Историкът представи първата книга от тритомието си „Балканският човек”
В едно свое есе Милодраг Павлович пише “…и така глината се прибра в глината“. Аз дълбоко протестирам глината да се прибере в глината без памет, казва авторът на „Балканският човек“ Йордан Велчев. Вчера той представи първия том от трилогията пред приятели, колеги и ценители в Радио Пловдив. Има две неща на този свят съхранили човечеството и дърпащи го нагоре към усъвършенстването, а именно историята и умението да разказваш. Още в далечните 1001 нощи косвено се налага идеята, че докато повествователните ти умения са в сила – ще живееш, но щом умрат – ти ще ги последваш. Историята е приказка. Митология, в която всички ние вярваме и почитаме. Но историята не е само царе и войни. Не е едни повтарящи се години, които всички можем да рецитираме насън и имена, татуирани в душите ни. Тя е всички хора, битът им, че дори и климатът, който ги е заобикалял. Тя е най-малките детайли, за които никога не сме се замисляли, но щом стане дума за тях любопитството ни се наостря. Именно тази история описва в своите три тома на „Балканският човек“ историкът Йордан Велчев.
Едно посещение на Милодраг Павлович преди 40 години го среща с проф. Светлозар Игов, който и представи първия том от трилогията на пловдивската публика. Сръбският поет е повече от впечатлен от наслоените пластове в Пловдив. От Римски стадион, през джамия и Стария град, че чак до по-модерните сгради. Това са градове върху градове. Цивилизация върху цивилизация. Надграждане и усъвършенстване докато не се получава едно малко пространство, бликащо история и култура от всяко камъче по пътя. А някъде из тази величествена история има дупка. Дупка от 5 века, която е била поробена и почти всичко от тогава е загубено. Това е и работата на Велчев – да покаже в 3 000 думи до най-малки възможни подробности каква е историята на ХОРАТА. Тритомието е изцяло антропологично настроено, като се уповава на факти, цитати и личностни впечатления. Години наред авторът се изолира от света и единственото, с което е заобиколен са всичките книги и прахът в библиотеката. Общината му осигурява доход за преживяването, че да може реално единственото, с което се занимава да е само и единствено това. Държейки твърдите корици няма как да не се докоснеш до потта, която се е ляла върху страниците. Както каза проф. Игов – в природните науки, изследващият се предмет е в ръцете ти – ти го докосваш, помирисваш, виждаш. В литературата също – книгата може да била писана преди векове, но е винаги на ръка разстояние от теб. Историкът, обаче, никога не може да се докосне до обекта на своето проучване. Няма как да се върнеш на фронта на някоя велика битка или да говориш с владетелите ни, единствено останките говорят от името на събитията и е талант да можеш да ги чуеш.Фактът, че поредицата е историческа не бива да ви залъгва, че всичко е една суха, научна материя. Напротив, Велчев влага своето повествователно майсторство и изрисува думите по-възможно най-красивия и привличащ начин. Все едно четеш роман, коментираха вече прочелите първия том.
Историята е първото повествователно изкуство, което светът познава. Това е книга, която трябва да присъства в библиотеката, ако не на всяко българско семейство, то задължително на пловдивските, така издателката Божана Апостолова представи „Балканският човек“. Някои автори издават по книга на година, за да се запомни името им и да се издигнат в бестселъри, докато други отдават живота си на една единствена, за да бъде възможно най-сигурно, че съдържанието й ще се докосне до всеки отворил кориците й.