Капана.БГ
Елате да рисуваме на стълбите
За пета поредна година в над 16-т населени места в страната ще се проведе инициативата "Drawing Day - България - да рисуваме заедно". 2014-та е обявена за „Година на правата на детето” от Юнеско и в цяла България се организират празнични чествания под егидата на Държавната агенция за закрила на детето.
В Пловдив събитието ще се проведе на 07.06.2014 г. , събота, на стълбите на Каменица /Главната улица/ от 16:00 до 18:00 часа.
Елате да се забавляваме ЗАЕДНО! Ще Ви помагат младежите от Център за работа с доброволци към РНБ „Иван Вазов’. Заедно провеждаме забавен, образователен, красив и споделен празник за децата и техните родители. Каним ги и да посетят другите ни инициативи в библиотеката, за да им покажем, че при нас и с книгите е весело. Да си направим един прекрасен празник - рисувайки ЗАЕДНО с приятели, близки и непознати!!!
Това е ден, в който можеш да покажеш на другите, че вярваш в уменията си да създаваш красота, да споделяш и да се чувстваш свободен, а това дава надежда за по-добро бъдеще, апелират организаторите.
Входът е свободен за всички, които обичат да рисуват. Осигурени са материали за рисуване и награди с подкрепата на Община Пловдив „Спорт, младежки дейности и социална политика” и две фирми.
Вграденият егоизъм в любовта
Животът на човек е вечeн кръстопът. Коя посока да поемем, кое чувство да изберем, кое е по-важно – любовта или творението ни. Българският фолклор е богат с мотиви на именно тази тематика, като един от най-известните и характерните за страната ни е този за вграждането на душа в постройка.
„На всяка вода мост трябва, за да го тъпчат краката, да идват и да си отиват по техни си работи”. Веселка Кунчева създава една от най-красивите български постановка, а именно „Вграждане”. Всичко в играта е специално – от сцената, на която се играе до всяко движение в телата на актьорите. Думи почти няма, само лек шепот, който съпровожда бурните танци и драматичната игра. Майстор Манол създава своя мост – голямата творба на живота му. Удря по камъните с все сила и твори заедно със своите приятели, но мостът се руши при всяко едно изграждане. Викове и писъци не могат да го задържат, трябва нещо по-силно. Душата на човек. „Жената е покорна и го калява. Не ще да е от кал, от кокал ще е”, а любимата на Майстора е точно от кокал създадена. Неда е бърза, сръчна, инатлива и със смях на малко дете. Давайки всичко за съпруга си намира своя край. Егоизмът на твореца, любовта на една жена, приоритетите в живота. Дали мостът, който ще седи вечно е по-важен от трепета на сърцето. Макар и със сълзи в очите, заслужава ли си да убиеш жената, която ти е подарила живота си, за да може творението ти да пребъде.
Всяка постановка завършва по един и същ начин – публиката е на крака и истерично пляска с ръце. Това е нещо различно, красиво и истинско, говореха те след пиесата. Играта с вода, сблъсъкът на камъните и звучният смях на девойките. Излизайки от Кукления театър не си сигурен дали очите ти са насълзени от трагичния завършек на пиесата или от красотата й, която те е зашеметявала от вдигането на завесите до последния поклон на актьорите.
„Децата на Сирия“ обсебиха фотообектива на Къркеланов и сърцата ни
През 2013 година Къркеланов и журналистът Нидал Хлайф отпътуват за Сирия, където в продължение на 10 дни живеят в бежански лагери в близост до турско-сирийската граница и запечатват на лента ежедневието на техните обитатели. Заснетите повече от 2500 кадъра, са уловили сълзите и усмивките, болката и щастието, разрухата и надеждата, смъртта и раждането на живота – от най-малките до старците на преклонна възраст.
Почват летни концерти в двора на Драмата
Румънците Popa Sapka са първата банда, която ще забие на лятната сцена на бар „Театъра“, който отвори врати преди броени дни в двора на Драматичния театър. Това ще се случи на 08.06 (неделя). Бандата е любима на българската публика заради уникалната смесица от стилове, които могат да се чуят в музиката им – балкански ритми, ска, реге, пънк и поп.
Изявата на Popa Sapka е последванa от друго голямо събитие на 11.06 (сряда), Exit Adventure Bulgaria, което е загрявка за популярния сръбски фестивал. На една сцена ще се съберат някои от най-добрите български музиканти – Оратница, Мерудия, Kottarashky & The Rain Dogs, Vox Box (Pavel Clave & Skiller) & Selector Lazy Face. Пловдивската публика ще има удоволствието да ги слуша напълно безплатно.
Програмата продължава с представянето на новия албум на Smallman на 13.06, една от най-харесваните алтернативни банди на България. На 14.06 пък започваме в ранния следобед с 3-тия рожден ден на ъндърграунд онлайн радиото X-Raydio, на което DJ-и от Пловдив и страната ще представят музиката, която пускат в предаванията си. 
Технически проблем
(Или как да бъдем като Ботев)
Не мисля, че образованието ни преди /вече доста спорният/ 10-ти Ноември, беше непременно лошо. Идеологическата червена стая, в която се намирахме в онези десетилетия, обезцветяваше много от останалите краски, но все пак имаше добри неща.
Не, няма как да съм носталгичен, щом имам претенции, че мисля, но бих искал да съм що-годе точен.
И така, спомням си иначе развиващата мисленето рубрика в обучението ни по литература: „Отговор на литературен въпрос”.
Много ме мъчеше туй нещо. А досега ме мъчи чуденката защо аджиба се казваше „литературен” този въпрос. Е, то обяснението може да е ясно и на прима виста, но на мен ми се струва, че няма как да е съвсем изчерпателно - въпросите в литературата, на които бяхме призвани да отговаряме, всъщност бяха само привидно литературни. Сред тях имаше добри, глупави, червено идеологически, скудоумни, а и натъртващо недоумяващи. От последната категория беше въпросът „Защо искам да съм като Ботев?” !!!
Сетих се за този въпрос покрай отминалата Паметна дата, за която националната памет, видно, е на изчезване.
Е, аз не искам да съм като Ботев. Така отговорих и получих двойка. Сега търся реванш, но знам, че пак ще получа същата оценка.
ХРИСТО БОТЕВ!
Главните букви са твърде миниатюрни за изписване на това име.
Кое не е казано за него – гениален Поет, отчаян, но пламтящ Революционер... Тръбящ Глас против неправдата. Не само Онази, която трябваше да се премахне с кремъклийки и черешови топчета, а и против Тази, която го уби – страхът да не си загубим шагренираните кожи и мизерния уют... Това е Великата Неправда - Бог ни е създал свободни, но още в люлката ни учат, а сетне чудесно се учим и сами, как да бъдем роби.
Майната й на свободата, давайте салама!
Нямаше ли един друг исторически луд, който векове по–рано скърбеше по темата в дискусия със същата тази Неправда, а тя за благозвучие се наричаше „Санчо”? И за този шантав хидалго по принцип сме учили, нали?! Но пък добре, че продават салам, та продуктовото му позициониране на екрана да ни напомни, че все пак го е имало някога въпросният херой.
Та, как да бъдеш като БОТЕВ?
Кой пример от неговите живот и дело може да се свърже с нашите человечески стремленийца? Ще говорим ли ясно и открито, ще сочим ли с огнен пръст повсеместните простотии и мародерстване, ще мизерстваме ли в изгнание поради това? Ще се качим ли на Радецки? А Българската земя, която ни е скъпа само в рекламите и от която се чудим как да избягаме, ще я целуваме ли?
Хайде, хора, Човекът БОТЕВ го няма, но и никога не го е имало! Имаше една Звезда, която се спусна от небето за наше щастие. Веднага я стъпкахме и досега продължаваме да я тъпчем. Ето, на Втори юни 2014 година в гр.Калофер сирените ни напомниха този позор – мълчаха, поради техническа неизправност. В моя град пък тези пищялки извиха протоколно като наемни гробищни оплаквачки, но дори не бяха чути от блаженстващите в своя комфорт електоратчици.
Е, не искам да съм като БОТЕВ.
Няма как и да бъда.
Питам се обаче – обичате ли нощното небе в планината, там – на върха на Свободата. Там, където, щом настане вечер, месецът изгрява, а звездите обсипват свода небесен. Гората шуми, вятърът вее..., но няма кой да запее хайдушка песен...
Испанец разказва за нашите изоставени деца, но и изоставени родители
Мегапроектът LUX в Дома на културата
Испанският художник Фернандо Ервас започва работата си по един много нетипичен проект преди около 8 месеца. Този проект той нарича LUX. Асоциацията, която прави заглавието, обаче, няма абсолютно нищо общо със съдържанието.
През всички тези месеци испанецът обръща внимание на децата, изоставени от родителите си, на родителите, изоставени от децата си, на децата от Столипиново, децата от дома Мария Лиуза, болните хора от Свети Врач. Казва, че първият месец е бил времето, в което е трябвало да се интегрира между тях, защото всички тези хора, живеят в собствени микрообщества. След като връзката се е получила, комуникацията им станала много лесна.
В проекта са включени документалният филм „Антропология на забвението“, видеоинсталацията „Границата на мълчанието“ с участието на актьора Симеон Алексиев.
Това е проект, в който чрез средствата на живопис, фотография, кино, се показват хората натикани в ъглите на живота.
Утре в Дома на културата от 18 часа може да видите целия проект. Да се видят тревогите и радостите на хората с увреждания, интерпретация на религиозни теми от децата в Столипиново, както и много снимки . Всеки ще има уникалната възможност да получи парченце от емоцията на различните от него.
Интересни Акценти от програмата на Кукления театър
• На 6 юни от 19 ч. студентите-абсолвенти, специалност "Актьорско майсторство" в ПУ "Паисий Хилендарски" ще представят в 1спектакъл части от 3 пиеси.
• На 12 юни от 16 ч и 19 ч. гостува Народен театър "Иван Вазов" със спектакъла "Две" /в ролите на Дора Габе и Елисавета Багряна Бойка Велкова и Мария Каварджикова/ .
• Закриване театралния сезон със спектакъла за възрастни "Великденско вино" на 27 юни и пиесите за деца "Педя човек-лакът брада"/28 юни/ и "Чук и Пук" /29 юни/.