Капана.БГ

Капана.БГ

Знаково име на корейския авангард, първият асоцииран артист на престижния Театър дьо ла Вил в Париж от азиатска държава и една от най-интересните фигури на съвременната танцова сцена, хореографът Еън-Ми А гостува за първи път в България. На 3 юни, от 19:30ч, в Дом на културата “Борис Христов”, Пловдив, тя ще представи новия си спектакъл ДРАКОНИ / DRAGONS.

Завладяващо сценично творение с участието на млади танцьори от различни държави в Азия, ДРАКОНИ ни отвежда до магично и невиждано досега бъдеще. Спектакълът e една от най-големите продукции, част от дебютното пролетно издание на фестивала за съвременен танц ONE DANCE WEEK, което ще се проведе от 13 май до 6 юни. Билетите за ДРАКОНИ са вече в продажба в мрежата на EPAYGO и на касите на EASYPAY в цялата страна.

ДРАКОНИ

В свят, до известна степен вече доминиран от азиатската съвременна поп култура (от BTS до Black Pink и Squid Game), новият спектакъл на Еън-Ми А демонстрира младото поколение успява да намери място на традиционния корейски танц в съвременната поп култура. В ДРАКОНИ участват 13 танцьори-представители на поколението Z, които идват от Япония, Индонезия, Тайван, Южна Кoрея и Малайзия, 6 от които ще видим на сцената под формата на холограми. Заедно те създават ново време-пространство, обитавано от митичния Дракон. Фигура, която в азиатската култура е символ на трансцендентната сила, радостта и късмета, а в западния свят – свързвана с образа на злото, което трябва да бъде победено. И така, тонът е зададен за завладяващо изпълнение, което наподобява калейдоскоп от форми, цветове и ритми, в екстравагантния стил, който е запазената марка на “непослушното дете” на корейския танц.

“Работих усилено, изследвайки много различни региони на Азия, за да намеря и разбера по-добре танцьорите, родени след 2000-ната година и навършването на пълнолетие в свят, вече управляван от технологиите.“ – споделя Еън-Ми А. Заключението: в Азия поколението Z се справя с бъдещето с радост и ентусиазъм.

ЗА ДРАКОНИТЕ | БЕЛЕЖКА ОТ ХОРЕОГРАФА:

“Във всеки културен пейзаж, вкоренен в християнството, разбира се, такова същество може да бъде само чудовище, което трябва да бъде унищожено. Но в повечето други области на света драконът отдавна функционира като символ на трансцендентна сила и мъдрост, способен да дарява човечеството със силата и смелостта, необходими за преодоляване на големите световни катаклизми. Да не говорим за гъвкавостта и устойчивостта за приспособяване и процъфтяване сред бързите промени.

Имайки предвид тези термини, тогава как да разбираме дракона? „Ние“, тоест днешните, които се оказваме разочаровани от обещанието за споделен просперитет чрез глобализацията; „ние“, които се страхуваме да не знаем какво ни предстои; „ние“, които загубихме тези искрящи визии на ХХ век за бъдещето. Ако трябва да си представим истински дракон от 2020-те, да речем, гледащ напред към 22-ри век, как би трябвало да изглежда той?”

ЗА ЕЪН-МИ А:

“Еън-Ми А е бъдещето.” – The Korean Times

Творческият маршрут на Еън-Ми А е белязан както от изучаването и изследването на шаманската традиция, така и от многото години, прекарани в Ню Йорк с Пина Бауш (която я кани много пъти във Вупертал). Тя е космополит, фигура от авангарда, но също така и хореограф на официалната церемония по откриването на Световното първенство по футбол през 2002 г. в Тегу (Корея) и с покани от най-големите фестивали и театри в света.

„Аз съм хореограф, който танцува, създава костюми, декори и върши ръчен труд. Това е моята техника за оцеляване в капиталистическото общество. Аз съм танцьор и предавам щастие, което не може да се купи с пари. Това е моя отговорност, както и радост.”– споделя Еън-Ми А в интервю пред Korean Times.

Като студентка тя участва в демонстрациите, които слагат край на военния режим в Южна Корея. Завършва изящни изкуства в прочутия университет Ewha Womans в Сеул, а същевременно изучава и традиционни корейски танци. Един ден среща по улиците на Сеул шаман, който танцува и пее с цялата си вътрешна сила. Тогава разбира, че трябва да създава автентично изкуство, идващо само от самата нея. В последствие се установява в Ню Йорк, където продължава обучението си в Tisch School of the Arts и започва да се занимава професионално със съвременен танц. Еън-Ми А прави своя дебют с „Paper Steps“ и основа компанията си Eun Me Ahn Company през 1988 г.

Във Франция екстравагантният й стил е открит през 2013 г. със спектакъла Princess Bari. След това тя става редовен гост на фестивала Paris Quartier d’Été и на Théâtre de la Ville, които представят поредица от творби, от Dancing Grandmothers до Dancing Teen Teen, които са актуална снимка на съвременното общество в Южна Корея. През 2015-2016 година Франция и Южна Корея отпразнуват 130 години от началото на дипломатическите си отношения със специално събитие– l’Année France-Corée 2015- 2016 (Годината Франция-Корея 2015-2016). В този период Еън-Ми А печели престижната награда Prix Culturel France-Corée 2015 за приноса си към разпространяването на съвременния корейски танц във Франция, връчена от Посланика на Република Корея във Франция. През 2018 година отново приковава световното внимание с интерпретацията си на севернокорейски танц (North Korea Dance by Eun-me Ahn), който от десетилетия е невидим на международната танцова сцена, а през същата година става и първият асоцииран артист на престижния Театър дьо ла Вил в Париж от азиатска държава.

Атрактивната инсталация “На родените днес” в квартала на творческите индустрии пак ще пулсира

Обмислят и разширение на нови локации, като Кулата на Сахат тепе, Младежки хълм, Римски стадион и други

Прекрасната инициатива, при която лампите в Капана светват, когато в Пловдив за пръв път проплаква новородено е на път не само да бъде възродена, но и да се надгради. 

Припомняме, че уличното осветление в квартал „Капана“ пулсира всеки път, когато се роди дете в отделенията на болниците УСБАЛАГ “Селена”, УМБАЛ “Св. Георги”, УМБАЛ “Пловдив” и клиника “Торакс“. За целта човек от персонала или таткото на новороденото сигнализират с натискането на специален бутон, че на този свят се е появил нов живот, а и нов гражданин на Пловдив.

Заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, кметът на район „Централен“ Георги Стаменов и изпълнителният директор на фондация „Пловдив 2019“ Кирил Велчев  се със Стефан Малиновски и Кузман Драгнев, представители на фирма „Адо България“, реализирала технически проекта “На родените днес” в Квартала на творческите индустрии.

Обсъдени са следващите стъпки, така че проектът да обхване по-голяма част с фокус Капана, а при възможност и да разшири обхвата си и с други локации, например - Младежки хълм, Кулата на Сахат тепе, района около Римски стадион или други.

Предстои най-напред да се извърши оглед на касетите и контролерите, след анализ на информацията ще бъдат разчертани схемите и ще се набавят необходимите компоненти. Авторът Алберто Гарути, е дал съгласието си, потвърди и Емил Миразчиев от „Изкуството днес“. Гарути е подарил проекта първоначално за 1 година, условието в изпълнението е и занапред лампите да пулсират.

Екипът на фирмата се ангажира да  поеме техническата поддръжка и занапред, както го е правила и през годините от 2018 насам – безвъзмездно.

“На родените днес” е проект на Алберто Гарути, реализиран за 24-тата „Седмица на съвременното изкуство“ на фондация „Изкуството днес“ и е финансиран от „Пловдив – Европейска столица на културата – 2019“.

Това се случи  през 2018 г. с куратори Катя Ангелова и Алесандра Пожанти. Идеята на проекта е да носи надежда и вяра. Надежда за бъдещето на града под тепетата и вяра, че светлините на „Капана“ никога няма да угаснат. Защото всеки ден в Пловдив ще се раждат нови животи, а кварталът ще засиява с тяхната енергия и воля за по-добро, е част от концепцията на автора.

Алберто Гарути е участвал на биеналета за съвременно изкуство във Венеция и Истанбул, в the Memory Marathon в галерия „Серпентайн“.  Създава своите произведения за различни градове и музеи по света, сред които са градският музей за съвременно изкуство SMAK в белгийския Гент, Музеят за модерно изкуство в японския град Каназава, Япония (2002 г.), the MARTa Museum в Херфорд, Московският музей за модерно изкуство. Много от творбите на Гарути са експонирани в публични пространства в Милано и други градове. Проектът му „На родените днес“ е реализиран на много места в света – в Япония, Русия, Турция, Италия, Белгия. Навсякъде специална плоча отбелязва идеята на проекта. Такава има и в Пловдив. Първият проект е реализиран в Бергамо през 1998 г.

Възстановяват надписа pLOVEdiv, разположен на стената над Античния театър

Снимка на корицата: Алберто Гарути - авторът на проекта, по време на откриването му 

В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго…

 

Отговорите в новото издание на романа „Бавно“, знакова творба на един от най-големите съвременни писатели - Милан Кундера

На 18 януари излиза ново издание на романа „Бавно“, знакова творба на един от най-големите съвременни писатели - Милан Кундера. Оригиналния дизайн на корицата дължим на Стефан Касъров.

„Бавно“ (превод: Росица Ташева, стр. 112, цена: 18 лв., твърди корици) e първата художествена творба на писателя, написана на френски език и публикувана през 1995 г. Представлява размисъл за влиянието на модерността и технологиите върху светоусещането на индивида. Няколко сюжетни линии бавно се сплитат, докато не се обединят окончателно в края на романа.

Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които – както един чешки израз определя сладкото им безделие – са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се стреми да си набави липсващата му динамика…

Жива легенда на европейската литература, Милан Кундера владее до съвършенство изкуството на романа, полифонията и фарса. Роден е през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Постига международна известност с книги като „Книга за смеха и забравата“, „Смешни любови“, „Животът е другаде“, „Валс на раздяла“, „Безсмъртие“, „Шегата“, „Самоличност", „Непосилната лекота на битието“ (екранизиран през 1988 г. под режисурата на Филип Кауфман). Не по-малко завладяващи са есеистичните му произведения: „Завесата“, „Една среща“, „Изкуството на романа“. Бляскавият експериментален стил на Кундера се характеризира с неподражаема ирония, метафизични размишления и философска дълбочина.

На 17 януари 1860 г., в гр. Сопот е роден Георги Минчов Вазов. Той е български и руски офицер и военен министър. Остава в историята с прословутата си заповед за превземането на Одринската крепост.
За него може да се напише много - някои дори противоречиви неща, но най-важното с което той остава запомнен е, че той е началник на Източния сектор при Одрин по време на Балканската война, който ръководи и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет.
На 12 март 1913 г., генерал-майор Георги Вазов – началник на българските войски, обсаждащи Одрин в източния сектор издава своята забележителна заповед № 2887 за атака и овладяване фортовете на крепостта.
 
Точка 6 от нея е останала в историята, и тя гласи:
„Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост.
Връщане назад няма!
Противникът трябва да бъде сломен!
Напред ни чакат слава и мир, назад – безчестие и смърт! “
На неговия участък са превзети първите фортове Айваз баба, Айджиолу и др. Участва в пленяването на Шукри паша. За участието си във войната генерал Вазов е награден с орден „ Св. Александър“ II степен, който му е връчен на 25 юни 1913 г. във военното министерство. Снимката е от същата година в която напуска и армията. По- късно е общински съветник в София.
Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 г. в София. Тленните му останки са поставени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е погребан с почести в Централните софийски гробища.
 

В началото на месец март ще бъде отворена за посетители обновената сграда на Градската художествена галерия в Стария град. Това съобщи на личната си страница в социалната мрежа Facebook кметът на Пловдив Здравко Димитров.

Той припомня, че там течеше реконструкция, като е запазен автентичния облик на зданието - паметник на културата,построен през 1881 г. по проект на прочутия архитект Йосиф Шнитер.

“Увеличихме експозиционна площ и така ще можем да покажем на хората повече произведения от съкровищницата на българското изкуство. Изградихме рампа за трудноподвижни граждани, вътрешен асансьор и в момента ремонтираме пространството около сградата”, уточнява Димитров.

Понеделник, 17 Януари 2022 15:35

Как Пловдив бил освободен?

На 16 януари честваме годишнина от Освобождението на града благодарение на капитан Бураго и неговия отряд

След като нанасят удар на турците в София в началото на януари 1878 г , ген. Гурко и войската му тръгват към Пловдив. Там е съсредоточена 25-хилядната армия на Сюлейман, който се хвали, че ще превърне града във втори Плевен. Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин и към успешния край на войната.

На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив – „Каршияка”, но е спрян от горящия мост на Марица и турските батареи по тепетата. Заедно с руските войски са и българите разузнавачи Георги Цариградски, Петър Гатев и още десетки безименни герои. Боят между османските и руските войски е на няколко фронта – при днешните села Цалапица, Оризаре, Първенец и Брестник.

От щаба на руските войски, разположен на запад от Пловдив, наблюдават огромни пламъци и десетки огнени петна по тепетата. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните по християнските църкви. Започва опожаряването на града.

Прочетете цялата история в LOST IN PLOVDIV

Гледайте Александра Сърчаджиева и Ненчо Илчев в “Догодина по същото времe”, от Бърнард Слейд.

Колко любов може да побере едно сърце? Една ли е половинката, която ни прави цели?
Колко трае любовта? Защо понякога щастието ни носи вина? Когато сме щастливи в любовта и изневиделица ни връхлети нова, кое боли повече – да отхврълим едната или да се отдадем на двете едновременно? Отговорите може и да не откриеш в тази история. Но тя ще те усмихне. Искрено ще те разсмее. И светло ще те докосне.

„Догодина по същото време“ е една от най-поставяните романтични комедии на двайсети век. За нея авторът Бърнард Слейд получава награда Drama Desk Award за най-добра нова пиеса и номинация за награда „Тони“, а за филмовия сценарий по нея – номинация за „Оскар“.

режисьор Ивайло Христов
сценография и костюми Марина Янева
снимка плакат Виктория Сиракова
дизайн плакат Ралица Русева

17.01.2022, Камерна сцена, 19 часа

От Драматичния театър напомнят, че съгласно националните мерки за лица над 18 г. се изисква зелен сертификат.

Страница 342 от 2340

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…