В Пловдив се хвалим като столица на българската култура, представили града и на европейска арена през 2019-а година като "Европейска столица на културата", но недостатъчно често в града има хубави изложби, с които можем да се похвалим дори пред съгражданите си, камо ли извън града. Действително националната летва не е твърде висока - с няколко важни изключения, сред които Софийска градска художествена галерия и Домът на хумора и сатирата, които подреждат по адекватен начин временни изложби. Но дори тази летва понякога е твърде висока и не отговаря на високото качество на представяните работи, или пък на претенциите за културна столица, като нерядко се представят просто закачени по стените картини, неадекватно осветени, произволно подредени и на практика без надписи и обяснителни записки, още по-малко с мисъл за някакъв разказ (най-фрапантен скорошен пример бе изложбата за Димитър Киров и Георги Божилов).
Краят на 2021-а година, обаче е оптимистичен и ни представя две професионално курирани изложби - едната художествена, другата археологическа - които без огромен бюджет и някакви непостижими финансово решения за скромния бюджет на градските културни институти, постигат чудесен ефект с представеното.
Филипопол - Пловдив през втората половина на XII - началото на XIII век: Пълноценен поглед върху една непопулярна част от историята на града
Макар и малка, подредена само в една зала, изложбата в Археологическия музей представя по един пълноценен начин един богат век от пловдивската история, останал по-слабо популярен в градската памет. Известно е, че римското, османското и възрожденското наследство на Пловдив са далеч по-популярни от Средновековието (с редуваща се власт на българи и византийци), като вероятната причина е много по-малко останалите материални паметници от това време.
Именно тази "дупка" запълва изложбата, подредена в Археологическия музей с добре представени и увлекателно разказани открития от археолозите през последните години. Разбира се - не цялата средновековна история, която грубо можем да ограничим между VI и XIV век, а един кратък, но богат етап от нея. Действително Филипопол е преживял спадове и възходи, а изложбата добре представя точно един такъв етап на възход сред бурното време, изпълнено с борби срещу ереси през XI век и още по-ясно изразеният край в началото на XIII век, когато градът е опустошен от цар Калоян.
Из витрините на музея можем да видим интересни артефакти, като накити, предмети от бита, части от сгради, като стенописи, монети и др. И за разлика от типичното за не една и две пловдивски изложби представяне на артефакта сам по себе си, тук имаме едно много по-пълноценно представяне. Във витрината, с изложени части от сгради, като малка възстановка на керемиден покрив, можем да прочетем обяснителен текст, видим снимки от реални разкопки из града, както и симпатична графична възстановка на хипотетична пловдивска улица. При липса на интересни физически артефакти, можем да се "докоснем" до тях с добра репродукция, като случая с печата на изтъкнатия пловдивски митрополит Михаил Италик, известен от Втория кръстоносен поход, преминал през Филипопол. До религията на средновековния град се докосваме не само с почти тривиалните за всеки музей метални кръстчета, а и с частичка със стенопис с око на светица (който би могъл да бъде и малко по-късен като изпълнение от разглеждания период, но все пак пасва отлично в изложбата), карта, разказ и цитат от Никита Хониат за едно от преустройствата на храма "Света Богородица" на Трихълмието.
Без да се подценява останалата част от експозицията на Археологическия музей, тази малка стая всъщност може да бъде изключително ценна от образователна гледна точка, тъй като концентрира вниманието само върху един кратък период. С прекрасното представяне изложбата позволява да се потопим докрай в годините, които иначе в българската голяма история по-скоро ще прескочим набързо като "византийско владичество". Изложба, която е достъпна за всеки с разнообразното представяне на материално налични артефакти, на репродукции, на хипотетични възстановки, на текст, на цитати от периода, при това преведени и на английски език - неща, които са тера инкогнита за куп други исторически художествени изложби в града.
Важно да се отбележи е и "информационното табло" на изложбата с информация за основните автори - доц. д-р Камен Станев, Елена Божинова, Биляна Груева-Здравчева, Десислава Давидова, реставраторът Милица Илиева, Вероника Петрова, автор на графичната възстановка и Екатерина Илиева, автор на английските преводи. Задължително - но масово пропускано - е и цитирането на източниците за данните: разкопки през последните години от Елена Божинова и София Христева, както и научно цитирана литература.
Художникът Ненко Балкански, баналното в изкуството и необичайното в подреждането на изложби в Градската художествена галерия
Историческото подреждане на изложби на изящно изкуство не би трябвало да се различават съществено от досега описаната археологическа изложба. Без значение дали влизаме в едно изложбено пространство, за да гледаме артефакти от 1168-а година или от 1968-а, съвременните изисквания (под "съвременни" да се разбира от около 100 години) изискват те да са показани с информационна табела с даден набор от описателни характеристики, в изложбата да има някакъв разказ, а не само произволно разхвърляни артефакти из изложбеното пространство, както и източници на всичко представено - откъде са дошли картините/артефактите, откъде идват текстовете и т.н.
Един успешен разказ е изложбата на художника Ненко Балкански, подредена в галерия Капана (ДетМаг) на Главната улица. Изложбата е всъщност гостуване на градската галерия на Казанлък, която отскоро е и с нов директор - изкуствоведът Пламен Петров, който е представял и друг път свои проекти в Пловдив. Конкретно Ненко Балкански е име, дълбоко свързано с Казанлък, и не е изненадващо, че точно с този автор казанлъшката галерия гостува в Пловдив.
В същото време по стените на галерията не са изложени стотици работи, по класическия метод "каквото има". Представени са малко, но достатъчно картини. Защо? Защото целта не е била да се подреди безсмислено колкото се може повече изкуство, а да се покаже един смислен разказ - в случая, идеята на куратора е да изтъкне "баналното" като тема в творчеството на Балкански.
Освен с подбора на картини според темата, това е постигнато и с вмъкнатите цитати от Чавдар Мутафов. Решение интересно, поради очевидната си на моменти анахроничност между създаването на текста, представен на първия етаж и създаването на творбите, но в същото време прекрасно улавящ всъщност по-цялостния "дух на времето" и търсения на определена група артисти: Мутафов като "предвестник" с няколко години на част от живописната дейност на Балкански, или пък Балкански - отговарящ на статията на Мутафов, или пък нещо друго? Всеки посетител може да помисли по тези въпроси и това е прекрасно.
Освен отлично подбраните като бройка и подредба картини, те са показани и с необичайна за пловдивската галерия адекватност в табелите: заглавие на картината, година на създаване, размери и техника, собственост, превод на английски език. Осветяването им също е на ниво, предвид наличните условия и с редуването на по-светли пространства (около картините и около цитатите, със свое собствено симпатично графично оформление), и на по-тъмно пространства създава едно истинско усещане за изложба, а не за склад, както обикновено.
Неприятно впечатление оставят единствено видеото с интервюта, което изглежда прекрасно заснето, но както в други случаи, с изключително тих звук, който е невъзможен за чуване освен при пълна липса на други посетители. Липсва и също задължителният (сравнено с изложбата в Археологическия музей) списък с екипа на изложбата - автор, преводи, дизайн и т.н., макар и да е ясно участието предимно на екипа на казанлъшката художествена галерия и директорът ѝ Пламен Петров.
... и половина - изложбата в ГХГ-Пловдив на галерия L'Union
В тази група чудесни изложби от декември 2021 трябва да се включи и подредената в залата за временни изложби на улица "Александър Батенберг" на ГХГ - Пловдив, отново подредена от гост - празнуващата юбилей пловдивска галерия L'Union. Добре подредени, представени с достатъчно на брой хубави авторски текстове, изложбата показа един широк набор от автори, свързани с дейността на частната галерия. В този случай изпъква и един друг проблем, свързан с изложбите, особено в Пловдив: техният кратък живот.
Затвърждава се ситуацията, че у нас на годишна база се търси не качество, а количество. Вместо по-малко продължителни хубави изложби, може би се цели повече изложби, за които - всъщност логично - не се полага толкова труд в подредба, проучване, дизайн, а дори и финансови разходи за тях. И тук отново Археологическият музей може да бъде пример за ГХГ - Пловдив, тъй като изложбата за Пловдив през втората половина на XII век ще има почти половин година живот, за разлика от едномесечните събития в галерията.
