Поетесата Сибила Алексова гостува в Пловдив за среща-разговор с читатели, посветена на отличената с Националната награда „Иван Николов“ книга „Място за крила“. Събитието събра публика в уютната атмосфера на Петното на Роршах, където разговорът премина от темите за писането към детството, природата, ритъма и вътрешната свобода на поета.
Алексова сподели, че пише бавно и текстовете ѝ се натрупват във времето – понякога от ритъм, понякога от образ, който постепенно „се намотава“, докато стане достатъчно силен, за да бъде записан. По думите ѝ музиката на стиха остава ключова за нея, дори когато пише свободен стих. „Сутрин, когато вървя и си меря крачките, ми идва ритъмът. Или вечер, когато не мога да заспя и слушам пулса си“, разказа тя.
В разговора силно присъства и темата за природата. Поетесата обясни, че връзката ѝ със земята идва от детството, прекарано на село, а по-късно и от живота ѝ в по-малки градове. Днес тя живее в Германия, но продължава да търси места, които да ѝ напомнят за тази близост. „Чрез природата си обяснявам тревогите и намирам утеха“, каза Алексова.
По време на срещата тя прочете и свои стихотворения, сред които „Бяла горичка, черен сокол“, което беше посрещнато с внимание и тишина от публиката. След четенето разговорът се насочи към темите за остаряването, паметта и маргиналните образи в поезията ѝ – фигури на хора, останали „встрани“, които авторката често наблюдава и по-късно превръща в текст.
Алексова говори и за трудния баланс между писането и ежедневието. Според нея създаването на семейство и грижата за деца неминуемо ограничават „летенето“, но поезията остава личното пространство за свобода. „Поезията са моите крила“, каза тя, обяснявайки и заглавието на книгата си.
Срещата завърши с въпроси от публиката за езика, четенето и влиянията. Поетесата призна, че търси в съвременната поезия емоционалност, предметност и музикалност – нещо, което според нея често липсва. В края на разговора тя сподели, че пише най-често рано сутрин, без ритуали, когато има тишина и време за съсредоточаване.
Интервю със Сибила Алексова четете в Под тепето.