Есенната вечер на 30 септември събра в ДК „Борис Христов“ публика, която искаше да съпреживее спектакъла, който получи два АСКЕЕРА 2014 – за представление и сценография.

Трупата на Габровския театър показа как с хъс, млад състав и талантлив режисьор, се получава красиво, запомнящо се и ефектно представление. То се „лееше“ като хармонична музика сътворена от монолитен състав.

Далеч не търсенето на ефектност бе въздействащата нишка  в спектакъла „Ромео и Жулиета“. Този прочит на пиесата ни пренесе в полето на световния модерен театър.

Не пълен с претенция, не насилено арт, а естетски зареден с богатото въображение и на сценографа Юлияна Найман. Сценичните хрумки бяха попадения, които може да намери само виртуозен творец, който не е забравил да остане дете. Дуетът Гочев – Найман изграждаше пред очите ни поредица от картини, които ту ни пренасяха сред къщичките на Верона претворени от двойните дървени стълби, ту героите ходеха на кокили, които наредени една до друга се превръщаха в маса. Красивите и запомнящи се сцени бяха много: една от тях бе играта с огромни ветрила на дойката, друга въздействаща бе алената копринена завеса. Тя бе безспорен символ на кръвта, която залива трагедията. Алената завеса изпълни сцената, по нея „потече“ танц на сенки и въздействащи асоциативни движения.
Особен респект и възхита предизвика изграждането на сцената в храма. Пред очите на зрителя това се случи магично, неочаквано и взривно: едно подир друго се спускаха бели платна с отвори, които в един момент образуваха храмовата арка. Не може да не споменем и въздействащия образ на падрето  Лоренцо. Петринел Гочев бе избрал актьор, който изгради брилянтно  образа, а костюмът на францисканския монах допълни безспорно сценичното му присъствие.
Куклен театър в театъра, силни препратки от комедия дел арте, ефектни режисьорски решения, съвременна и мобилна сценография. Това са само  част от достойнствата на „Ромео и Жулиета“ сътворени в 21-ия век. Сътворени за съвременния зрител, който живее забързано и вечно на ръба между комедията и трагедията. Точно така и Гочев ни поднесе своят Шекспиров прочит.

И надали всичко това щеше да е в пълнотата си на въздействие, ако не беше и брилянтният млад състав на Габровския театър.
Аплодисментите са за всички тях, а те освен искрена и ентусиазирана игра, поднесоха в антракта на представлението   по чаша вино. Дори това направиха с аксесоари в духа на епохата, атрактивно и мнооооооооооого ефектно.

Публиката? Тя със сигурност бе поляризирана в мненията си. Но това е безценно за театъра, за изкуството изобщо  – да създава  провокация,  да поражда диалози за  търсене на ценното. Вярвам, че много хора го намериха там сред  Шекспиропетринелските герои обживяни смислено и от талантливата сценографка.
Аплодисменти и поклон за всички тях!