Тази седмица сцената на Spirt&Spirit завладя Калин Терзийски. Авторът е нагърбен с нелеката съдба именно негово гостуване да се превърне в основата на литературния салон в Петното. Стои напряко на ослушващата се пистаелска фигура в България. Родните писатели не обичат да дразнят читателите си, гледат да се съобразяват с каноните и единствено създават някой бездарен скандал от време на време. След това, разбира се, минава в глуха защита. Кайо, обаче, налага един друг тип писателско поведение. Той взима сериозно участие, литературно и като обществена фигура, без да се притеснява, че тази му активност би могла да хипертрофира образа му. Но как управлява той сам публичния си образ. Ясен пример – Милен Цветков му звъни в 23:00 часа, казвайки, че го иска след час в студиото, за да обсъдят убийството на хамстер в Долма митрополия, а Кайо въодушевен се съгласява. Това е тренировка на дзен невъзмутимостта ми, така че винаги казваш „да”, смята той като допълва, че който излезе в ефир в 24:00 часа го познават много хора. Той го прави освен за тренировка на невъзмутимостта си, но и от добродушие, тъй като както цитира от Новия завет - ако ти кажат да вървиш една миля, ти вървиш седем. Но реално погледнато, когато си навсякъде ти присъстваш, а книгите ти стоят зад теб. Лицето ти остава в спомена, а думите и мислите ти твърдо напомнят на публиката за теб самия. Трябва непрекъснато да се пляска с ръце и да се предизвиква внимание, защото кой би прочел „Владетелите” ако някой не му пляска и не му казва да я прочете или не казвам „Сега ще ви говоря за хамстера на Милен Цветков, но има и книга „Владетелите”„, смята Терзийски. Но какво се е променило в него за тези 5 години? Издава цели 13 книги, а покрай тях се сдобива и с по-голяма известност. Това води и до най-голямото щастие – огромната любов, с която го обсипват почитателите. Това е нашият успех, защото до преди това живи писатели и обичани почти нямаше, спомня си той.

Владетелите е серия от разкази или по-скоро ексцентрични етюди, които са смес от история, фантазия, мистификация и аналитична психология. Основното в книгите му винаги е била фигурата и неговият собствен глас, който спори и порицава. Каква е историята на книгата? Пръв до нея се допира тъстът му, който по професия си е историк. Това се оказва невероятен подвиг предвид факта, че всички истории във „Владетелите” бликат ирония към историята ни. Те са взет факт с импровизация върху него. Друг фактор е била жена му, която той сам казва, че полунасила и полу с желание винаги е четяла всички негови творби и му е помагала при изборите. Всеки разказ е със своя различен стил – един е леко сюрреалистичен етюд, вторият е философски разказ, трети е приказка и така до края на целия сборник. Една грамадна кутия с шоколадови бонбони – щом вземеш един, просто не знаеш какво те очаква. Макар и текстовете да звучат подигравателно, тяхната идея не е да се гаврят с историята. Сравнението на Терзийски в Петното беше достатъчно красноречиво – чий текст е по-достоверен – неговият или на човека от преди векове, на когото са му завряли нож в гърлото? Това е историята, каквато е в нашите души, а не каквато е била в действителност