В Пловдив се хвалим като столица на българската култура, представили града и на европейска арена през 2019-а година като "Европейска столица на културата", но недостатъчно често в града има хубави изложби, с които можем да се похвалим дори пред съгражданите си, камо ли извън града. Действително националната летва не е твърде висока - с няколко важни изключения, сред които Софийска градска художествена галерия и Домът на хумора и сатирата, които подреждат по адекватен начин временни изложби. Но дори тази летва понякога е твърде висока и не отговаря на високото качество на представяните работи, или пък на претенциите за културна столица, като нерядко се представят просто закачени по стените картини, неадекватно осветени, произволно подредени и на практика без надписи и обяснителни записки, още по-малко с мисъл за някакъв разказ (най-фрапантен скорошен пример бе изложбата за Димитър Киров и Георги Божилов).

Краят на 2021-а година, обаче е оптимистичен и ни представя две професионално курирани изложби - едната художествена, другата археологическа - които без огромен бюджет и някакви непостижими финансово решения за скромния бюджет на градските културни институти, постигат чудесен ефект с представеното.

Филипопол - Пловдив през втората половина на XII - началото на XIII век: Пълноценен поглед върху една непопулярна част от историята на града

Макар и малка, подредена само в една зала, изложбата в Археологическия музей представя по един пълноценен начин един богат век от пловдивската история, останал по-слабо популярен в градската памет. Известно е, че римското, османското и възрожденското наследство на Пловдив са далеч по-популярни от Средновековието (с редуваща се власт на българи и византийци), като вероятната причина е много по-малко останалите материални паметници от това време.

Именно тази "дупка" запълва изложбата, подредена в Археологическия музей с добре представени и увлекателно разказани открития от археолозите през последните години. Разбира се - не цялата средновековна история, която грубо можем да ограничим между VI и XIV век, а един кратък, но богат етап от нея. Действително Филипопол е преживял спадове и възходи, а изложбата добре представя точно един такъв етап на възход сред бурното време, изпълнено с борби срещу ереси през XI век и още по-ясно изразеният край в началото на XIII век, когато градът е опустошен от цар Калоян.

Из витрините на музея можем да видим интересни артефакти, като накити, предмети от бита, части от сгради, като стенописи, монети и др. И за разлика от типичното за не една и две пловдивски изложби представяне на артефакта сам по себе си, тук имаме едно много по-пълноценно представяне. Във витрината, с изложени части от сгради, като малка възстановка на керемиден покрив, можем да прочетем обяснителен текст, видим снимки от реални разкопки из града, както и симпатична графична възстановка на хипотетична пловдивска улица. При липса на интересни физически артефакти, можем да се "докоснем" до тях с добра репродукция, като случая с печата на изтъкнатия пловдивски митрополит Михаил Италик, известен от Втория кръстоносен поход, преминал през Филипопол. До религията на средновековния град се докосваме не само с почти тривиалните за всеки музей метални кръстчета, а и с частичка със стенопис с око на светица (който би могъл да бъде и малко по-късен като изпълнение от разглеждания период, но все пак пасва отлично в изложбата), карта, разказ и цитат от Никита Хониат за едно от преустройствата на храма "Света Богородица" на Трихълмието.

Без да се подценява останалата част от експозицията на Археологическия музей, тази малка стая всъщност може да бъде изключително ценна от образователна гледна точка, тъй като концентрира вниманието само върху един кратък период. С прекрасното представяне изложбата позволява да се потопим докрай в годините, които иначе в българската голяма история по-скоро ще прескочим набързо като "византийско владичество". Изложба, която е достъпна за всеки с разнообразното представяне на материално налични артефакти, на репродукции, на хипотетични възстановки, на текст, на цитати от периода, при това преведени и на английски език - неща, които са тера инкогнита за куп други исторически художествени изложби в града.

Важно да се отбележи е и "информационното табло" на изложбата с информация за основните автори - доц. д-р Камен Станев, Елена Божинова, Биляна Груева-Здравчева, Десислава Давидова, реставраторът Милица Илиева, Вероника Петрова, автор на графичната възстановка и Екатерина Илиева, автор на английските преводи. Задължително - но масово пропускано - е и цитирането на източниците за данните: разкопки през последните години от Елена Божинова и София Христева, както и научно цитирана литература.

Художникът Ненко Балкански, баналното в изкуството и необичайното в подреждането на изложби в Градската художествена галерия

Историческото подреждане на изложби на изящно изкуство не би трябвало да се различават съществено от досега описаната археологическа изложба. Без значение дали влизаме в едно изложбено пространство, за да гледаме артефакти от 1168-а година или от 1968-а, съвременните изисквания (под "съвременни" да се разбира от около 100 години) изискват те да са показани с информационна табела с даден набор от описателни характеристики, в изложбата да има някакъв разказ, а не само произволно разхвърляни артефакти из изложбеното пространство, както и източници на всичко представено - откъде са дошли картините/артефактите, откъде идват текстовете и т.н.

Един успешен разказ е изложбата на художника Ненко Балкански, подредена в галерия Капана (ДетМаг) на Главната улица. Изложбата е всъщност гостуване на градската галерия на Казанлък, която отскоро е и с нов директор - изкуствоведът Пламен Петров, който е представял и друг път свои проекти в Пловдив. Конкретно Ненко Балкански е име, дълбоко свързано с Казанлък, и не е изненадващо, че точно с този автор казанлъшката галерия гостува в Пловдив.

В същото време по стените на галерията не са изложени стотици работи, по класическия метод "каквото има". Представени са малко, но достатъчно картини. Защо? Защото целта не е била да се подреди безсмислено колкото се може повече изкуство, а да се покаже един смислен разказ - в случая, идеята на куратора е да изтъкне "баналното" като тема в творчеството на Балкански.

Освен с подбора на картини според темата, това е постигнато и с вмъкнатите цитати от Чавдар Мутафов. Решение интересно, поради очевидната си на моменти анахроничност между създаването на текста, представен на първия етаж и създаването на творбите, но в същото време прекрасно улавящ всъщност по-цялостния "дух на времето" и търсения на определена група артисти: Мутафов като "предвестник" с няколко години на част от живописната дейност на Балкански, или пък Балкански - отговарящ на статията на Мутафов, или пък нещо друго? Всеки посетител може да помисли по тези въпроси и това е прекрасно.

Освен отлично подбраните като бройка и подредба картини, те са показани и с необичайна за пловдивската галерия адекватност в табелите: заглавие на картината, година на създаване, размери и техника, собственост, превод на английски език. Осветяването им също е на ниво, предвид наличните условия и с редуването на по-светли пространства (около картините и около цитатите, със свое собствено симпатично графично оформление), и на по-тъмно пространства създава едно истинско усещане за изложба, а не за склад, както обикновено.

Неприятно впечатление оставят единствено видеото с интервюта, което изглежда прекрасно заснето, но както в други случаи, с изключително тих звук, който е невъзможен за чуване освен при пълна липса на други посетители. Липсва и също задължителният (сравнено с изложбата в Археологическия музей) списък с екипа на изложбата - автор, преводи, дизайн и т.н., макар и да е ясно участието предимно на екипа на казанлъшката художествена галерия и директорът ѝ Пламен Петров.

... и половина - изложбата в ГХГ-Пловдив на галерия L'Union

В тази група чудесни изложби от декември 2021 трябва да се включи и подредената в залата за временни изложби на улица "Александър Батенберг" на ГХГ - Пловдив, отново подредена от гост - празнуващата юбилей пловдивска галерия L'Union. Добре подредени, представени с достатъчно на брой хубави авторски текстове, изложбата показа един широк набор от автори, свързани с дейността на частната галерия. В този случай изпъква и един друг проблем, свързан с изложбите, особено в Пловдив: техният кратък живот.

Затвърждава се ситуацията, че у нас на годишна база се търси не качество, а количество. Вместо по-малко продължителни хубави изложби, може би се цели повече изложби, за които - всъщност логично - не се полага толкова труд в подредба, проучване, дизайн, а дори и финансови разходи за тях. И тук отново Археологическият музей може да бъде пример за ГХГ - Пловдив, тъй като изложбата за Пловдив през втората половина на XII век ще има почти половин година живот, за разлика от едномесечните събития в галерията.

Тази година на 6 януари (четвъртък) в Пловдив ще честваме Свето Богоявление, освещават се бойните знамена и знамената светини на Българската армия, извършва се тържествен водосвет и се почита 174-та годишнина от рождението на Христо Ботев.

На 6 януари честваме Богоявление или Йордановден. Според православието това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Иисус Христос. Затова и ритуалите са свързани именно с освещаването на водата и кръста. Денят 6 януари започва с празнична Богоявленска литургия. Освещава се водата в храма, а след това и водоемите във всеки край на страната. Това се случва след като свещениците хвърлят кръста в ледените води. Народното поверие гласи, че който хване и извади кръста от водата ще бъде здрав през цялата година. Затова е станало традиция на този ден мъжете да без страх да се гмуркат в ледените води

На 6 януари се освещават бойните знамена и знамената светини на Българската армия. Знамената на Българската армия наричаме "светини", тъй като върху тях е изобразен светият кръст, изписани са свещените думи, като "С нас е Бог". Те се освещават ежегодно и са символ на вярност, чест и доблест. Чрез извършване на ритуала се счита, че Божията благодат ще освещава, ръководи и изпълва с благодатни сили всички, които воюват под тези знамена.

Ритуалът на освещаването на военните знамена на Българската войска има дълбоки исторически корени. Първото историческо свидетелство за този ритуал е за освещаване на бойните знамена преди победната битка на цар Симеон I Велики над византийските войски при река Ахелой през 917 година. Водени от вярата, че нищо добро и полезно не можем да сторим без Бога и благодатните сили, които по молитвите на светата Църква ни изпраща Той, този водосвет се служи и до днес. Традицията продължава до падането на България под османско владичество. След Освобождението традицията е възстановена и се извършва ежегодно до 1946 година. Отново ритуалът по освещаването на бойните знамена е възстановен през 1993 г. Камбанен звън ознаменува тържествения водосвет.

Историческите факти сочат, че нито един пряпорец на българска войскова част не е бил пленяван от чужди войски. За сметка на това в музеите у нас има 62 пленени от българските воини знамена на чужди армии – турски, румънски, руски и др. Богоявленският водосвет ще бъде отслужен и във всички гарнизони на Българската армия.

В Пловдив, 174-та годишнина от рождението на Христо Ботев ще бъде чествана от 13.15 часа пред паметника на поета-революционер в Цар Симеоновата градина.

В ритуала, организиран от Община Пловдив, ще участват почетни формирования от Пловдивския гарнизон - Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и комитет „Родолюбие“. В церемонията ще участват Кметът на Община Пловдив, Народни представители, Областният управител на област Пловдив, Ген.-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции", Председателят на Общински съвет – Пловдив, представители на Областната администрация, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове и представители от общинската администрация, Общественият посредник на Община Пловдив, представители на армията, политически и обществени организации, граждани и медии.

Личен празник имат носещите имената : Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

Ето програмата по часове:

9:30 часа - Света литургия в катедралния храм “Успение Богородично“, Пловдив

12:00 часа - Освещаване на бойните знамена на Пловдивския гарнизон от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай пред катедралния храм “Успение Богородично“, град Пловдив.

12:10 - 12:30 часа - Литийно шествие, водено от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, Кмета на Община Пловдив, Областният управител, Председателят на ОбС-Пловдив , Ген.-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции" и др. официални лица

Маршрутът тръгва от катедрален храм „Успение Богородично“ по ул. „Криволак“, „Железарска“ , бул. „Цар Борис III Обединител“ до Водната палата и изградената за целта сцена.       

12:30 часа - Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще извърши Богоявленски водосвет на р. Марица.

13.15 часа – Честване на 174-тата годишнина от рождението на Христо Ботев пред паметника на поета-революционер в Цар Симеоновата градина. Поднасяне на венци и цветя.

Слово - Марина Узунова, ученичка в 11 клас, председател на Ученическия парламент на ЕГ "Пловдив". Водещ - бъде Мария Генчева - актриса в Драматичен театър Пловдив.

В уютния и бохемски клуб “В джаза” в Пловдив първият работен ден за Новата 2022-ра година ще завърши с концерт под наслов “ Радостта, радостта…”. На сцената в клуба ще излязат певицата-рожденичка Мирослава Кацарова, заедно с Мирослав Турийски и Младен Димитров.

Те работят заедно като трио от 10 години и през годините имат богат и разнообразен репертоар, който е представен в обичайната за тях стилистика, производна на джаза и вдъхновена от различни музикални традиции като бразилската, френската, испанската, латиноамериканската. Разбира се, джазът в своята многоликост присъства в техни интерпретации проявен през фината и елегантна вокална фраза на Мира, през впечатляващите хармонии на аранжиментите на Миро, през модерния, синкопиран ритъм на Младен. И тримата обичат импровизацията и изненадващите развития по време на лайв изпълненията си, затова техните съвместни концерти са плътни, интелигентни и в същото време, лишени от претенция, защото и тримата артисти никога не са се взимали на сериозно. Това бележи цялостното им присъствие на сцената като индивидуална философия за всеки един от тях и това е една от връзките помежду им. Отделно от тази пълноценна и креативна среща, тримата имат самостоятелни пътища: Мира Кацарова има реализирани 4 самостоятелни албума с музиканти като Румен Тосков Рупето, Христо Йоцов, Веселин Веселинов Еко, Димитър Семов, а в последните й два – My Cinéma и Теменужена активно присъствие имат Миро Тирийски и Младен Димитров. Тя е автор и водещ на две радио предавания по Джаз ФМ радио от 20 години, автор и водещ е на джаз рубриката по БНТ в Култура.бг, директор и организатор е на Plovdiv Jazz Fest. Миро Турийски е преподавател в АМТИИ в гр. Пловдив, композитор и аранжор, изявен джаз импровизатор, а Младен Димитров е барабанист и композитор, саунд дизайнер, диджей с ярко присъствие под името Mr. Moon, както и автор и водещ на предаването JAZZTRONICA по Джаз ФМ радио.

Концертът със заглавие “ Радостта, радостта…” е вдъхновен от фрагмент от преведения текст на български език на песента на Антонио Карлос Жобим “Водите на март” (Aqua de Marco). Преди две години текстът на песента бе преведен специално за Мира от една от най-добрите български преводачки Зорница Христова. Той дава заглавие на празничния концерт на вокалистката, който се случва на връх рождения й ден – това вече е традиция в нейната певческа кариера, да отбелязва рождените си дни с концерт.

Програмата ще включва песни на 5 езика, с малки свързващи помежду им истории, които Мирослава разказва. Самата тя се възприема най-вече като разказвач на истории – и с музика, и с пеене, и с думи. Тази вечер от 20 часа ни предстои едно лично, фино и съвсем пловдивско музикално преживяване.

В първите дни на Новата година в Града под тепетата ще се забавляваме с куиз и ще се радваме на джаз

01 януари

YOKOLOVE (GrooveLab) at BALLY CLUB

Неговият стил е олицетворение на дълбоката и изпълнена с любов страна на новото deep/tech звучене. Създава впечатляващи LIVE сетове, които привличат вниманието с динамичната и провокативна музикална селекция, защото умело използва таланта и въображението си.

Bally Club

21:00 часа.

03 януари

Offline Quiz Night - Изобретателен куиз

Ако знаете кога е измислена дъвката или пък първата настолна игра в света, това е вашето място да се докажете. Куизът се развива в четири кръга - за знание, за логика и за абстрактно мислене. Съберете отбор и ви очакваме този понеделник, така че изтрезнявайте бързо.

Вход: 5 лв

Offline Café

19:30 часа

04 януари

Радостта, радостта.. @ “IN THE JAZZ” PLOVDIV

На 04.01 2022 година в уютния и бохемски клуб “В джаза” в Пловдив ще има концерт на Мирослава Кацарова редом с Мирослав Турийски и Младен Димитров. Те работят заедно като трио от 10 години и през годините имат богат и разнообразен репертоар, който е представен в обичайната за тях стилистика, производна на джаза и вдъхновена от различни музикални традиции като бразилската, френската, испанската, латиноамериканската. Разбира се, джазът в своята многоликост присъства в техни интерпретации проявен през фината и елегантна вокална фраза на Мира, през впечатляващите хармонии на аранжиментите на Миро, през модерния, синкопиран ритъм на Младен. И тримата обичат импровизацията и изненадващите развития по време на лайв изпълненията си, затова техните съвместни концерти са плътни, интелигентни и в същото време, лишени от претенция, защото и тримата артисти никога не са се взимали на сериозно. Това бележи цялостното им присъствие на сцената като индивидуална философия за всеки един от тях и това е една от връзките помежду им. Отделно от тази пълноценна и креативна среща, тримата имат самостоятелни пътища: Мира Кацарова има реализирани 4 самостоятелни албума с музиканти като Румен Тосков Рупето, Христо Йоцов, Веселин Веселинов Еко, Димитър Семов, а в последните й два - MY CINÉMA и ТЕМЕНУЖЕНА активно присъствие имат Миро Тирийски и Младен Димитров. Тя е автор и водещ на две радио предавания по Джаз ФМ радио от 20 години, автор и водещ е на джаз рубриката по БНТ в Култура.бг, директор и организатор е на Plovdiv Jazz Fest. Миро Турийски е преподавател в АМТИИ в гр. Пловдив, композитор и аранжор, изявен джаз импровизатор, а Младен Димитров е барабанист и композитор, саунд дизайнер, диджей с ярко присъствие под името Mr. Moon, както и автор и водещ на предаването JAZZTRONICA по Джаз ФМ радио.

На 04.01 в Пловдив те ще представят концерт със заглавие “ Радостта, радостта…”, което е фрагмент от преведения текст на български език на песента на Антонио Карлос Жобим “Водите на март” (Aqua de Marco). Преди две години текстът на песента бе преведен специално за Мира от една от най-добрите български преводачки Зорница Христова. Той дава заглавие на празничния концерт на вокалистката, който се случва на връх рождения й ден - това вече е традиция в нейната певческа кариера, да отбелязва рождените си дни с концерт. Програмата ще включва песни на 5 езика, с малки свързващи помежду им истории, които Мирослава разказва. Самата тя се възприема най-вече като разказвач на истории - и с музика, и с пеене, и с думи. Тъй че на 04.01 ни предстои едно лично, фино и съвсем пловдивско музикално преживяване.

Вход: 10 лв.

Jazz Club В Джаза

20:00 часа

06 януари

Guess the song quiz/Познайте песента

Всеки първи четвъртък от месеца!
Покажете музикалните си знания с класики от различни жанрове на музиката.

BABA YAGA Plovdiv

21:00 – 22:00 часа

Източник: Lost in Plovdiv

AngryAngel  и кучетата на Пловдив са любимците на публиката  

Странните времена доведоха до странна тенденция…

Странните времена доведоха до странна тенденция, която отчитаме в края на отиващата си 2021-а, подвластна на белия метален вол, според китайския календар. Изненадващо, но най-четените публикации в сайта за култура под тепетата – Капана.бг , в годината, която беляза страната ни с избори, са статии от предишни времена! И то от онези периоди, когато Глобалното село не бе сковано от рестрикциите, наложени от един вирус.

В Топ 5 се нареждат теми, които сме ви представяли в годините от 2015 до сакралната за града ни 2019-а година, включително. Читателите ни са търсили мъдростта на велики мислители и национални герои. Във фокуса на вниманието им е била класацията на средните училища и най-популярните анимета. Освен това са заложили на историята на една голяма любов на популярни личности от социализма.

V-то място

В ТОП 5 на най-четените статии в Капана заема рубриката “Архивите разказват” за Еди Казасян – един живот посветен на музиката и Леа

IV-то място

След висшата човешка ценност – любовта и потребността от творчесто, отново се проявява една типична общочовешка мечта.  Всеки иска детето му да е добре образовано, да му се предоставя най-изрядната база и най-професионално изготвените учебни планове. Интересът към това нарежда статията Топ 10 елитни гимназии в Пловдив /от далечната 2016-а/на четвърта позиция.

III-то място

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“ Това е един от Безсмъртни цитати от Христо Ботев – подборката е публикувана през 2018-та, но се нарежда на трета позиция по четене през годината, която изпращаме днес.

II-ро

Дали ще гледаме класически анимации, pixar, Тримата глупаци или Сънчо, всеки в същината си остава едно голямо дете. От доста години, японските анимета навлязоха в световен мащаб, бивайки преведени и озвучени на редица езици. По тях се създават игри и филми, и ако щете вярвайте, но набират още по-голяма популярност. Световната популярност на жанра класира на второ място подборката Топ 15 на най-добрите анимета за всички времена.

I  -во

Четящите хора от Пловдив, областта и света са били повлияни като че ли най-много от носталгията по морето, безвремието на плажа и пречистващата сила на водата.

На върха на класацията вие сте качили неговата вечност – безапелационно най-посещаваната страница в Капана.бг  за изминалите 12 месеца е тази, на която се намират 12 цитата за морето.

“Защо обичаме морето ли? Защото има силата да ни накара да мислим за неща, за които обичаме да мислим”,  Робърт Хенри.

Всички любители на четенето живеят в паралелни вселени и ние ги обичаме, затова след като показахме “търсенето по интереси в миналото”, ви представяме и ТОП 5 на най-четените статии, публикувани през настоящата 2021, които иначе се нареждат на местата от 6-то до 10-то.

Петата  позиция е за един любимец на екипа ни. С голяма радост ви съобщаваме, че това е популярният влогър AngryAngel in Plovdiv  и статията “Жена ми още не вярва, че съм известен”.

Кочев, покажи това на жена ти!

Четвърта позиция печели “Новата Инстаграм сензация: Червената църква до Перущица”.

Номер три по четене е изпъстреното с културни събития Лято в Капана.    

Двете първи места по популярност сред читателите на Капана си делят отразените от нас инициативи за осиновяване на бездомни кученца от Общинския приют на Пловдив.

Десет кученца очакват осиновители на кафе в Капана.

Капана посреща 2022 година с над 600 активни локации. Пет години след първия базисен анализ на бизнесите в квартала на творческите индустрии, фондация „Пловдив 2019“

прави количествен обзор на един от най-живите и обичани градски зони.

Кварталът със заплетени отсечки и примамливи фасади се състои от 23 улици, от тях 12 са изцяло пешеходни, 7 са смесени, а 4 са изцяло с автомобилен достъп.

Съгласно кадастралната карта на квартала и спрямо теренната работа на територията на Капана са преброени общо 334 сгради, като от тях 17 са изцяло жилищни, 175 имат смесени функции, а 142 имат изцяло публични (нежилищни) функции.

606 е общият брой на активните локации в Капана. От тях 179 отговарят на класификацията творчески индустрии.

В квартала има 24 галерии, 11 клубни музикални пространства. Ресторантите и обектите за бързо хранене са 45, а кафенета/сладкарници/барове - 64.

Общите търговски обекти, представящи нетворчески индустрии са 315.

83 са нефункциониращите в момента на преброяването обекта - някои от тях са в процес на ремонт или строеж, други търсят наематели или продавачи, а трети са изоставени. 33 са пространствата, и на първи и на горни етажи, които се използват като сервизни или складови помещения в услуга на бизнесите.

В настоящия мапинг на обектите в Капана, осъществен през ноември 2021 г., са преброени всички вътрешни и основни улици и базисен сграден фонд в квартала, без да бъдат броени периферните улици, оформящи "външните граници" на квартала и в описа не се включени обектите с входове откъм ул. Райко Даскалов, бул. 6-ти септември и бул. Цар Борис III Обединител.

Богатото и важно наследство на титлата Европейска столица на културата – Пловдив 2019 има много измерения за града и развитието на Капана е едно от тях.

Пълен опис и детайли могат да бъдат намерени на страница: visitkapana.bg и тук.

Снимка: Веселина Вълчанова