Концертът на Paradise Lost събра света край древната сцена

Великите Paradise Lost успяха да докажат на пловдивчани, че месеците наред в очакване на концерта им са били тотално заслужени. Още половин час преди началото на концерта публиката гърмеше и носеше виковете си до небесата, че знаеш ли – може да започнат по-рано. Оркестърът на операта беше посрещнат на крака с възможно най-бурните аплодисменти, а щом и бандата се появи на сцената всички се озоваха в  „Имало едно време...”. Един изгубен рай между твърдото звучене на дуум метъла и очарователното изящество на класическата музика. Човек до човек върху човек се бяха насъбрали на древния театър, а място почти са намираше, за да вдишаш.

Моментът, в който Ник обяви, че ще изпълнят песен, неиздавана до сега беше и моментът, в който публиката пощуря изцяло. В този момент всички вече бяха на крака и до самия край седящ човек не можеше да се види. Българското знаме се вееше редом с това на Полша и Гърция. Цял свят се беше събрал в Пловдив за това изключително събитие. Слушали сме ги вече пет пъти на живо, но подобен концерт не биваше да се изпуска, коментираха двама англичани, седнали на първия ред. Близо до тях имаше и фенове от Мексико, прелетели половината свят, за да видят и чуят любимата си банда в тази наистина неестествена компания- филхармония и оперен хор.

В една изящна нощ, посветена на твърдата музика и с многохилядна публика най-хубавото, което може да се случи е да завали. Повечето фенове разбраха за изливащия се дъжд чак след като от групата попитаха дали вали силно и дали всички се чувстват добре, но както и да се погледне – имаше си я нуждата от нещо, което да разхлади страстите.
След подобна вечер не знаеш какво да чувстваш, как да мислиш или да действаш. Ушите ти са заглъхнали, а ти доволно си изкрещял с текстовете на песни всичките си проблеми. Чул си душата си излята пред 3 000 човека и това не ти е пречело по никакъв начин, защото знаеш, че цялата публика споделя болката, тъгата, радостта и щастието ти. Подобни събития са повече от един концерт – те са по-скоро онази единствена възможност в живота. Момент, в който цял стадион се превръща в твоето семейство и стои до теб с ръка през рамо. Всички откриха своя Изгубен рай на Античния театър снощи.