраняването на плетивата от гражданите символично показва  до каква степен хората са склонни да ценят и пазят заобикалящата ги среда.

Творческият колектив  ще преобрази култовото място утре,  след 8:30ч.

Проектът е сред избраните от отворената покана на ONE DESIGN WEEK 2016.