Кольо се е отдръпнал тактично от света на сънищата на сина си с финала на романа

Аня Петрова

Писането на книги не причинява нещастие, защото то е породено от нещастието, пише Стивън Кинг в една от книгите си. И как иначе? Какво по-тежко от една жестока синовна изповед. Думите на едно разбито сърце, които достигат до всеки един от нас. Почти година след смъртта на баща си, Росен Карамфилов издаде първия си роман „Колене”, с чието заглавие той иска да каже „Коле, не!”.

Това не е автобиография на баща ми, сподели Росен на пловдивската си премиера в Библиотеката и обясни, че това са единствено и само негови емоции, чувства и изживявания след тежката загуба. Вижда всичко като глупост след изживяния катарзис. Целият му живот се променя и спира да функционира, както преди. Не спи, ядосва се и насочва гнева си към обкръжението, което сам осъзнава, че не е било правилно. Осъзнава, че единственият начин да се отърве от тази болка е да я излее на бял лист и да я остави да си живее свой собствен живот. Процесът му на писане е започвал след полунощ и е продължавал до заран. Росен обвинява изцяло ускорението на тъгата за скоростното написване на книгата. През цялото представяне той не спря да благодари на любовта на живота си, Йо, която непрестанно му е давала сили и му е помагала. Аз пиша в хола, а тя ми носи хапчетата, смееше се той. Книгата е разделена от две линии. Първата проследява преживяванията на Росен, а втората носи заглавия от картини на Кольо. Из страниците на романа са включени две рисунки на Кольо К., непоказвани до сега, които са си от личния архив на Росен. С всеки един прочит на фрагмент от романа десетки очи в Библиотеката се намокряха от сълзи заради болката от загубата. Силата на „Колене” е че успява да прекърши фамилията на автора си и макар всички да знаят кой е баща му, с нея Росен да стъпи здраво с таланта си на писателския подиум в България.

Не чувствам баща ми да си е отишъл, казва Росен и допълва, че миналото време за него е забранено. Явно написването на книгата наистина е помогнало, защото сподели, че Кольо най-тактично се е отдръпнал от света на сънищата му и усеща как животът му тръгва пак в релси. В момента искам само да си почина, каза Росен на сбогуване и каза скоро да не очакваме нищо от перото му, но пък щом се върне към него, ще е с поезия!