Театърът, разбира се

Иво Дернев

Малцина смеят да пишат митове днес. Тези, които го правят са смели, може би безразсъдни, почти задължително неразбрани, сочени с пръст, клеймени понякога. Едни хора обаче решиха да влязат в огъня, като не просто написаха мит. Те направиха още по-сложното- пренаписаха го. Преформатираха една история за любов и избор по такъв начин, че излязоха от тази битка гордо наперени, променили средата и себе си. Проправиха си път до горния свят с много труд, упорство и, разбира се, талант. При все, че можеше и да се тупнат шумно и парещо долу. 

Днешните писачи на митове са в театъра. Това го доказа снощи режисьорът Стайко Мурджев, отборът, работил върху спектакъла „Евридика в подземния свят” и целият пловдивски театър. Не случайно след премиерата на представлението трупата на Драмата се събра в една от репетиционните, за да се аплодира. Те взаимно се посрещаха на крака и с аплаузи за смелостта и за поредния мит, който написаха. Напук на условията те творят вълшебства. Като това на Стайко Мурджев. Неговата Евридика е една красива съвременна приказка,  мит и магия. Смело и съвременно, качено на камерната сцена представлението изглеждаше така, сякаш се играе в Друри в Лондон. Пиршество за сетивата бе актьорската игра, страхотните режисьорски решения,  изключителната сценография, мултимедията, костюма и гримовете, авторската музика, цирковите номера и акробатиката дори.

Съвременната Евридика е не просто любима на Орфей. Тя прави избора, тя обича, тя разлюбва. Тя виси с главата надолу на три метра височина от светата сцена. Тя рискува коленете си. Тя предизвиква събитията, световете, тя плаче на сцената. И извън нея. Не скри сълзите си с падането на завесите и близо 10-минутните аплодисменти на скочилата на крака публика.  Тя е Луиза Григорова. Те са пловдивския театър- там са и ви чакат, за да ви направят част от мита. Идете като бял лист, както препоръчва самата Евридика- Луиза, за да напишат нещо красиво върху вас. Можете да го вадите винаги от личния си архив, когато пожелаете вълшебство. 

Снимки: Георги Вачев