Христо Димитров е действащ психиатър и писател. Вчерашният Spirt&Spirit успя да имести навика и да превърне питащия в питан и то на първата премиера на книга в живота му. Димитров е един уникален глас в съвремената българска литература, а сборникът му с разкази „Портрет на комшията като умрял” е книга, която може да ви отнесе в друго време и друго пространство, но все така позиционирани в Пловдив. Седем разказа, които режат като лекарски скалпел.
Родом от Хасково, това не му пречи да обича Пловдив като кореняк майна. Той успява да пише за града под тепетата така, както никой до сега не е успявал без сантименталност, но с грамадна доза носталгия. Пловдив се превръща в мечтан град, в един райски блян из разказите му. Историята по написването му е интересна. Димитров живее известно време в психиатрична клиника в Германия. Имал е цял един етаж от готическата сграда само за себе си и дори един гарван, който си го е проверявал всеки ден. В селото, където се намирала клиниката, както казва сам Ицо, дори една кръчма няма. Тази изолация, тези моменти, пропити със спомени и носталгия го вдъхновяват и той сяда да пише. Въображаеми кръчми в един напълно реален град. Измислени истории и хора, вървящи по истински улици. Всичките му герои са малко отплеснати от реалността и с леко изместен фокус от действителността. Нарича Пловдив градът на тийнейджърската му енергия, на онзи бунт, който следва всеки един от нас в тези години. Тя си избива от време на време и си казва, че имам още сметки за разчистване с това място, сподели той. Ицо е човек, който е зареден с един впечатляващ набор от езици. От бизнес гледна точка, казва че иска текстовете му да звучат добре на английски, испански или немски, но в момент щом седне да пише, то водопадът си тече само на български.