Спектакъл като изящна приказка направи маестрото с джаз дрийм тима си

Има ценности, за които здраво трябва да се държим, иначе сме загубени, бе посланието на старта на Пловдивските джаз вечери

Ицко Финци: Колко много случайности ни събрата тази вечер тук

Александър Владигеров в пиано дует с Милчо Левиев на сцената в Дома на културата

Защо с лекота наричаме едни творци велики? Защото те са светлината, класата, те са животът и емоцията. Този урок нагледно ни дадоха Милчо Левиев и джаз дрийм тима му от сцената на Дома на културата тази вечер. Супер музикантите откриха Пловдивските джаз вечери по начин, който ще остане в музикалната история не само на Културната столица на Европа за 2019-та. Мултижанровият проект Song of Clown съчета джаз със симфонична музика, театър, поезия, дори нотки от кабаре. Изящна еклектика, която осъвремени миналото, за да каже на бъдещето, че има вечни ценности, за които здраво трябва да се хванем, иначе сме загубени. Спектакълът бе своеобразен диалог между учителя Панчо Владигеров и ученика Милчо Левиев, между двама изключителни творци и приятели. Бе почетен знак към Панчо и творчеството му- пиесите му от 20-те години на миналия век са преформатирани от Милчо в един съвършен букет. Завет към бъдещето направи и своеобразното обединение на три поколения артисти на сцената- Милчо и Ицко Финци от една страна, Валери Костов, Вики Алмазиду, Петър Салчев,  Веселин Веселинов- Еко и Стоян Янкулов- Стунджи от втора, и от трета внуците на самия Панчо Владигеров-  близнаците Александър и Константин . Първият дори направи пиано дует с маестро Левиев на емблематични му роял в една от последните пиеси.

Самото представление бе като една приказка- с начало и край но без паузи по средата. Откри я и я закри гласът на спектакъла Ицко Финци, който демонстрира брилянтното си чувство за хумор. Още в началото двамата с Левиев си размениха шеговити реплики, за да подготвят публиката за онова, което я чака. Финци привика приятеля си на сцената. Остарял съм и не ме е срам- забравих се очилата. Отивам да си ги взема, няма да се бавя, а дотогава другарят актьор ще ви забавлява, остави музикантът публиката на артистичността на Финци. Колко случайности е трябвало да се случат, за да се съберем тази вечер в тази зала. Първо- трябвало е режисьорът  Макс Райнхарт да отива на работа и да мине под прозорците на една къща, в която живее младият Панчо Владигеров. Който свири на пиано в този момент. Г-н режисьорът чува това, спира се и разбира къде живее авторът на тази мелодия. И го кани да бъде музикант в театъра. Това се случва през 1920г. От тогава Панчо Владигеров е музикален директор на Дойчес Театър. И е композитор на много музика за пиеси. После идва и другата случайност- Панчо Владигеров има късмет да напусне Германия през 1932 година. Късмет, защото малко по-късно Хитлер идва на власт. После идва и другата случайност- има студент, който се казва Милчо Левиев. Обикват се- и Милчо и Панчо, и Панчо и Милчо. После Милчо, след като оркестрира една от първите творби на Панчо, му идва тази великолепна идея да направи пиеси на Владигеров от времето на Дойчес театър в джаз вариант. И го прави. А това днес събира на една сцена внуците на Панчо. Пляскайте от радост, че ги виждате живи, пардон, исках да кажа на живо, надигна публиката от смях и аплаузи Ицко Финци.

И концертът започна, за да се слее в една голяма вълна от музика и естетика, от история и театър, от минало и бъдеще. Толкова изчистено откъм визия, но толкова ефектно и ярко всъщност. Всичко бе черно, но толкоз колоритно. Милчо седеше зад пианото си и сякаш диригент задаваше стъпките на музикантите и гласовете Алмазиду и Салчев. Приказката продължи на един дъх в рамките на час и 20 минути, като публиката изведе дрийм тима на сцената и за бис. Тогава дойде и най-емоционалният момент. Първият артистичен директор на Пловдивските джаз вечери, на сцената на същия този фест, който проходи пред очите му и пред любимата си съгражданска публика, не устоя на емоцията и се разплака. Много съм развълнуван, няма какво да кажа, свали очилата той и попи с ръце сълзите от бузите си. На сцената, сълзи в очите има само на най-великите.

Густо майна, Филибето, извика си от цялата си пловдивска душа маестро Левиев и закри вечерта.