„В съвременна Атина средствата за обществен транспорт се наричат метафори (metaphorai). За да отидеш на работа или да се прибереш у дома, вземаш някакава „ме- тафора“ – автобус или влак. И на историите можем да дадем това благородно название: те всекидневно пресичат и структурират местата, избират и правят връзки между тях, съставят изречения и маршрути от тези пространства“

(Michel de Certeau, Spatial Stories in The Practice of Everyday Life [Berkeley: University of California Press, 1984], 115).

Metaphorai е изложба, която се състои от 13 различни разказа, разгърнати в пространствата на пловдивската Баня „Старинна“. Тръгвайки от идеята на Мишел Де Серто, всеки от тези разкази, които бихме могли да назовем „метафори“, произлиза от местата, които пресичаме, структурираме, избираме и свързваме всеки ден, като по този начин творим изречения и маршрути, играещи ролята на знаци за всякакви пространствени измествания – синтатиктични, семантични и прагматични.

Всеки разказ предлага историята на собственото си движение и ни навежда на мисълта за промяна в местоположението му. Разказът се съсредоточава върху това как самият той преминава от една точка в друга, приспособявайки се към променящите се пространствени характеристики и правила. Всеки от художниците в изложбата играе ролята на наративна машина, вгражда собствения си жизнен опит, собствената си способност за вслушване, търсейки съответствие на знанието, което запълва оставените от градоустройството празнини. Авторите произвеждат набор от метафори и знаци, структурирани чрез различни техники и наративни действия в изложбеното пространство.

Изложбата Metaphorai е наративно средство, чиито автори са художници, читатели на града. Докато се разхождат, те се движат, пътешестват, намират и записват разкази, измислят множество метафори, които отприщват един животворен поток от знаци, а не път за бягство от действителността: „Голямата и единствена грешка се заключава в мисленето, че пътят на бягството води към бягство от живота – бягство по посока на въображаемото и изкуството. Напротив, да избягаш означава да произвеждаш действителното, да създаваш живот, да намираш оръжие“.

(Deleuze G, Parnet C., Dialogues, Columbia Univ. Press, 1989) 

Проектът се осъществява с подкрепа на: ОФ Пловдив 2019, Гьоте-институт, 

Национален фонд култура, Чешки културен институт и Прохелвеция

Пространствени разкази от: Баби Бадалов, Збинек Баладран, Оливие Вадро, Алберто Гарути, Правдолюб Иванов, Иржи Кованда, Даниела Костова, Хуан Пабло Масиас, Маргерита Москардини, Маурицио Нанучи, Делфин Рейст, Себастиан Ру, Мохсин Хараки и Ханс Шабус

Куратори: Катя Ангелова и Алесандра Пожанти 

14/09 – 14/10/2018

Откриване: 14 септември, 2018 г., 18:00