Стоян Николов хербаризира родния си диалект, за да го запази за поколенията

Книгата върви с речник, след първите десет минути се буквално се изяжда от читателя 

Извънредното издание на Spirt&Spirit тази седмица ни запозна със Стоян Николов – Торлака и неговия дебют „Северозападен романь”. Защо меко? Защото така се говори на северозапад- романь, буркань и така е написана цялата книга. Дори след прочит на част от нея на живо от сцената в Петното ти трябва малко време да осмислиш чутото, дали е правилно, дали си го разбрал и дали изобщо има някакъв смисъл в него. Но, разбира се, че има –това е един роман, от който наистина се нуждаем в момента.

„Северозападен романь” започва своето съществуване малко случайно. Николай Фенерски попада на блога на Торлака, който вече е написал няколко глави на своя си роден диалект. Това не е някакъв вид фанатично землячество – нека си го кажем, когато след няколко години бабите ни умрат този език ще се загуби. Този на северозапада, този на Родопите, на Еленския балкан...една загуба за езика ни, която няма да има как да възвърнем. За това пък се намират хора именно като Торлака и Фенерски, които се заемат с тази задача – поне за един от всичките краища на България, които се нуждаят от хербаризиране. Николов си има редовна работа, която пак е свързана с писане, а романа твори вечер, след като всички у тях си легнат и го оставят на спокойствие. Признава си, че никога не би се заел да превежда от български на северозападен подобно количество думи и като носител на диалекта му е било по-лесно. Най-интересното – целият романь е бил написан на ръка! Чак първата редакция е представлявала преписването му на компютър. Няма как да се пише художествена литература на компютър, смята авторът. Мотивацията му е една – да покаже на хората красотата на мястото, в което е израснал.  Различен език, различна философия, различен хумор, различен светоглед. Ако отидете там и някой ви каже „Още ли мърдаш” или някой цветущ израз за майка ви, то това е породено от една искрена любов. Трудно е да го обясня, трябва да дойдете и да го усетите, казва той. Не може да разбере защо толкова години се обръща внимание на столицата. Защо в останали държави щом излезе книга за провинцията тя се превръща в бестселър, едва ли не, а тук единствено си мислят, че северозападът се опитва да си се отцепи. Както сами се изразиха, повечето виждат този край като Северозападнала България. Щом се докоснете до книгата може да усетите каква лъжа всъщност е това. От целия процес на писането едно е било най-трудно на Торлака  – речникът. Да, на последните страници може да се допитвате до северозападно-български речник, който ще ви обясни всяка една от по-сложните и непознати думи. Разбира се, в реалния живот някои от тях не биха могли да бъдат описани в по-малко от три страници, но Фенерски и Николов успяват да ги синтезират до поне няколко реда.

Макар и написан на диалект този роман може да се преведе на друг език, твърдят представящите го и допълват, че дори на македонски няма да има нужда от превод. Книжовният български език е малко тромав на моменти, смятат те. Сложността да прочетете Северозападен романь? Голяма в първите десет страници, но после езикът завладява. Диалектът става като ваш роден, а самата книга бива изпивана за ден.