Капана.БГ
„Нали виждате, че Ван Гог не се е затичал да идва сега”
Снежана Фурнаджиева възнамерява да издържа новата галерия на Гладстон като пести от ток чрез фотоволтаици и като не ползва техническите възможности на сградата
Шефката на ДПХ за менажирането на чисто новата изложбена зала: Ще се издържаме както сме се издържали досега. Плащали сме си и тока, плащали сме и на галеристи
Ние не дължим една стотинка на общината, тъй като сградата ни е дадена безвъзмездно, заключи Фурнаджиева
Иво Дернев
Снежана Фурнаджиева държа 15-минутна реч пред журналисти в кулоарите на местния парламент, след като преди това общинските съветници не й дадоха да вземе думата по казуса с галерията на Гладстон. Въпреки обещанието от страна на кмета, че в крайна сметка общината ще изпълни меморандума с Дружеството на пловдивските художници, според който сградата им се предоставя безвъзмездно, шефката на творческата организация излезе физически трепереща от недоволство от пленарната зала. В дългата си реч тя говори за собственическите претенции на дружеството към галерията, за изложбите, които ДПХ трябва да направи в нея до края на годината, за „Пловдив 2019”, за кмета Тотев, за ГЕРБ, за Ван Гог. Но не даде ясен и конкретен отговор на поставените от Под тепето няколко пъти въпроси относно менажирането и издръжката на новата постройка, която е в пъти по-голяма и модерна като съоръжение от предишната и която ще изисква минимален щат от поне петима души. Въпроси, които са най-важни след като за изграждането на изложбената зала бяха похарчени 3,5 милиона лева публични средства.
„ Думите на кмета, че общината ще спази маморандума с Дружеството на пловдивските художници ми звучи несериозно, след като не ми дадоха да се изкажа в този важен момент”, започна гневното си изказване Фурнаджиева. Думите й публикуваме без особена редакция.
„ Отпадат ни най-важните изложби, едната от които е международна- испанска изложба, договорена с посланика на Испания, с кмета на Испания и с директора на институт „Сервантес”. Те щяха да идват тук официално. Изложбата се готви две години. Но сега остава на улицата. Втората е финансирана от самата община. Те я знаят че съществува. Също е готвена две години- изложбата Пловдивчани 100х100. Тя е също е грандиозна изложба с големи формати и не може на друго място да бъде изложена. И тя ще е на улицата. Имаме още откриване на Есенния салон с 15х5, която също ще остане на улицата. Вместо това там ще се открива изложба, която пристига от Велико Търново. Абсолютно нелогично за мен е това. Това е нашата галерия, това е Пловдив и ние трябваше да си открием изложбата”, пита Снежана Фурнаджиева.

„Защо не ме допуснаха да разкажа за това, че всички наши изложби излизат на улицата, за да влязат немска изложба на Пловдив 2019, която в последния момент се утвърждава. Изхвърлят нашите изложби и като кукувица в чуждо гнездо се настаняват с изложба от инсталации, които ще се коват по стените с пирони. Без да са ни питали изхвърлят нашите изложби, за да се настанят Пловдив 2019”, допълни председателят на ДПХ.
После се върна на меморандума, подписан между общината и ДПХ преди много години. „ В меморандума е записано ясно, че след построяването на сградата, общината се задължава да я даде безвъзмездно на Дружеството на пловдивските художници. Тя е построена за нас”, отбеляза Фурнаджиева. И заключи: „ Всичко това говори, че въобще не затичат творците на Пловдив. Това прави несигурно това решение, което уж заявяват, че ще имат на 14 септември”.
Определи думите на кмета Иван Тотев от преди месец, че ДПХ не са си плащали докато са ползвали старата галерия на Гладстон, като лъжа. „Ние не дължим една стотинка на общината, тъй като сградата ни е дадена безвъзмездно. В предишните години, в които заварих някои неизяснени сметки, направих един търг и всичко изчистихме до стотинка. Лъжа е, че не сме плащали”.
На въпрос на Под тепето какви са идеите на Фурнаджиева за менажиране на новата сграда, която ще иска много поддръжка и ще се издържа много трудно, тя не отговори директно. Само заяви, че дружеството ще си поддържа сградата.
„Горе ще има фотоволтаици, които да ни произвеждат независим ток. Намерили сме начин, по който да се издържаме сами, както сме го правили сега. Всички системи вътре в сградата не е задължително да се пускат на всички изложби. Те бяха подготвени, както каза Тотев, ако дойде Ван Гог. Нали виждате, че Ван Гог не се е затичал да идва сега. Така че бихме могли да си поддържаме сградата. Ако случайно имаме проблем, след като си получим сградата, ние сами ще се опитаме да си потърсим средства. Но не със извити ръце, вънка, подсмърчащи, както искат да ни докарат те, унизени. А ще седнем на масата и ще разговаряме с какво могат да ни помогнат. Но фактът, че се заяви още от самото начало, че тази сграда е към Градска художествена галерия, кажете каква заявка е това, добронамереност ли е? Аз с тях няма да преговарям, те не са ми никакви”, отсече Снежана Фурнаджиева в единствено число, но от името на цялото Дружество на пловдивските художници.
„ Няма да позволим да се отнасят към едно 100-годишно дружество, което даде на България и на света толкова много художници. Нито един от останалите кметове не си позволи да постъпи по този начин. Г-н Тотев е кмет, който е издигнат от партия ГЕРБ. Затова и партия ГЕРБ в момента понася своите негативи заради неговите действия, които за мен са необосновани, неестествени, ненормални, почиват на някакво озлобление. То идва от там, че ние не одобрихме сградата, която той отряза”, влезе и в политиката шефката на творческата организация.
Под тепето повтори въпроса си: „Все пак, какви са идеите ми за менажиране? Тази сграда е един голям разход, как ще го избивате? И ще имат ли достъп до галерията външни хора, че като ви слушаме не оставаме с такова убеждение?”
„Напротив. И предишните години сме приемали форуми на поетите, фестивали, концерти. Приемали сме фотографски изложби, други изложби. Не сме върнали никого. Ще се издържаме както сме се издържали досега. Плащали сме си и тока, плащали сме и на галеристи. Участваме проекти навсякъде, във всичко. Получаваме финансиране за тях. Получаваме възможности”, каза председателят на Дружеството на пловдивските художници.
Така, по думите й, излиза, че идеите на ДПХ за издръжка и поддържане на построената току що нова и модерна като технологии вътре изложбена зала, е да се пестят от разходи за електричество и от използване на същите тези технически възможности, които всъщност ще са разликата между новата и старата галерии.
Добрият пример: Отлично ремонтирани фасади на две стари сгради по „Отец Паисий“
След сваляне на скелето къщите са като след реставрация, без никакви излишни намеси по тях
Премахнати са кабелите и рекламни пана на магазините в партерния етаж
Теодор Караколев
Вместо скъпи реставрации – поддръжка. Това е много по-нормалния начин да се опазва културното наследство, но за съжаление често наблюдаваме как стари къщи се рушат просто, защото никой не полага минимални усилия да ги поддържа.
Добър пример обаче видяхме в последните месеци на улица „Отец Паисий“. Преди броени дни окончателно бе свалено скелето от две сгради на ъгъла с ул. „Станислав Доспевски“. Резултатът е повече от приятен. Без нови детайли, обновена е мазилката по двете сгради които са построени в различен стил – едната е по-класическа, а другата по-модерна и без много орнаменти. Двете сгради изглеждат като нови.
Особено приятно впечатление прави и намесата по останалите елементи. Премахнати са множество кабели и друга комуникационна инфраструктура, окачена по фасадите до преди няколко месеца. Изключение правят само няколко климатика. Цялостното впечатление спрямо предишния им вид обаче е коренно различно. Старите елементи, оцелели до днес (тъй като къщите не са оцелели в напълно автентичен вид), не са докосвани – като дограми и щори.
Дори на някои от прозорците на ъгловата къща ще се възстанови и старата система за външни щори на близо 100 години, която се управлява от вътре. Тези стари системи не включват неприятните огромни бели тела, в които щорите се прибират, а много по-елегантно се прибират в самата стена отвътре.
Със сигурност на фона на множество примери за унищожаване на културното наследство в града, това е един от добрите примери. Само няколко метра по на юг беше съборена стара къща, която сега се възстановява от бетон като имитация на ценност. Вместо това тя можеше да бъде запазена именно по този начин, а зад фасадата да приеме съвременна функция.
Художниците с протестна акция в местния парламент, съветниците не им дадоха думата
Представители на ДПХ вдигнаха транспарант „Ударихте дъното- отиваме на съд!” в пленарна зала
Кметът Тотев обеща, че галерията на Гладстон ще им бъде дадена, те не повярваха
Таня Грозданова
Членове на Дружеството на пловдивските художници, водени от председателя му Снежана Фурнаджиева, организираха протестна акция в пленарната зала на местния парламент днес. Творците вдигнаха транспаранти по време на сесията като заявиха, че новата галерия на Гладстон трябва да им бъде дадена за безвъзмездно ползване на база сключения меморандум между общината и организацията в миналото. „Ударихте дъното- отиваме на съд!”, предупреди един от надписите, който бе в ръцете на Вихра Григорова.

Снежана Фурнаджиева поиска да вземе думата пред старейшините от трибуната на ОбС, но 19 от тях бяха против и председателят на ДПХ не се изказа. Направи го в последствие пред журналисти извън пленарната зала (какво каза пред тях четете по-късно).
На микрофон кметът обеща, че меморандумът за сградата на Гладстон ще бъде изпълнен, но художниците заявиха, че не му вярват. На творците им припомниха, че общинските съветници ще решат дали да им предоставят за ползване безвъзмездно бъдещата галерия „2019” на сесията на местния парламент през септември.
Очаквайте подробности!
Пловдив представя филма „3100: Бягане и себенадминаване”
Прожекция на открито на документалния филм „3100: Бягане и себенадминаване“ на режисьора Санджай Роулал, САЩ ще се състои на 6 август от 20:30 часа на Гребния канал. Лентата пристига специално в Европейска столица на културата след Европейската премиера в София в НДК и наградата за най-добра режисура на XVIII „Международен кинофестивал на червенокръстките и здравни филми“ гр. Варна. Прожекцията е безплатна и ще може да се гледа от местата на трибуната.

Денят на прожекцията ще съвпадне с финала на ежегодното състезание „Шри Чинмой Себенадминаване 3100 мили“ в Ню Йорк – САЩ, вдъхновило режисьора Санджай Роулал да създаде документалната продукция, в която героите на филма са участници именно в това състезание. По време на прожекцията в 21.30 ще се осъществи жива връзка директно от финала в Ню Йорк, в който ще бъде наблюдавано участието на българина Тодор Димитров. След прожекцията през януари той се осмели да влезе в надпревара с времето и волята и да пробяга разстоянието от почти 5000 км, за 52 дни.
Документалната филмова продукция изследва тичането като феномен, свързан с битието, както и като средство за разкриване на човешката същност. Опитвайки се да отговори, защо толкова хора са привлечени от бяганията на дълги разстояния, автора разглежда култури с традиции в бягането и техните съвременни представители – индианското племе навахо, етническата група бушмени от Aфрика, монасите от планината Хей, Япония, състезанието „ Шри Чинмой Себенадминаване 3100 мили “.
Състезанието „ Шри Чинмой Себенадминаване 3100 мили “ (3100 мили се равнява на почти 5000 км) е най-дългото сертифицирано многодневно бягане в света, което се провежда всяка година в рамките на 52 дни в Ню Йорк от 1997 година насам. Всеки участник трябва да изминава средно по 95 км на ден. Малцина се решават да приемат това привидно непреодолимо предизвикателство, а още по-малко са тези, които успяват да го завършат. Тук духът, материята и психиката се състезават помежду си. По време на маратона участниците срещат много трудности: да преодолеят травмите, които са неизбежни, психиката, която безспорно трябва да е силна, и духът, който е най-важният играч и може да крепи бегача до края на трасето.
За Тодор Димитров:
Тодор Димитров – „Ел Капитан“ – Завършил множество ултрамаратони в Европа, Азия и Америка, включително 3 шестдневни ултрамаратона, пет 24-и бягания, обиколката на Мон Блан (UTMB), както и маратон в Кабул, Афганистан. Национален рекордьор на 6 дни с пробягани 707 км.
За състезанието „3100 мили: Себенадминаване“:
До момента по-малко от 50 души успявали да стигнат до финала на състезанието. Състезанието се провежда всяка година между юли и август в Куинс, Ню Йорк (най-горещите месеци в годината). Всеки бегач трябва да изминава повече от два маратона между 6:00 и 24:00 ч. Рекордът за разстоянието е 40 дни 9 часа 6 минути, поставен през 2105 г. от Ашприхатал Алто (Финландия). Националният рекорд на България е 50 дни 13 часа 48 минути 57 секунди и е поставен от Шопан Цеков 2006 година.
Три момичета обогатиха Plovdivlit с есета, разкази и поезия
Маринела Гетова, Мирослава Атмаджова и Пламена Колчакова са от последните най-млади имена, чието творчество обогати многоезичния литературен сайт PlovdivLit.
Маринела Гетова, която учи в Професионална гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив, признава, че най-голямата ѝ страст е писането на есета. Обича да чете всичко, което я докосва емоционално и ѝ помага да израства творчески. Участва в курса по Творческо писане на Дружество на писателите.
Разказите на младата Мирослава Атмаджова крият удивителен творчески заряд. Те са заредени с енергия и познание за света, които са впечатляващи за възрастта ѝ. Дарбата ѝ на разказвач е несъмнена. Тя умее да създава запомнящи се образи, с колоритни, обемни щрихи, да разгръща плътно повествованието, наситено с психологизъм и ненатрапчива ирония и с лекота да води читателя към зоната на философските си тайни. Разказва занимателно, но прозата ѝ е многопластова, със силни невидими течения.
В момента младата авторка подготвя дебютния си сборник с разкази.
Младата Пламена Колчакова е студентка по Българска филология в ПУ “Паисий Хилендарски”. Тя признава, че за нея поезията се е родила от музиката. „Добрата игра на думи се превърна от забавление в предизвикателство, от усамотение в лек за душата“, заявява поетесата. А стиховете ѝ са потвърждение на думите.
В Пловдив през август „Няма връзка без мостове“
Българо-австрийската изложба „Няма връзка без мостове“ в Градската художествена галерия обогатява европейските артистични връзки
Първото артистично събитие, с което Българският културен институт „Дом Вигтенщайн“ промотира Пловдив като Европейска столица на културата – 2019 още през януари беше именно изложбата „Няма връзка без мостове“ на артисти от Пловдив и художници от Австрия и други европейски държави. Разширена и обогатена, изложбата ще може да се види през август в Градската художествена галерия, Зали за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“№15. Откриването е на 6 август от 18.00 часа и сред авторите, пристигащи от Австрия, ще бъде и председателката на Професионалната организация на художниците в Австрия Бертхилд Циерл, която е сред инициаторите на проявата.
Г-жа Циерл обяснява мотото на международната изложба така:
„Мостовете са здрави и устойчиви на натиск съоръжения, противопоставящи се на физическите сили и на силите на природата. Те олицетворяват идеята за преминаване от един бряг към друг и я представят метафорично всеки път, когато мислено правим крачка или скок. Мостовете служат на разбирателството, с мостовете се свързват разделени брегове и се обединяват хората. В изложбата съвременни художници от Пловдив, България, заедно с техни колеги, живеещи в Австрия и други европейски страни, показват в абстрактни и реалистични творби една прекрасна комбинация на различни художествени позиции. С представянето на изложбата в два австрийска града и сега в Европейската столица на културата - Пловдив 2019 се подчертава как прекрасно културните различия могат да се комбинират помежду си“.
Изложбата ще може да се види до 1 септември.
Със свои произведения участват:
Бина Габриеле
Улрике Чладек
Ангелика Хофмайстер
Герлинде Козина
Беатрикс Кучера
Бригита Лихтенхофер –Вагнер
Еда Мали
Йоли Маурер
Мерта Регина
Бригите Майси
Ренате Полцер
Алфред Постфман
Гизеа Раймер
Марина Зайлер Недкоф
Адолф Тума
Бернхард Визер
Визниевски Лезцек
Бертхилд Циерл
Емилия Арабаджиева
Йоанна Атанасова
Марин Бекирски
Кирил Иванов
Михаела Иванова
Ангел Китипов
Атанас Колев
Светлин Колев
Лили Кючукова
Николай Няголов
Никола Певичаров
Моника Роменска
Николай Томов
Иван Чакъров
Какво да правим в Пловдив на закрито?
Разходките във времето между юни и септември, особено в обедно-следобедните часове са си истинско предизвикателство. Голяма част от основните забележителности в Града на седемте хълма – Античният театър, тепетата, Старинният град, са свързани с ходене пеша по нагретите улици и във високите температури се превръщат повече в посещение на сауна, отколкото в разглеждане на обекти.
В разгара на лятото, когато градусите в Града под тепетата са доста високи, екипът на единствения дигитален гид в Пловдив ще ви даде няколко идеи за прекарване на свободното време на закрито и в комфорта на прохладата от климатичните инсталации.
Посещение на музей/галерия
В годината, в която Пловдив носи титлата Европейска столица на културата, посещението на музеите и галериите е абсолютно задължително. В случай че вече сте обиколили и разгледали всички експозиции, препоръчваме да не пропускате и новооткритата галерия „Капана”. На мястото на емблематичния Детмаг в средата на юли отвори врати дългочакания културен център. Новата експозиционна площ на два етажа е многофункционална, много добре осветена, климатизирана и спазваща всички изисквания за показване и съхраняване на изобразително изкуство. Освен това галерия Капана е подходяща за всякакви събития, има и конферентни зали, депа за творби и сервизни помещения. Средата е достъпна и за хора в неравностойно положение, благодарение на инсталирания съвременен асансьор. Двата етажа свързват и две стълбища в южната и северната страна на обекта. На място може да се насладите на близо 110-те творби на пловдивски художници и чужди творци, участвали в пленери под тепетата, разположени по стените в най-голямата градска експозиционна зала.
Кино прожекция
Е, няма как да гледате на голям екран някой нов филм в култовата сграда на кино Балкан, но все пак в Града под тепетата има достатъчно на брой салони, в които ще намерите най-новите заглавия.
Прекарване на следобеда с книжка в ръка
Миналата седмица ви представихме любимите си места под тепетата, където времето в света на книгите минава буквално за секунди. Това е и една от най-предпочитаните ни алтернативи за бягство от обедните жеги. Поръчвате леденостудена напитка, настанявате се удобно и потъвате в света на фантазиите.
Настолни игри
Ако пък имате компания, настолните игри са другият забавен начин, за да убиете няколкото часа, в които слънцето безмилостно грее над града. В Пловдив няма клуб за настолни игри, но има немалко заведения, където може да изберете на място, или да си донесете своя. Зелената работилница, Котка и мишка, Central Perk, 9 ball – са част от местата, в които сме сигурни, че ще намерите нещо подходящо.
Стаи на загадките
Неведнъж сме ги предлагали като алтернативни забавления, но е факт, че те набират все по-голяма популярност сред малки и големи. Занимание, което може да организирате както за компанията, така и за детето си. Обикновено имате на разположение 60 минути, за да разгадаете няколко загадки от различно естество. За някои ще ви трябва логично мислене, за други – сръчни ръце, а за трети – просто да бъдете достатъчно наблюдателни.
Пазаруване в търговските центрове
Простор, хладина и доста голям избор от възможности за отмора, забавление и дори отмятане на някои досадни задачи като плащане на телефони, химическо чистене и др. В моловете човек наистина може да прекара цял ден, в който от сутринта да започне с ароматно кафе, да продължи с пазар на дрехи, аксесоари и обувки, да похапне за обяд и след това да завърши с кино или книга. За разходка в първия търговски център под тепатата може да си припомните статията ни Mall Plovdiv – цял ден само за мен, където температурата винаги е постоянна, времето – безоблачно, а жегите и студът – остават навън.
А вие къде прекравате жежките пловдивски дни?
Източник: Lost in Plovdiv






