Христо Мутафчиев блестя в ролята на Стефан Стамболов
Скучно е да се управлява такъв заспал народ, каза в съня си Стефан Стамболов на сцената на Дома на културата тази вечер. Държавникът сънува кошмар, в който осъзнава, че е изневерил на идеалите си. От апостол за свобода е станал тиранин, при това с лостовете на демокрацията. От идеалист се е превърнал във властник и алчник. Проповедник за словото е въвел цензурата. Все трансформации, които са болезнено актуални и днес, 120 години от времето, в което се развива действието на пиесата на Стефан Цанев „Духът на поета”.
Много бързо осребрихме мечтите си, допълва го в съня му Захарий Стоянов, с когото решават какво да правят с ненадейно възкръсналия Христо Ботев, който 16 години след куршума чука на вратата на министър-председателя, бивш негов съратник в революцията и пръв другар. Не ни трябват идеалисти днес. Идеалистът е най-опасният човек, зачерква Стамболов поета-революционер и нарежда убийството му. Сюжетът се оказва един кошмар, от който премиерът излиза, но страшната истина отново чука на вратата, този път действително.
В ролята на Стамболов блестя Христо Мутафчиев. Именно „Духът на поета” бе дългоочакваното му завръщане на театралната сцена. В кожата на Захарий Стоянов брилянтно се вмъкна Валентин Танев, а Павлин Петрунов игра оръжието в ръката на властника- верният гавазин и палач. Изключително семплата сценография и костюми на Даниела Олег Ляхова не бяха никак случайни- в този спектакъл важен бе диалогът и актьорската игра. А те бяха космос. Бяха важни не ефектите, а думите и внушенията, които ни разравят отвътре, за да осъзнаем, че всеки в един момент се отклонява от пътя. Че дори и най-добрите намерения завършват с тежък кошмар. Режисурата на Маргарита Младенова е повече от впечатляваща, а текстът на Стефан Цанев е наистина изключи
За тези, които са го пропуснали- само могат да съжаляват и да се молят за втори шанс спектакълът да гостува в Пловдив.
https://kapana.bg/stzena/item/274-skuchno-e-da-se-upravlyava-takav-zaspal-narod#sigProId64e92e62cb